Това място в Европа крие една от най-зловещите мистерии на XX век
През декември 1900 година трима пазители на фара - Томас Маршал, Джеймс Дюкат и Доналд МакАртър, изчезнали на остров Фланан край западния бряг на Шотландия. Мистериозни условия към тях подхранват най-фантастични спекулации и клюки за призраци и морски чудовища, написа " ".
Въпреки че историите на локалните остарели хора се описват единствено като легенди и митове, нито една от версиите, препоръчани по време на следствието, не съумя да хвърли светлина върху това, което се е случило на този загадъчен остров, а изгубването на пазителите на фара продължава да се счита за една от най-големите мистерии на предишния век.
Тайнственият Айлийн Мор
Фарът на скалистия остров Фланан или на келтски - Айлийн Мор, който е покрай най-високата точка на Флананския архипелаг, прочут още като Седемте ловци, е издигнат през 1899 година, единствено една година преди нещастието, която донесе на мястото тъжната му популярност. А от 1971 година, когато фарът е бил автоматизиран, островът е считан за безусловно ненаселен, макар че епохи никой не е стъпвал публично на него.
В допълнение към фара и острите скали на острова има единствено античен параклис. Смята се, че е повдигнат през VII век от именития ирландски свещеник Фланан, по-късно считан за светец. Според митовете, откакто архипелагът получил името си, отшелникът даже за известно време проповядвал там.
Това е и повода, от този момент доста поклонници да се отнасят към острова със благоговение. Легендите описват, че по това време всеки новопостъпил на острова трябвало да заобиколи параклиса на колене, с цел да умилостиви духовете, които населяват тези свещени земи. След това, в книгите, доста от тези гости са описвали особената мистичност в атмосферата на това насаме място.
През вековете локални овчари са водели овцете си да пасат към параклиса, само че в никакъв случай не са пренощували. Именно те нарекли острова "другата страна ", което допуска, че мястото е обвързвано с паранормални феномени.
В края на ХIХ век шотландците приготвили фар за острова и първите пазачи пристигнали на Фланан. Били четирима: Томас Маршал, Джеймс Дукат, Йосиф Мур и Доналд Макартър. Трима от тях трябвало се грижат за фара, като се редуват през деня и нощем. На всеки две седмици на острова пристигал транспортен съд с хранителни запаси и това била единствената връзка с външния свят.
В началото на декември 1900 година Йосиф Мур решил да си вземе двуседмична почивка. Решение, което след това се оказало съдбовно.
Няма диря
За първата чудноватост на Фланан съобщили от екипажа на кораба "Арктър ", когато дебаркирал в близко пристанище. Моряците твърдели, че на 15 декември 1900 година, когато минавали около острова, фарът не горял. Това било записано в дневника на борда.
Няколко дни по-късно Йосиф Мур стоял на прилежащ остров с вяра транспортен съд да го закара до Фланан. Поради неприятното време обаче пътуването се отсрочило със седмица. Когато най-сетне Мур слязъл на скалистия бряг, никой от пазачите не излязъл да го посрещне.
Подозирайки, че нещо не е наред, Мур бързо закрачил към фара. По-късно той споделя в записките си, че е бил напълно зависим на страха.
"Когато отидох до вратата, открих, че е заключена. Успях на вляза, видях, че огнището е загасено от дни, а леглата са разхвърлени, като че ли някой ги е напуснал на пожар. Беше явно, че нещо съществено се е случило.
На масата в кухнята имаше чинии от месо, картофи и краставици. Храната стоеше на масата съвсем непокътната, а един от столовете беше съборен, като че ли някой го е бутнал в бързината. Всички мои сътрудници прецизно изпълняваха заповедта да не оставят фара без контрол, тъй че нещо съществено ги е предиздвикало да изоставен поста си. "
Това негово съмнение се удостоверява от обстоятелството, че на входа било оставено едно от наметалата. Нещо извънредно се е случило, с цел да не помни опитният надзирател външната си дреха в средата на декември. Още по-загадъчно е по какъв начин, макар че са бързали, пазачите са намерили време да залостят входната врата.
