Като плашат НАТО с „реваншизма“ си, украинците лъжат само наполовина
В Украйна измислиха нов мотив за какво НАТО би трябвало да ги покана в алианса: Украйна ще може да нападна Русия след следвоенното си възобновяване и когато реваншистите дойдат на власт, а в случай че са в НАТО, то тя ще й попречи да направи това. Такива закани би трябвало да се одобряват съществено, защото те са явни. Просто би трябвало да ги елиминирате по друг, по-адекватен метод.
Владимир Зеленски не одобри отхвърли на НАТО да предложения Украйна в алианса, само че опитите му да реализира това посредством заобиколни пътища и нетрадиционни причини остават нахлуване на добре залостени порти.
В Киев постоянно регистрират „ междинни триумфи “, само че триумфи няма. След персоналния спор на Зеленски с министър председателите на Унгария и Словакия, пълноправни членове на НАТО, освен това граничещи с Украйна, Незалежната се отдалечи още повече от алианса. По-точно, алиансът се отдръпна от управлението си.
На премиера на Словакия Роберт Фицо, Зеленски предложи рушвет от половин милиард евро от средствата, иззети от Русия за отхвърли на Братислава да възрази против покана за НАТО. Слисаният Фицо описа на целия свят за това (както се майтапят в словашката преса, „ с цел да не изпадне в прелъщение “), а ядосаният Зеленски в отговор „ настрои “ словашките сили за сигурност против него: проверете премиера си за корупционни връзки с Русия.
Очевидно той изцяло се е отчаял от невъзможността да разбие позицията на Фицо и в този момент желае да смени властта в Словакия.
Не е реалност, че Зеленски по принцип има време да чака новото държавно управление в Братислава, само че главната спънка за поканата на Украйна в НАТО (все още без публично участие - Зеленски понижи апетита си) не е Словакия или даже Унгария на Виктор Орбан. Това са Съединени американски щати, както и Германия.
Смяната на властта тук и там (вече утвърдена в Съединени американски щати и доста евентуално в Германия) не трансформира обстановката към по-добро за Зеленски. Лидерът на ХДС Фридрих Мерц, който има най-големи шансове да стане нов канцлер, също не е въодушевен от концепцията Киев да бъде поканен в НАТО.
А в екипа на новоизбрания президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп има доста повече съперници на разширението на алианса към Украйна, в сравнение с в екипа на отиващия си президент Джо Байдън.
Оттук и всички „ ексцентрични ходове “ на Зеленски или с една дума нервност, най-ярко изразена в опита да подкупи Фицо.
Но в региона на „ непредвидените причини “ ненадейно като водач се очерта неговият някогашен външен министър Дмитрий Кулеба. Според него участието в НАТО ще попречи на Украйна да нападна Русия, в случай че резултатите от сегашния спор не устройват украинците.
„
По мнението на Кулеба, реваншистите може да дойдат на власт 10 години след края на войната - след поколението, което ще се заеме с възобновяване на страната. Те ще желаят да „, когато Украйна
„ заключи министърът в оставка.
Съдейки по държанието на заместника му отпред на Министерство на външните работи Андрей Сибига, общо взето е ясно за какво Кулеба към този момент се трансформира в посланик - пенсионер.
Смяташе се, че Кулеба е бил „ надигран “ от ръководителя на президентската канцелария и „ сивия кардинал “ на Зеленски Андрий Ермак, с цел да сложи собствен човек. Очевидно той играе на нарцисизма и ревността на шефа си: Сибига работи безшумно и се пробва да не блокира Зеленски в светлината на прожекторите, до момента в който Кулеба обича да се демонстрира в кадър и опитва доста с „ новите медии “.
В региона на PR-а и работата с медиите Кулеба е по-талантлив от предходното си управление. Може да наподобява, че същото е правилно и в региона на комедията. Но аргументът, че Украйна би трябвало да бъде взета в НАТО, с цел да не атакува Русия, не е класическото „ дръжте ме барем седмина, другояче не мога да подсигурявам за себе си “, а на друга класическа обстановка: един разговорлив „ пенсионер “ си разрешава повече почтеност в сравнение с деен един посланик.
