Докато парламентът отваря вратата за нов държавен дълг, а цените

Докато Народното събрание отваря вратата за нов държавен дълг, а цените в магазините не престават да тревожат българите, от ръководещото болшинство опазиха нуждата от ново финансиране и обясниха за какво съгласно тях страната няма различен избор.

Депутатът от „ Прогресивна България “ Тодор Джиков съобщи, че към тематиката за дълга се вършат спекулации и даде разнообразни образци с позициите на политическите сили.

Колко пари в действителност трябват?

Според него самата съпротива не е единна по въпроса за размера на нужния заем.

„ Искам да разделим опозицията на две – тази в лицето на Политическа партия и Демократична България, които споделиха, че желаят твърдо да изтеглим 2,2 милиарда евро. След това излязоха от ГЕРБ и споделиха, че 4 милиарда няма да ни стигнат и ще трябват още. Гълъб Донев е пресметнал какъв брой трябват и 3,8 милиарда ще са задоволителни “, съобщи Джиков в предаването „ Денят ON AIR “.

По думите му окончателната картина ще стане ясна едвам след внасянето на бюджета в Народното събрание, когато всички разноски бъдат написани в детайли.

Защо хазната не е толкоз цялостна, колкото наподобява

Депутатът изясни, че огромна част от средствата, които официално се намират в държавната хазна, в действителност не могат да бъдат употребявани свободно.

„ Постоянно излизат нови и нови разноски. От 6,8-те милиарда в хазната съвсем 2 от тях са за бъдещи интервали, т.е. такива, които още не са влезнали в бюджета. Имаме и близо 2 милиарда, които страната не може да пипа “, уточни той.

Според Джиков по тази причина и не може да бъде показана желаната от опозицията подробна таблица с всички бъдещи заплащания.

„ Няма по какъв начин това, което го изиска опозицията – да представим екселска таблица с точните разноски “, сподели националният представител.

СИГМА би трябвало да освети публичните поръчки

По време на диалога Джиков отбрани и системата СИГМА, която съгласно него ще внесе повече бистрота в публичните поръчки и метода, по който се харчат обществените средства.

По думите му точно неналичието на задоволително бистрота е една от аргументите за натрупването на проблеми в редица браншове.

Храните, надценките и монополите

Особено сериозен депутатът беше по тематиката за хранителния бранш и контрола върху придвижването на стоките.

„ Липсата на обикновена проследимост на храните при производството до крайния консуматор е сериозен здравен риск, освен загуби поради конкуренцията “, предизвести той.

Според Джиков непрозрачността основава условия за централизация на облаги единствено в избрани звена от веригата.

„ Там, където има мрачевина, дава опция за елементарно основаване на монополи. Това го заплащат производители и консуматори. Добавената стойност не е разпределена поравно, а единствено в един от участниците “, съобщи депутатът.

Той даде образец и с администрацията в земеделския бранш.

„ Само в Министерството на земеделието има минимум 100 регистъра, които не си приказват между тях “, уточни Джиков.

Апел към огромните търговски вериги

По отношение на цените в магазините той съобщи, че огромните вериги би трябвало да проявят по-голяма обществена отговорност към потребителите.

„ С смяната в Закона за защита на конкуренцията дадохме сериозен надзор. Трябва да предпазим жителите от бухалките “, разяснява той.

Според него търговците би трябвало да преразгледат ценовата си политика.

„ Веригите, като главен дистрибутор на артикули на дребно, са длъжни да подходят обществено и отговорно. Нека да съблюдават своя обществен ангажимент и да си приведат надценките в естествени проценти “, прикани депутатът.

Дебатът за новия държавен дълг занапред ще се разгаря в Народното събрание, само че за множеството българи най-важният въпрос остава дали управническите решения ще доведат до по-ниски цени и по-голяма бистрота, или финансовият напън върху семействата ще продължи да пораства.

Източник: Bulgaria ON AIR