След като Мур се завърнал при останалите и разказал какво е видял, капитанът на кораба - Джеймс Харви, и екипажът му претърсили брега - без резултат. Оказа се, че Маршал, Дукат и МакАртър безусловно са се изпарили без диря. Същата вечер всички отплавали от острова и от най-близката телеграфна станция капитанът изпратил депеша до контролния център на шотландските фарове със следния текст:
"На Флан се случи извънредно злополучие. Трима пазачи - Дукат, Маршал и МакАртър, изчезнаха от острова. Пристигнахме там следобяд и не открихме признаци на живот. Изстреляхме сигнална ракета, никой не реагира. Пазачите ги няма към фара.
Съдейки по спрелия часовник и други знаци, нещо се е случило преди седмица. Може би един паднал от скалата, а другите двама са се удавили, до момента в който поправят крана или нещо сходно. Нощта пада. Не можем да останем повече на острова, само че на следващия ден се връщаме, с цел да разберем повече за тяхната орис, а моряците ще стоят на острова, с цел да пазят огъня до момента в който не получим спомагателни указания. ".
Една от първите версии на случилото се съответствува с догатката на капитан Харви, че пазачите са паднали или са се хвърлили от висока канара. Нито едно от телата обаче не е открито. И не излиза наяве за какво и тримата мъже е трябвало да изоставен фара съвсем по едно и също време, като един от тях по този начин е бързал, че е не запомнил наметалото си.
Странни записи
Няколко дни по-късно Робърт Мурхед от "Управление на морския фар " идва за в детайли следствие във Фланан. Той деликатно преглежда архивите в дневника, който се води от пазачите. В него те рапортуват за работата по фара и разказват измененията в тяхното физическо и психическо положение.
Mурхед незабавно обръща внимание, че последните записи внезапно се отличават от предходните. Бележките стават доста спорни с дата 12 декември, когато един от пазачите твърди, че Дукат е прекомерно спокоен, а МакАртър плаче.
Записките са направени от Маршал, който също по този начин загатва, че на открито бушуват най-силните ветрове за последните 20 години. Справка с останалите дневници на островите обаче демонстрира, че на тези дати няма нито дъжд, нито вятър, още по-малко стихия. Съобщава се, че имало единствено дребна стихия близо Фланан, само че на 17 декември, няколко дни след нещастието.
Въпреки това, записът от 13 декември декларира, че невижданите ветрове не отшумяват два поредни дни. И тримата пазители на фара се молели за завършек на бурята. Това също е необичайно, тъй като никой от тях не бил набожен. Напротив, като остарели вълци, преди случая чакали с часове да отмине неприятното време в мощен фар, ситуиран на най-високата точка на архипелага. В този миг обаче нещо ги е уплашило и те са работили като дребни деца.
Последният къс запис от 15 декември гласи:
"Бурята утихна, морето се успокои. Господ над всичко ". Този запис обаче още повече усилва незнайните. Мурхед се усъмнил в истинността на информацията, която прочел, както и в здравия разсъдък на Маршал, Дукат и МакАртър. Това след това подхранило слуховете за неприятно психическо положение на пазачите и предиздвикало мнозина да настояват, че един от тях е умъртвил останалите двама, след това е изхвърлил труповете в морето и самичък е поставил завършек на живота си.
В формалния отчет на Мурхед е включена и версия, препоръчана преди този момент от капитан Харви, че тримата се удавили в морето. В удостоверение е написано, че въжета, които трябвало да се съхраняват в чекмедже, били ситуирани на канара на 30 метра над кея. Въпреки че това пояснение не убедило изцяло ръководството на шотландски фарове, то остава единствената публична версия на това, което се е случило.
Последици
Благодарение на вниманието на пресата, трагичната история за изгубването на пазителите на фара получила необятен публичен отговор и спекулациите се нараснали.
Стигнало се до тайни теории, свързани с намесата на непознати страни, контакти с извънземни или похищение от хора, трансформирали се в диваци, които обитавали от епохи локалните скали. Може би поради тези клюки, дълго време мераклии за пазачите на фара там няма, а тези, които са били за малко разказват вечерно време странни гласове във ветровете, в които те припознават имената на изчезналите мъже.
Интересът към тази мистериозна история освен не отшумява, а нараства. Особено след предходната година, когато излиза филмът "Изчезването " с Джерард Бътлър, сниман на остров Фланан, както и трилърът "Фарът " с Уилям Дефо, напомня Лента.ру. И двете ленти цитират митове за това какво се е случило на острова. Що се отнася до истината, към този момент тя остава за идните генерации.
