През август мой близък трябваше спешно да бъде опериран. Нуждаеше

" През август мой непосредствен трябваше незабавно да бъде опериран. Нуждаеше се от кръв. А в България дефицитът на кръв е огромен. " Нашият създател Петър Чолаков споделя тук за своята среща с " кръвната мафия ".

В живота има събития, които пронизват като токов удар, разрушават цялата ти дребна галактика. Обръщат я с главата надолу. Налагат да преосмислиш всичко.

В началото на август тази година разбрах, че на мой непосредствен. При нея той щеше. За да може болничното заведение да поеме кръвопреливането, от нас се изискваше да предоставим бележки, че двама души са дарили кръв на негово име. Обясниха ни, че това е за попълването на кръвната банка на София - стандартна процедура в тези случаи в страната.

От години в България има дефицит на кръв
Редакцията предлага
Отговарях на изискванията за кръводарител, разказани на страницата на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ). Въпросът беше да се откри втори човек, който да помогне. Това обаче се оказа доста мъчна задача в разгара на летните отпуски. Някои хора бяха в чужбина, други не отговаряха на критериите (бяха над 65 годишна възраст или бяха боледували неотдавна и т.н.). Наред с паниките от неочакваната, смазваща новина за болестта, невъзможността да намерим кръводарител ускори напрежението.

От години в има дефицит на кръв. Суровите " закони на пазара "  повеляват, че там, където има търсене, има и предложение. Разбрах от познати, че към пунктовете за даряване кръв се " навъртат " (както те се изразиха) лица, които против възнаграждение дават своята. Повечето са от малцинствата - главно роми. Търговията със скъпоценната течност е в ръцете на това, което някои назовават " кръвна мафия ”.

Уличното предложение на кръв, което среща обезверени хора, се разиграва към този момент години наред в София, както и на доста други места в България, институциите бездействат.

Първоначалната ми реакция беше да не диря втори кръводарител по " този метод ". Песъчинките на времето обаче отлитаха все по-бързо, а напъните да намерим родственик или другар, който да се отзове, бяха безплодни. Към това се добави и бездната на бюрократичния безпорядък, чиято зинала паст се разтваряше все по-широко.

Животът в България ме е научил да одобрявам с съмнение " информацията за жителите ", оповестена на уеб страниците на държавните институции или на зацапани листа, залепени с тиксо по техните усойни коридори.

Инстинктът не ме подлъга.

На уеб страницата на НЦТХ са посочени местата, където човек може да подари кръв. Това, което не се споделя, е че, да вземем за пример в случай че дариш кръв във Военно здравна академия (ВМА), тя може да послужи единствено за пациент, който лежи във ВМА. Не и за подобен в друго лечебно заведение, какъвто беше нашият случай.

Това го разбрах в самата ВМА. Добре, че попитах. В противоположен случай кръвта ми щеше да бъде взета, без да оказа помощ на моя непосредствен.

От друга страна, лекарката във ВМА бе доста блага, състрадателна, дружелюбна. Лекарите в НЦТХ, където отидох по-късно, също бяха чудесни. Тоест картината не е едноцветна, еднопосочна.

На връщане от НЦТХ, на метри от институцията - на ул. " Братя Миладинови ", на няколко пъти бях спиран от евентуални кръводарители. Те виждаха превързаната ми след операцията ръка и предлагаха да оказват помощ против надлежно заплащане.

Споразумях се с един от тях, разменихме телефони. Кръводаряването беше осъществено. След час ми се обадиха: бележката е подготвена!

Сърцето ми заби бясно в августовската зной. Ами в случай че документът е подправен? Или пък в случай че ме набият, в дребните, сумрачни улички, към " Лъвов мост "? С какви очи - набит, посрамен - щях да застана пред моя гаснещ непосредствен?

Срещата с двамата яки мъже, които ми дадоха документа, бе бърза, на тридесетина метра от преструващата се на заспала патрулна кола.

За мен той е избавител, не нарушител

Няколко месеца по-късно мога да кажа с облекчение: всичко е наред! Моят безценен, непосредствен човек е жив с помощта на този махленски кръводарител. Той е избавител. Не нарушител. Някъде в нечии вени, вероятно към този момент тече неговата животворна кръв.

Сега ми идва да се майтапя: ами в случай че бенефициентът е от тези, които са татуирали облиците на Ботев и Левски на гърдите и бицепсите си? Същите, които бият паника по какъв начин " ромите ще ни претопят ". Как ли би се стреснал подобен  " родолюбец ", в случай че научи, че " кръвната мафия "  го е избавила, а българската страна - изоставила?