„През бюджета винаги могат да се правят реформи, но в

„ През бюджета постоянно могат да се вършат промени, само че в тази ситуация – става въпрос за един политически знак – кое е приоритет и какво не. 20 млн. лв. на фона на целия бюджет е прашинка. Друг е огромният въпрос – че образованието и опазването на здравето - от времето на Тодор Живков постоянно са вървели с един равносилен бюджет. Но може би по време на второто държавно управление дадоха приоритет на опазването на здравето, а образованието стартира да се забавя. Не съм гледал сега какво е ситуацията, тъй като още текат диспути, само че нямам усещане, че новото ръководство има съзнанието за значимостта на средствата, които се влагат в образование”. Това съобщи в студиото на „ Денят онлайн с Наделина Анева " по NovaNews професор Даниел Вълчев. По въпроса с бюджета и това, че 20 млн. лв. ще бъдат взети от прокуратурата и дадени на Българска академия на науките той акцентира, че това е политически акт.

“Не виждам на себе си, или по-скоро не съм гледал на себе си до неотдавна, като на публицист. Обикновено писателят е човек, който по занимание се занимава със словото, до момента в който мен това ме споходи относително късно. Все още не мога да привикна с това, че нещото, което сътворявам в региона на думите – с изключение на юридически смисъл част от нещата, които съм написал – има и някакъв друг”, акцентира професорът, който показа новата си книга „ Неделният продавач на книги”.

По думите му това е една книга, с която се е опитал да каже, за какво обича и цени книгите самият той. „ Обичам да споделям, че всеки човек си има своя вътрешна библиотека. Аз съм от хората, които препрочитат книги”, акцентира той.

„ Планирам следващата година най-късно да направя своя книжарница. Представям си я малко по-различно от магазин за книги. Представям си я по-скоро като място, на което човек да може да се разноски измежду книги, да седне на дивана, да помирише книгите. Представям си го като кръстоска сред книжарница и библиотека”, уточни професор Вълчев.

Той разяснява и правосъдната ни система и би трябвало ли да бъде закрито спецправосъдието. „ Когато 2011-2012 – там някъде, се сътвори спецправосъдието – главното, което се твърдеше, че би трябвало да има едно място, което да не е обвързвано с локалните структури и по този начин ще работи по-добре. Сега споделяме тъкмо противоположното – дайте да го върнем в окръжните съдилища. Нито едното не е погрешно – нито другото. Въпросът е кой риск ще изберем. Без да се направи разбор на обстановката – ние се въртим в един обаян кръг”.