Въпреки че историите на локалните остарели хора се описват единствено като легенди и митове, нито една от версиите, препоръчани по време на следствието, не съумя да хвърли светлина върху това, което се е случило на този загадъчен остров, а изгубването на пазителите на фара продължава да се счита за една от най-големите мистерии на предишния век.
Тайнственият Айлийн Мор
Фарът на скалистия остров Фланан или на келтски - Айлийн Мор, който е покрай най-високата точка на Флананския архипелаг, прочут още като Седемте ловци, е издигнат през 1899 година, единствено една година преди нещастието, която донесе на мястото тъжната му популярност. А от 1971 година, когато фарът е бил автоматизиран, островът е считан за безусловно ненаселен, макар че епохи никой не е стъпвал публично на него.
В допълнение към фара и острите скали на острова има единствено античен параклис. Смята се, че е повдигнат през VII век от именития ирландски свещеник Фланан, по-късно считан за светец. Според митовете, откакто архипелагът получил името си, отшелникът даже за известно време проповядвал там.
Това е и повода, от този момент доста поклонници да се отнасят към острова със благоговение. Легендите описват, че по това време всеки новопостъпил на острова трябвало да заобиколи параклиса на колене, с цел да умилостиви духовете, които населяват тези свещени земи. След това, в книгите, доста от тези гости са описвали особената мистичност в атмосферата на това насаме място.
През вековете локални овчари са водели овцете си да пасат към параклиса, само че в никакъв случай не са пренощували. Именно те нарекли острова "другата страна ", което допуска, че мястото е обвързвано с паранормални феномени.
В края на ХIХ век шотландците приготвили фар за острова и първите пазачи пристигнали на Фланан. Били четирима: Томас Маршал, Джеймс Дукат, Йосиф Мур и Доналд Макартър. Трима от тях трябвало се грижат за фара, като се редуват през деня и нощем. На всеки две седмици на острова пристигал транспортен съд с хранителни запаси и това била единствената връзка с външния свят.
В началото на декември 1900 година Йосиф Мур решил да си вземе двуседмична почивка. Решение, което след това се оказало съдбовно.
Няма диря
За първата чудноватост на Фланан съобщили от екипажа на кораба "Арктър ", когато дебаркирал в близко пристанище. Моряците твърдели, че на 15 декември 1900 година, когато минавали около острова, фарът не горял. Това било записано в дневника на борда.
Няколко дни по-късно Йосиф Мур стоял на прилежащ остров с вяра транспортен съд да го закара до Фланан. Поради неприятното време обаче пътуването се отсрочило със седмица. Когато най-сетне Мур слязъл на скалистия бряг, никой от пазачите не излязъл да го посрещне.
Подозирайки, че нещо не е наред, Мур бързо закрачил към фара. По-късно той споделя в записките си, че е бил напълно зависим на страха.
"Когато отидох до вратата, открих, че е заключена. Успях на вляза, видях, че огнището е загасено от дни, а леглата са разхвърлени, като че ли някой ги е напуснал на пожар. Беше явно, че нещо съществено се е случило.
На масата в кухнята имаше чинии от месо, картофи и краставици. Храната стоеше на масата съвсем непокътната, а един от столовете беше съборен, като че ли някой го е бутнал в бързината. Всички мои сътрудници прецизно изпълняваха заповедта да не оставят фара без контрол, тъй че нещо съществено ги е предиздвикало да изоставен поста си. "
Това негово съмнение се удостоверява от обстоятелството, че на входа било оставено едно от наметалата. Нещо извънредно се е случило, с цел да не помни опитният надзирател външната си дреха в средата на декември. Още по-загадъчно е по какъв начин, макар че са бързали, пазачите са намерили време да залостят входната врата.
След като Мур се завърнал при останалите и разказал какво е видял, капитанът на кораба - Джеймс Харви, и екипажът му претърсили брега - без резултат. Оказа се, че Маршал, Дукат и МакАртър безусловно са се изпарили без диря. Същата вечер всички отплавали от острова и от най-близката телеграфна станция капитанът изпратил депеша до контролния център на шотландските фарове със следния текст:
"На Флан се случи извънредно злополучие. Трима пазачи - Дукат, Маршал и МакАртър, изчезнаха от острова. Пристигнахме там следобяд и не открихме признаци на живот. Изстреляхме сигнална ракета, никой не реагира. Пазачите ги няма към фара.