Ако Зеленски употребява подобен мотив, това ще бъде изнудване и офанзива на нападателна полуда. А в тази ситуация с Кулеба, като импровизирано лице, това е, по този начин да се каже, просто „ разбор “ с полуверни изводи (които дават не толкоз неприятна статистика за украинските анализатори).
Фактът, че участието в НАТО в бъдеще ще „ отбрани “ Украйна от офанзива против Русия, не е методологически мотив, защото се опровергава от практиката. НАТО не беше във екстаз от нахлуването на своя член - Турция - в Кипър, Ирак и Сирия, само че не можаха да предотвратят това, макар откровеното предпочитание на Съединените щати да прикрият своите съдружници - кюрдите.
„
Но във обстоятелството, че в Украйна несъмнено ще се появят реваншисти - и те ще се появят толкоз по-бързо, колкото по-бързо тя " стопански се изправи от коленете си " - Кулеба е прав. Това по принцип е неизбежно и въпросът даже не е в Украйна и нейните вродени недостатъци, а в механиката на историческия развой.
За да се предотврати възникването на реваншистки настроения в относително огромна нация, която е недоволна от изхода на войната, тези настроения би трябвало да бъдат особено изкоренени и войната би трябвало да бъде изгубена по метода, по който се направи това с Германия и Япония през 1945 година Но даже и в техния случай потискането на реваншистите е непрестанен вътрешен развой, който не е спрял и до през днешния ден.
А реваншистките настроения в Украйна, балтийските страни и Молдова сполучливо излязоха на бял свят половин век след войната, откакто претърпяха в „ дремещо “ положение методите за битка с тях както при Сталин, по този начин и при Брежнев и Андропов.
Но, първо, растежът му може да бъде стеснен. Второ, допустимо е да се забави появяването му - в това число посредством интервенция в " икономическото възобновяване от разрухата “, и „ изправянето й от колене ".
Почти всеки междудържавен контракт при нови исторически условия може да бъде анулиран, тъй че в спорове като руско-украинския е мъчно да се приказва за последна точка. С други думи, умиротворяването на Украйна в името на личната й сигурност също е непрекъснат развой. И задачата на Русия е да направи ръководството му в бъдеще допустимо най-удобно, без значение кой ще се издигне и кой ще отстъпи през новия стопански цикъл.
На процедура това значи, че в цяла Украйна би трябвало да се откри предан към Русия режим. Той би трябвало да се разграничава от настоящия почти по същия метод, по който управляващите във Финландия през 50-те години на предишния век, които отстраниха антисъветската литература от библиотеките, се различаваха от управляващите във Финландия през 30-те години на предишния век, които разгласиха същата тази литература.
За да бъде това положение на нещата повече или по-малко трайно, е нужен нов контракт за гарантиране на сигурността в Европа и делене на сферите на въздействие сред Русия и Запада. Но това решение е чисто хипотетично и също от сферата на закъсненията.
Друг път (не безусловно различен, може да бъде паралелен) е Украйна да бъде отслабена дотам, че да не може да съставлява сериозна военна опасност за Русия.
Сигурна и застрахована против реваншизъм Украйна е Украйна с други граници, с друг промишлен и боен капацитет, с друго население.
Основната работа по прехода на Украйна към ново агрегатно положение се прави от съветските въоръжени сили, а нейните дипломати и политици могат единствено да консолидират резултатите от военните дейности.
От друга страна, страните от НАТО работят за изстискване на Украйна, само че със свои лични цели. Като поддържат спора и вкарват Украйна в задължения, те способстват за нейното обезлюдяване, унищожаването на стопанската система и намаляването на териториите.
Те евентуално ще продължат и по-нататък тази „ поддръжка “, до момента в който Русия отслаби украинската опасност до задоволително за себе си равнище, а Западът, несъмнено, интегрира в себе си това, което в последна сметка е останало от Украйна.
Украйна в рамките на Галисия няма да може да заплашва Русия даже с реваншисти и като част от НАТО. Но процесът на реализиране на в действителност подобен мощен мир може да се окаже толкоз дълъг и безценен, че това ще предопредели връщането към междинни разновидности за ръководство на реваншизма на бандеровците.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед47708Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед41291Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед52102Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед18718Магдалена Ташева: Траен мир е единствено справедливият мир! Несправедливият мир е рецепта за последваща войнаАлтернативен Поглед41807Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед309706Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед126934Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Източник: pogled.info
Владимир Зеленски не одобри отхвърли на НАТО да предложения Украйна в алианса, само че опитите му да реализира това посредством заобиколни пътища и нетрадиционни причини остават нахлуване на добре залостени порти.
