София–Бургас с частен влак? Много шум, нито една реална линия!
През август 2024 година гръмко беше оповестено, че пловдивската транспортно-строителна група ПИМК ще пусне първия частен пътнически трен до края на годината. Предвиждаше се той да се движи по линията сред София и Бургас . През октомври беше тестван първият частен пътнически трен у нас, само че пробното пътешестване бе сред гара Тодор Каблешков и Пазарджик , като влакът доближи скорост от 130 км/ч. Резултатите от него не бяха оповестени. Осем месеца по-късно обаче няма информация какво се случва с желанията на компанията за линията сред София и Бургас и дали изобщо те ще бъдат осъществени.
Освен „ ПИМК Рейл Експрес “, лиценз за железопътен пътнически транспорт в България имат и други частни компании. Например, „ Ивкони Експрес “ , обвързвана с автобусния транспортьор „ Юнион Ивкони “, получи лиценз през февруари 2025 година Компанията планува да оперира по направленията София – Варна и София – Бургас , като стартирането на услугата е планувано за началото на дейния туристически сезон през 2025 година Към момента няма оповестени съответни дати.
Защо към момента чакаме частните влакове?
Отворете която и да е карта на Европа. Погледнете железопътната мрежа. После си задайте един елементарен въпрос: за какво в България към момента няма нито един частен пътнически трен, който действително се движи? Говори се. Пише се. Декларира се. Обещава се. А действителността е една : частни пътнически влакове в България – няма.
И това не е единствено въпрос на изостанала инфраструктура или комплицирани регулации. Това е въпрос на воля . Политическа. Икономическа. Дори морална.
Докато в Западна Европа частните оператори от дълго време са опция на държавните превозвачи – с по-добро обслужване, точни написания и конкуренция в името на пасажера – у нас към момента влакът е знак на очакване. И на държавен монопол.
Къде е страната?
Къде са институциите, които би трябвало да основат равни условия за конкуренция? Защо се бавят процедурите? Защо към момента чакаме действителна либерализация, откакто на хартия тя е реалност?
Къде е Европа?
Защо европейският напън за отваряне на железопътния пазар завършва на Дунав мост? Как по този начин в Унгария и Румъния частни влакове се движат от години, а у нас – постоянно „ до края на годината “?
Мълчанието към този момент не е опрощение . Въпросът към този момент не е „ дали “, а за какво още не. И кой има изгода да не се случва?
Присъединете се към нашия
Без суматоха! Няма да се подвигат условията за пенсиониране
