РЕТРО ХИТ! Боби Перуката : Не познавам вкуса на цигарите и алкохола!
През далечната 1983-а година Борислав Михайлов печели купата на вестник „ Кооперативно село “ за най-хубав вратар в „ А “ група. Популярният тогава ежедневник организира изявление с обещаващия пазач, който след време ще стане част от националния тим на България, стигнал полуфинал на Мондиал 1994 година, а сетне и президент на БФС.
Потресаващия диалог препечатваме от в. „ Тема Спорт “. В него Боби признава, че не познава усета на цигарите и алкохола поради своя татко Бисер, също вратар на Левски и България, като и че е познавач на хубавата музика.
„ Няма да не помни Борислав Михайлов тази година. И в случай че за българския футбол, както е към този момент в последно време, не бе по никакъв начин великодушна, за стройния пазач на „ синята “ врата тя ще остане паметна.Седем минути преди края на предишното състезание къдрокосият юноша се „ размина “ с купата на вестник „ Кооперативно село “, само че в този момент тя не му убегна. Безспорният му гений накара наставниците на националния тим да го включат в състава, мотиви за доста наслада имаше и в персоналния му живот.
Засега биографията на Борислав Михайлов е къса. Тя стартира на 12 февруари 1963-а година в София, където пламва всеотдайната му обич към футболната топка. Скоро излиза наяве, че тази любов е взаимна и първият триумф идва с републиканската купа на юношите на „ Левски-Спартак “. Интересното е, че татко му – известният вратар на „ Левски “ Бисер Михайлов, напълно не е насърчавал детската му пристрастеност към топката и едвам когато Борислав дебютира при мъжете се помирява с упоритостите му. Две години към този момент младежът охранява зорко „ синята “ врата, в юношеския народен отбор записа 20 участия, при младежите 15, измежду олимпийците – 4. Единствено графата „ народен тим “ за в този момент стои празна…
Кой е най-щастливият момент във Вашата кариера?
– Те са два – завоюваната купа на Народна република България предходната година след безапелационното 4:0 против ЦСКА и несъмнено купата на в. „ Кооперативно село “.
А в персоналния живот?
– Бракът, който сключих на 2 май тази пролет. Кум ми беше „ армейският “ вратар Велинов.
Какво ви даде татко Ви?
– Благодарен съм му за огромните старания да ме направи същински човек и състезател. Предпазва ме от самозабравяне, оказва помощ ми с навременни препоръки, поради него не познавам усета на цигарите и алкохола. И брат ми Руслан пое фамилната щафета – на 14 години пази по-добре вратата на „ Левски-Спартак “, в сравнение с аз на неговите години. Майка ми мощно претърпява нашите изяви, тъй че на стадиона сме към този момент „ цялостен комплект “.
Колегата Ви Делчев бе вторият притежател на купата ни?
– Отличен състезател, превъзходен сътрудник и другар, само че при двама равностойни вратари, единият би трябвало да седи на пейката. Жалко, че го преследват и толкоз травми.
Силните и слабите Ви страни на вратарския пост?
– Имам положителни физически данни, мисля, че съм мощен в ловенето на топката и в пласирането. Не съм удовлетворен от това по какъв начин въвеждам топката в игра, би трябвало да модернизирам и концентрацията си за всеки дуел.
Най-сериозните Ви съперници в елитната група?
– Велинов, Пейчев, Вълов, от младите ми харесват славистите Ананиев и Никленов.
Вашите мостри?
– От нашите вратари Велинов, от задграничните – Дасаев (СССР), Н’Коно (Камерун), Шумахер (ФРГ).
С коя защитна четворка бихте желали да играете?
– Пл. Николов, Г. Димитров, Арабов, Марков (Локомотив).
Нещо отвън спорта?
– Обичам хубавата музика, забавната книга, а когато съм в чужбина, мисля повече за професионалната си подготовка – диря материали, изучавам се от опита на другите.
И Вашето мнение за българския футбол?
– Много е нужен един пробив на интернационалното поле, с цел да се върне духът и вярата в силите. Потребна е и по-здравословна, по-благоприятна атмосфера, тъй като без самочувствие не можем да дадем и това, на което сме способни.
Към какво се стремите?