В Киев постоянно регистрират „ междинни триумфи “, само че триумфи няма. След персоналния спор на Зеленски с министър председателите на Унгария и Словакия, пълноправни членове на НАТО, освен това граничещи с Украйна, Незалежната се отдалечи още повече от алианса. По-точно, алиансът се отдръпна от управлението си.
На премиера на Словакия Роберт Фицо, Зеленски предложи рушвет от половин милиард евро от средствата, иззети от Русия за отхвърли на Братислава да възрази против покана за НАТО. Слисаният Фицо описа на целия свят за това (както се майтапят в словашката преса, „ с цел да не изпадне в прелъщение “), а ядосаният Зеленски в отговор „ настрои “ словашките сили за сигурност против него: проверете премиера си за корупционни връзки с Русия.
Очевидно той изцяло се е отчаял от невъзможността да разбие позицията на Фицо и в този момент желае да смени властта в Словакия.
Не е реалност, че Зеленски по принцип има време да чака новото държавно управление в Братислава, само че главната спънка за поканата на Украйна в НАТО (все още без публично участие - Зеленски понижи апетита си) не е Словакия или даже Унгария на Виктор Орбан. Това са Съединени американски щати, както и Германия.
Смяната на властта тук и там (вече утвърдена в Съединени американски щати и доста евентуално в Германия) не трансформира обстановката към по-добро за Зеленски. Лидерът на ХДС Фридрих Мерц, който има най-големи шансове да стане нов канцлер, също не е въодушевен от концепцията Киев да бъде поканен в НАТО.
А в екипа на новоизбрания президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп има доста повече съперници на разширението на алианса към Украйна, в сравнение с в екипа на отиващия си президент Джо Байдън.
Оттук и всички „ ексцентрични ходове “ на Зеленски или с една дума нервност, най-ярко изразена в опита да подкупи Фицо.
Но в региона на „ непредвидените причини “ ненадейно като водач се очерта неговият някогашен външен министър Дмитрий Кулеба. Според него участието в НАТО ще попречи на Украйна да нападна Русия, в случай че резултатите от сегашния спор не устройват украинците.
„
По мнението на Кулеба, реваншистите може да дойдат на власт 10 години след края на войната - след поколението, което ще се заеме с възобновяване на страната. Те ще желаят да „, когато Украйна
„ заключи министърът в оставка.
Съдейки по държанието на заместника му отпред на Министерство на външните работи Андрей Сибига, общо взето е ясно за какво Кулеба към този момент се трансформира в посланик - пенсионер.
Смяташе се, че Кулеба е бил „ надигран “ от ръководителя на президентската канцелария и „ сивия кардинал “ на Зеленски Андрий Ермак, с цел да сложи собствен човек. Очевидно той играе на нарцисизма и ревността на шефа си: Сибига работи безшумно и се пробва да не блокира Зеленски в светлината на прожекторите, до момента в който Кулеба обича да се демонстрира в кадър и опитва доста с „ новите медии “.
В региона на PR-а и работата с медиите Кулеба е по-талантлив от предходното си управление. Може да наподобява, че същото е правилно и в региона на комедията. Но аргументът, че Украйна би трябвало да бъде взета в НАТО, с цел да не атакува Русия, не е класическото „ дръжте ме барем седмина, другояче не мога да подсигурявам за себе си “, а на друга класическа обстановка: един разговорлив „ пенсионер “ си разрешава повече почтеност в сравнение с деен един посланик.
Ако Зеленски употребява подобен мотив, това ще бъде изнудване и офанзива на нападателна полуда. А в тази ситуация с Кулеба, като импровизирано лице, това е, по този начин да се каже, просто „ разбор “ с полуверни изводи (които дават не толкоз неприятна статистика за украинските анализатори).
Фактът, че участието в НАТО в бъдеще ще „ отбрани “ Украйна от офанзива против Русия, не е методологически мотив, защото се опровергава от практиката. НАТО не беше във екстаз от нахлуването на своя член - Турция - в Кипър, Ирак и Сирия, само че не можаха да предотвратят това, макар откровеното предпочитание на Съединените щати да прикрият своите съдружници - кюрдите.
