През далечната 1995 г. Васил Илиев е безспорният господар на

През далечната 1995 година Васил Илиев е безспорният стопанин на сенчестия бизнес в България, любим на политици, предприемачи, спортисти и плеада хубавици. Приказката за бореца от Кюстендил обаче завършва по здрач, до момента в който пътува към своя ресторант „ Мираж ” в София с три патрона, изстреляни от анонимни убийци.

Часове преди изтезанието Императора се среща с човек от Българска социалистическа партия в хотел „ Москва “, след което потегля към ресторант „ Мираж “ в столичния кв. „ Емил Марков “, считан тогава за централата на групировката ВИС.

Шофира самичък сребристия си „ Мерцедес “ 600 SL, а гардовете му го следват с алена кола. Към 21:10 колите навлизат в дребната и тъмна улица „ Никола Каменов “, до която има градеж.

Заради неприятния път Илиев се движи постепенно, едвам с 20 км./ч. Почти е спрял, когато незнайни откриват пукотевица със заглушител от 2-3 метра разстояние.

Мерцедесът забива калник в металната ограда на градежа. От предницата му излиза пушек, потрошени са всички стъкла в колата.

30-годишният Васил Илиев издъхва за секунди и е късно за Спешна помощ.

Един патрон го улучва в главата, различен минава над ухото, а трети пронизва рамото му и стопира в гръбначния дирек. На мястото са изстреляни общо 17 патрона.

Има пробойна и по колата на двамата му телохранители, само че те остават живи. Два дни след убийството Илиев е заровен с траурно шествие. Дълга колона от мъже в черно се точи по централната „ Цар Освободител “.

Целият град излиза да гледа погребението на Илиев. За церемонията в центъра на столицата има позволение от кмета. Тялото е докарано с черен „ Додж “. Ковчега носят близки на Илиев, измежду тях е Константин Димитров – Самоковеца, начело е единият кръст държи Димитър Димитров – Маймуняка.

Куршуми застигат по-късно и двамата.

Отминалото време обаче лека-полека заличава от публичната памет тартора на ВИС.

Safenews напомня едно от последните изявленията с него:

Преди време, негова обичана механа на „ Златните мостове ” във Витоша изтри и последния спомен за бореца.

В негова памет кръчмарите държаха години наред тъжната новина за кончината на стените. Поводът бе, че приживе шефът на могъщата империя ВИС постоянно отскачаше до уютната механа за глътка успокоение и скромна, само че вкусна трапеза.

Това бе мястото за усамотение и размисъл на Нерон Вълка, където бягаше от тълпите борци и политици, които го търсеха за всевъзможни услуги и заеми.

Днес обаче от некролозите няма и диря.

30 години без ИМПЕРАТОРА!