Съдейки по спрелия часовник и други знаци, нещо се е случило преди седмица. Може би един паднал от скалата, а другите двама са се удавили, до момента в който поправят крана или нещо сходно. Нощта пада. Не можем да останем повече на острова, само че на следващия ден се връщаме, с цел да разберем повече за тяхната орис, а моряците ще стоят на острова, с цел да пазят огъня до момента в който не получим спомагателни указания. ".
Една от първите версии на случилото се съответствува с догатката на капитан Харви, че пазачите са паднали или са се хвърлили от висока канара. Нито едно от телата обаче не е открито. И не излиза наяве за какво и тримата мъже е трябвало да изоставен фара съвсем по едно и също време, като един от тях по този начин е бързал, че е не запомнил наметалото си.
Странни записи
Няколко дни по-късно Робърт Мурхед от "Управление на морския фар " идва за в детайли следствие във Фланан. Той деликатно преглежда архивите в дневника, който се води от пазачите. В него те рапортуват за работата по фара и разказват измененията в тяхното физическо и психическо положение.
Mурхед незабавно обръща внимание, че последните записи внезапно се отличават от предходните. Бележките стават доста спорни с дата 12 декември, когато един от пазачите твърди, че Дукат е прекомерно спокоен, а МакАртър плаче.
Записките са направени от Маршал, който също по този начин загатва, че на открито бушуват най-силните ветрове за последните 20 години. Справка с останалите дневници на островите обаче демонстрира, че на тези дати няма нито дъжд, нито вятър, още по-малко стихия. Съобщава се, че имало единствено дребна стихия близо Фланан, само че на 17 декември, няколко дни след нещастието.
Въпреки това, записът от 13 декември декларира, че невижданите ветрове не отшумяват два поредни дни. И тримата пазители на фара се молели за завършек на бурята. Това също е необичайно, тъй като никой от тях не бил набожен. Напротив, като остарели вълци, преди случая чакали с часове да отмине неприятното време в мощен фар, ситуиран на най-високата точка на архипелага. В този миг обаче нещо ги е уплашило и те са работили като дребни деца.
Последният къс запис от 15 декември гласи:
"Бурята утихна, морето се успокои. Господ над всичко ". Този запис обаче още повече усилва незнайните. Мурхед се усъмнил в истинността на информацията, която прочел, както и в здравия разсъдък на Маршал, Дукат и МакАртър. Това след това подхранило слуховете за неприятно психическо положение на пазачите и предиздвикало мнозина да настояват, че един от тях е умъртвил останалите двама, след това е изхвърлил труповете в морето и самичък е поставил завършек на живота си.
В формалния отчет на Мурхед е включена и версия, препоръчана преди този момент от капитан Харви, че тримата се удавили в морето. В удостоверение е написано, че въжета, които трябвало да се съхраняват в чекмедже, били ситуирани на канара на 30 метра над кея. Въпреки че това пояснение не убедило изцяло ръководството на шотландски фарове, то остава единствената публична версия на това, което се е случило.
Последици
Благодарение на вниманието на пресата, трагичната история за изгубването на пазителите на фара получила необятен публичен отговор и спекулациите се нараснали.
Стигнало се до тайни теории, свързани с намесата на непознати страни, контакти с извънземни или похищение от хора, трансформирали се в диваци, които обитавали от епохи локалните скали. Може би поради тези клюки, дълго време мераклии за пазачите на фара там няма, а тези, които са били за малко разказват вечерно време странни гласове във ветровете, в които те припознават имената на изчезналите мъже.
Интересът към тази мистериозна история освен не отшумява, а нараства. Особено след предходната година, когато излиза филмът "Изчезването " с Джерард Бътлър, сниман на остров Фланан, както и трилърът "Фарът " с Уилям Дефо, напомня Лента.ру. И двете ленти цитират митове за това какво се е случило на острова. Що се отнася до истината, към този момент тя остава за идните генерации.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