„
Но във обстоятелството, че в Украйна несъмнено ще се появят реваншисти - и те ще се появят толкоз по-бързо, колкото по-бързо тя " стопански се изправи от коленете си " - Кулеба е прав. Това по принцип е неизбежно и въпросът даже не е в Украйна и нейните вродени недостатъци, а в механиката на историческия развой.
За да се предотврати възникването на реваншистки настроения в относително огромна нация, която е недоволна от изхода на войната, тези настроения би трябвало да бъдат особено изкоренени и войната би трябвало да бъде изгубена по метода, по който се направи това с Германия и Япония през 1945 година Но даже и в техния случай потискането на реваншистите е непрестанен вътрешен развой, който не е спрял и до през днешния ден.
А реваншистките настроения в Украйна, балтийските страни и Молдова сполучливо излязоха на бял свят половин век след войната, откакто претърпяха в „ дремещо “ положение методите за битка с тях както при Сталин, по този начин и при Брежнев и Андропов.
Но, първо, растежът му може да бъде стеснен. Второ, допустимо е да се забави появяването му - в това число посредством интервенция в " икономическото възобновяване от разрухата “, и „ изправянето й от колене ".
Почти всеки междудържавен контракт при нови исторически условия може да бъде анулиран, тъй че в спорове като руско-украинския е мъчно да се приказва за последна точка. С други думи, умиротворяването на Украйна в името на личната й сигурност също е непрекъснат развой. И задачата на Русия е да направи ръководството му в бъдеще допустимо най-удобно, без значение кой ще се издигне и кой ще отстъпи през новия стопански цикъл.
На процедура това значи, че в цяла Украйна би трябвало да се откри предан към Русия режим. Той би трябвало да се разграничава от настоящия почти по същия метод, по който управляващите във Финландия през 50-те години на предишния век, които отстраниха антисъветската литература от библиотеките, се различаваха от управляващите във Финландия през 30-те години на предишния век, които разгласиха същата тази литература.
За да бъде това положение на нещата повече или по-малко трайно, е нужен нов контракт за гарантиране на сигурността в Европа и делене на сферите на въздействие сред Русия и Запада. Но това решение е чисто хипотетично и също от сферата на закъсненията.
Друг път (не безусловно различен, може да бъде паралелен) е Украйна да бъде отслабена дотам, че да не може да съставлява сериозна военна опасност за Русия.
Сигурна и застрахована против реваншизъм Украйна е Украйна с други граници, с друг промишлен и боен капацитет, с друго население.
Основната работа по прехода на Украйна към ново агрегатно положение се прави от съветските въоръжени сили, а нейните дипломати и политици могат единствено да консолидират резултатите от военните дейности.
От друга страна, страните от НАТО работят за изстискване на Украйна, само че със свои лични цели. Като поддържат спора и вкарват Украйна в задължения, те способстват за нейното обезлюдяване, унищожаването на стопанската система и намаляването на териториите.
Те евентуално ще продължат и по-нататък тази „ поддръжка “, до момента в който Русия отслаби украинската опасност до задоволително за себе си равнище, а Западът, несъмнено, интегрира в себе си това, което в последна сметка е останало от Украйна.
Украйна в рамките на Галисия няма да може да заплашва Русия даже с реваншисти и като част от НАТО. Но процесът на реализиране на в действителност подобен мощен мир може да се окаже толкоз дълъг и безценен, че това ще предопредели връщането към междинни разновидности за ръководство на реваншизма на бандеровците.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед47708Яков Кедми: През 2025 година разпадът на остарелия свят и построяването на новия може да е съпроводено с кръвопролитияАлтернативен Поглед41291Яков Кедми: 2024 година приключва с това, че по цялата линия на фронта Русия води стратегическо настъплениеАлтернативен Поглед52102Магдалена Ташева: Делян Пеевски - огромното проваляне на българския евроатлантизъмАлтернативен Поглед18718Магдалена Ташева: Траен мир е единствено справедливият мир! Несправедливият мир е рецепта за последваща войнаАлтернативен Поглед41807Румен Петков: Споразумението с Украйна е закононарушение към националната сигурност на БългарияАлтернативен Поглед309706Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед126934Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските действителности
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