– Да стана първенец с моя тим, да облека и националния екип, да завърша ВИФ, където започвам да последвам от есента. И най-важното – да основа крепко семейство, да се веселя на положителни дни.
Желаем Ви това да се сбъдне и честита купа!„
Потресаващия диалог препечатваме от в. „ Тема Спорт “. В него Боби признава, че не познава усета на цигарите и алкохола поради своя татко Бисер, също вратар на Левски и България, като и че е познавач на хубавата музика.
„ Няма да не помни Борислав Михайлов тази година. И в случай че за българския футбол, както е към този момент в последно време, не бе по никакъв начин великодушна, за стройния пазач на „ синята “ врата тя ще остане паметна.Седем минути преди края на предишното състезание къдрокосият юноша се „ размина “ с купата на вестник „ Кооперативно село “, само че в този момент тя не му убегна. Безспорният му гений накара наставниците на националния тим да го включат в състава, мотиви за доста наслада имаше и в персоналния му живот.
Засега биографията на Борислав Михайлов е къса. Тя стартира на 12 февруари 1963-а година в София, където пламва всеотдайната му обич към футболната топка. Скоро излиза наяве, че тази любов е взаимна и първият триумф идва с републиканската купа на юношите на „ Левски-Спартак “. Интересното е, че татко му – известният вратар на „ Левски “ Бисер Михайлов, напълно не е насърчавал детската му пристрастеност към топката и едвам когато Борислав дебютира при мъжете се помирява с упоритостите му. Две години към този момент младежът охранява зорко „ синята “ врата, в юношеския народен отбор записа 20 участия, при младежите 15, измежду олимпийците – 4. Единствено графата „ народен тим “ за в този момент стои празна…
Кой е най-щастливият момент във Вашата кариера?
– Те са два – завоюваната купа на Народна република България предходната година след безапелационното 4:0 против ЦСКА и несъмнено купата на в. „ Кооперативно село “.
А в персоналния живот?
– Бракът, който сключих на 2 май тази пролет. Кум ми беше „ армейският “ вратар Велинов.
Какво ви даде татко Ви?
– Благодарен съм му за огромните старания да ме направи същински човек и състезател. Предпазва ме от самозабравяне, оказва помощ ми с навременни препоръки, поради него не познавам усета на цигарите и алкохола. И брат ми Руслан пое фамилната щафета – на 14 години пази по-добре вратата на „ Левски-Спартак “, в сравнение с аз на неговите години. Майка ми мощно претърпява нашите изяви, тъй че на стадиона сме към този момент „ цялостен комплект “.
Колегата Ви Делчев бе вторият притежател на купата ни?
– Отличен състезател, превъзходен сътрудник и другар, само че при двама равностойни вратари, единият би трябвало да седи на пейката. Жалко, че го преследват и толкоз травми.
Силните и слабите Ви страни на вратарския пост?
– Имам положителни физически данни, мисля, че съм мощен в ловенето на топката и в пласирането. Не съм удовлетворен от това по какъв начин въвеждам топката в игра, би трябвало да модернизирам и концентрацията си за всеки дуел.
Най-сериозните Ви съперници в елитната група?
– Велинов, Пейчев, Вълов, от младите ми харесват славистите Ананиев и Никленов.
Вашите мостри?
– От нашите вратари Велинов, от задграничните – Дасаев (СССР), Н’Коно (Камерун), Шумахер (ФРГ).
С коя защитна четворка бихте желали да играете?
– Пл. Николов, Г. Димитров, Арабов, Марков (Локомотив).
Нещо отвън спорта?
– Обичам хубавата музика, забавната книга, а когато съм в чужбина, мисля повече за професионалната си подготовка – диря материали, изучавам се от опита на другите.
И Вашето мнение за българския футбол?
– Много е нужен един пробив на интернационалното поле, с цел да се върне духът и вярата в силите. Потребна е и по-здравословна, по-благоприятна атмосфера, тъй като без самочувствие не можем да дадем и това, на което сме способни.
Към какво се стремите?
– Да стана първенец с моя тим, да облека и националния екип, да завърша ВИФ, където започвам да последвам от есента. И най-важното – да основа крепко семейство, да се веселя на положителни дни.
Желаем Ви това да се сбъдне и честита купа!„
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