Най-големите военни провали на Русия през вековете
През дългата си история - от основаването на средновековната страна Киевска Рус, през IX век до Руската федерация, каквато я познаваме през днешния ден, Русия е претърпяла освен славни победи, само че и горчиви провали.
Някои от тях са имали опустошителни последствия, довели до загубата на огромни територии и даже до опасност за самото битие на страната, пишат от
Кои са най-големите военни провали на Русия?
Руско-византийската война (941 г.)
Руският народ произлиза от днешна Швеция. През IX в. те основават страна, известна в историографията като Киевска Рус. Съвременните страни Беларус, Русия и Украйна настояват, че Киевска Рус е техен културен предходник.
Trade & Warfare in the Kievan Rus
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
Руско-византийската война от 941 година се организира по време на ръководството на Игор Киевски (877-945), когато войските му два пъти обсаждат Константинопол.
И в двата случая русите са отблъснати от византийска войска, вярна на Константин VII, макар че второто нахлуване води до руско-византийския контракт от 945 година, който открива другарски връзки сред двете страни.
Монголско настъпление в Киевска Рус (1237-1240 г.)
Монголското настъпление в Киевска Рус през XIII в. е част от по-широкообхватно нахлуване в Европа на войска, водена от монголския държател Бату хан (ок. 1205- 1255 г.).
Победените съветски княжества са принудени да се подчинят на монголското ръководство и стават васали на Златната орда или ханството. Нашествието има дълбоки последствия за Източна Европа, като води до разделянето на източнославянския народ на три обособени страни: днешна Русия, Украйна и Беларус.
Обсада на Москва (1382 г.)
Обсадата на Москва през 1382 година изправя московските сили против Тохтамиш, изтъкнат хан от Синята харма, подкрепян от тюрко-монголския поробител Тимур.
След първичния триумф при отблъскването на нашествениците, московчани са подмамени да отворят градските врати, което разрешава на войските на Тохтамиш да щурмуват Москва и да избият хиляди хора.
Руско-персийска война (1651-1653 г.)
Избухва въоръжен спор сред Сефевидската империя и Руското царство в Северен Кавказ, откакто Русия е изключена от проектите на Сефевидите да укрепят позициите си в района.
Това решение е взето заради разширението на военното наличие на самата Русия в региона , а точно построяването на редица замъци, една от които е издигната от иранската страна на река Терек.
Руско-османска война (1710-1713 г.)
Известна още като акцията по река Прут, Руско-турската война доближава своя зенит на 18-22 юли 1711 година, когато обединените сили от 43 000 руснаци и молдовци под командването на цар Петър I се оказват обкръжени от 200 000 добре въоръжени турци.
На изтощената войска на царя в последна сметка е разрешено да се изтегли, откакто се съгласява да изостави Азовската цитадела и прилежащата ѝ територия.
Кримска война (1853-1856 г.)
Кримската война, водена основно на Кримския полуостров сред руснаците и британците, французите и османските турци, е изключително нечовечен спор, който бележи повратна точка за Руската империя.
Поражението отслабва армията, източва хазната и подкопава въздействието на Русия в Европа.
Руско-японска война (1904-1905 г.)
Съперничещите си имперски упоритости водят до това, че Японската империя и Руската империя подвигат оръжие една против друга в къс боен спор, който обаче е отблъскващ със своята свирепост, образец за което е борбата при Мукден.
Тя се води от 20 февруари до 10 март 1905 година - едно от най-големите сухопътни сражения преди Първата международна война, и последното и най-решително огромно сухопътно стълкновение в руско-японския спор.
Япония излиза като победител - резултат, който се оказва решителен за привършване на войната в нейна изгода.
Първа международна война (1914-1918 г.)
Руската империя се показва зле по време на Първата международна война, като по приблизителни оценки са убити 1 811 000 съветски бойци и са регистрирани 1,5 милиона цивилни жертви.
Далеч по-сериозни последствия има крахът на династията Романови и разпалването на Руската гражданска война.
Първа борба при Киев (1941 г.)
Въпреки че Съветският съюз реализира доста исторически победи през Втората международна война, немското обграждане на Киев от 23 август до 26 септември 1941 година - считано за най-голямото обграждане в историята на военните дейности - е невиждано проваляне за Червената войска.
Съветско-афганистанската война (1979-1989 г.)
С нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1979 година стартира война, която всъщност е война на пълномощници от епохата на Студената война, като Съединените щати, наред с други страни, застават на страната на муджахидините, които в продължение на десетилетие се съпротивляват на окупаторите.
Войната се показва от учените като фактор, съдействал за разпадането на Съветския съюз и края на Студената война.
Първа чеченска война (1994-1996 г.)
Обявяването на преустановяване на огъня от страна на Руската федерация след двегодишни сражения против чеченските бунтовници се преглежда като оттегляне от страна на държавното управление на Борис Елцин. През 1997 година е направен кротичък контракт.
Някои от тях са имали опустошителни последствия, довели до загубата на огромни територии и даже до опасност за самото битие на страната, пишат от
Кои са най-големите военни провали на Русия?
Руско-византийската война (941 г.)
Руският народ произлиза от днешна Швеция. През IX в. те основават страна, известна в историографията като Киевска Рус. Съвременните страни Беларус, Русия и Украйна настояват, че Киевска Рус е техен културен предходник.
Trade & Warfare in the Kievan Rus
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
Руско-византийската война от 941 година се организира по време на ръководството на Игор Киевски (877-945), когато войските му два пъти обсаждат Константинопол.
И в двата случая русите са отблъснати от византийска войска, вярна на Константин VII, макар че второто нахлуване води до руско-византийския контракт от 945 година, който открива другарски връзки сред двете страни.
Монголско настъпление в Киевска Рус (1237-1240 г.)
Монголското настъпление в Киевска Рус през XIII в. е част от по-широкообхватно нахлуване в Европа на войска, водена от монголския държател Бату хан (ок. 1205- 1255 г.).
Победените съветски княжества са принудени да се подчинят на монголското ръководство и стават васали на Златната орда или ханството. Нашествието има дълбоки последствия за Източна Европа, като води до разделянето на източнославянския народ на три обособени страни: днешна Русия, Украйна и Беларус.
Обсада на Москва (1382 г.)
Обсадата на Москва през 1382 година изправя московските сили против Тохтамиш, изтъкнат хан от Синята харма, подкрепян от тюрко-монголския поробител Тимур.
След първичния триумф при отблъскването на нашествениците, московчани са подмамени да отворят градските врати, което разрешава на войските на Тохтамиш да щурмуват Москва и да избият хиляди хора.
Руско-персийска война (1651-1653 г.)
Избухва въоръжен спор сред Сефевидската империя и Руското царство в Северен Кавказ, откакто Русия е изключена от проектите на Сефевидите да укрепят позициите си в района.
Това решение е взето заради разширението на военното наличие на самата Русия в региона , а точно построяването на редица замъци, една от които е издигната от иранската страна на река Терек.
Руско-османска война (1710-1713 г.)
Известна още като акцията по река Прут, Руско-турската война доближава своя зенит на 18-22 юли 1711 година, когато обединените сили от 43 000 руснаци и молдовци под командването на цар Петър I се оказват обкръжени от 200 000 добре въоръжени турци.
На изтощената войска на царя в последна сметка е разрешено да се изтегли, откакто се съгласява да изостави Азовската цитадела и прилежащата ѝ територия.
Кримска война (1853-1856 г.)
Кримската война, водена основно на Кримския полуостров сред руснаците и британците, французите и османските турци, е изключително нечовечен спор, който бележи повратна точка за Руската империя.
Поражението отслабва армията, източва хазната и подкопава въздействието на Русия в Европа.
Руско-японска война (1904-1905 г.)
Съперничещите си имперски упоритости водят до това, че Японската империя и Руската империя подвигат оръжие една против друга в къс боен спор, който обаче е отблъскващ със своята свирепост, образец за което е борбата при Мукден.
Тя се води от 20 февруари до 10 март 1905 година - едно от най-големите сухопътни сражения преди Първата международна война, и последното и най-решително огромно сухопътно стълкновение в руско-японския спор.
Япония излиза като победител - резултат, който се оказва решителен за привършване на войната в нейна изгода.
Първа международна война (1914-1918 г.)
Руската империя се показва зле по време на Първата международна война, като по приблизителни оценки са убити 1 811 000 съветски бойци и са регистрирани 1,5 милиона цивилни жертви.
Далеч по-сериозни последствия има крахът на династията Романови и разпалването на Руската гражданска война.
Първа борба при Киев (1941 г.)
Въпреки че Съветският съюз реализира доста исторически победи през Втората международна война, немското обграждане на Киев от 23 август до 26 септември 1941 година - считано за най-голямото обграждане в историята на военните дейности - е невиждано проваляне за Червената войска.
Съветско-афганистанската война (1979-1989 г.)
С нахлуването на Съветския съюз в Афганистан през 1979 година стартира война, която всъщност е война на пълномощници от епохата на Студената война, като Съединените щати, наред с други страни, застават на страната на муджахидините, които в продължение на десетилетие се съпротивляват на окупаторите.
Войната се показва от учените като фактор, съдействал за разпадането на Съветския съюз и края на Студената война.
Първа чеченска война (1994-1996 г.)
Обявяването на преустановяване на огъня от страна на Руската федерация след двегодишни сражения против чеченските бунтовници се преглежда като оттегляне от страна на държавното управление на Борис Елцин. През 1997 година е направен кротичък контракт.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