През август 2012 г., разкопавайки под паркинга на градския съвет

Откриването на Ричард III: Как науката разплете една загадка на пет века

През август 2012 година, разкопавайки под паркинга на градския съвет на Лестър, Англия, учените вършат удивително изобретение. Под този паркинг се намират останките на един от най-известните владетели на Англия - последният британски крал, погубен в борба. Екипът от Лестърския университет, на който изискуем разплитането на тази вълнуваща мистерия, гостува на и срещна българската аудитория с изумителния метод, по който актуалните науки могат да си спомагат, с цел да разрешат един историческия случай. Ръководителят на екипа доктор Тури Кинг, експерт по генетика, даде изявление особено за " Обекти ".

Д-р Кинг, здравейте. Вашият екип стои зад разплитането на историята, която притегли вниманието на медиите по целия свят в последните няколко години. Да представим в резюме основния воин в тази история. Кой е Ричард III?

Ричард III е доста фамозен британски крал. Той е фамозен по няколко аргументи. Когато е погубен – в борбата при Босуърт през 1485 година, е подложен краят на династията Плантагенет във Англия и началото на интервала на Тюдорите, измежду които са извънредно известни кралски особи като Хенри VIII и Елизабет I. Това е едната причина.

Ричард е доста фамозен и с това, че гробът му е загубен. Знаем, че след борбата той е отвеян в Лестър и заровен от францискански монаси в техния манастир. Знаем това от историческите документи. Но през 1538 година Хенри VIII взема решение да се отърве от всички манастири, абатства и тем сходни: манастирът е опустошен и мястото потъва в давност.

През годините там са строени разнообразни здания. Така че, нямахме никаква визия къде са постройките на манастира, какво остава за гроба на Ричард. Когато започнахме разкопките първото, което искахме да създадем, е да забележим дали можем да открием манастирските здания, не наложително Ричард.

Затова за нас беше известна изненада, когато първо открихме това, което след това се оказаха краката му. След 6 часа и 34 минути попаднахме на част от пищялна кост. Матю Морис, археологът, управляващ разкопките на мястото ревизира и откри – да, имаме открояващ се човешки скелет, само че ще го оставим, тъй като би трябвало да вземем лиценз от управляващите – това е належащо, с цел да вдигнеш човешки остатъци от обещано място. А там можеше да се открият още стотици човешки остатъци. Затова взехме решение да го оставим и да продължим с разкопките – и след това да забележим дали скелетът е на забавно място.

След няколко седмици бяхме сигурни, че сме разкрили самата черква и че тъкмо там е заровен скелетът. Затова се върнахме към него. Установихме, че това е скелет на млад мъж (знаем, че Ричард е бил на 32, когато е загинал), с рани от борба (знаем, че Ричард е умрял в битка), с тежка сколиоза на гръбначния дирек – знаем, че съгласно свидетелствата на съвремениците му едното му рамо било по-високо от другото, а Шекспир го показва като прегърбен. Така че: имаме човек с гръбначно деформиране, заровен на точното място в църквата.

Направихме въглеродно датиране, което удостовери, че интервалът е същият, след което аз направих ДНК разбор, който сподели, че има генетично сходство сред тези остатъци и двама живи роднини. Когато събрахме всички доказателства на едно място, анализът откри, че вероятността това да са останките на Ричард III е 99,999 % . С други думи, бяхме напълно уверени, че е той.