През август 1999 г. в София е взривен мавзолеят, в

През август 1999 година в София е взривен мавзолеят, в който в продължение на повече от 40 година е изложено тялото на водача на комунистическата партия в България Георги Димитров. Решението за премахването му е на държавното управление на Иван Костов. Години наред то провокира разделяне в обществото по въпроса дали е било вярно.

 

В началото на декември 2023 година в София беше демонтиран различен знак – Паметникът на руската войска. Решението за преместването на този паметник е взето още при започване на 90-те години, само че през идващите десетилетия то по този начин и не е изпълнено. Демонтирането на руския монумент провокира митинги и политическо неодобрение от проруските обединения в България.

 

Пропаганда, фетиш или част от историческата памет. Какво са социалистическите монументи? На тези въпроси дава отговор пред

 

Мавзолеят, построен в София, с цел да се постави балсамираната мумия на Георги Димитров, беше взривен през 1999 година Тялото на Димитров е кремирано и заровено през 1990 година Култът към вожда и мавзолея бяха главните знаци на комунистическата агитация в България. Решението за събарянето на мавзолея не се приема еднопосочно. Физическото му разрушение не става нито елементарно, нито от първия път. Обектът е построен да издържи на нуклеарен удар. „ Част от казуса е, че ръководещите тогава късно откриха архивите като източник на информация по какъв начин е издигната постройката. Едва при третия опит постройката беше взривена и то с помощта на информацията, която тогавашното Министерство на районното развиване взе от архивите “, сподели доцент Груев.

 

Документацията по създаване на мавзолея се пази в архива. „ Това беше обект номер едно в проекта за стратегическа защита в проекта на Република България. Това значи, че при боен спор, при изключителни събития, опазването на постройката и на мумията е задача от първостепенно значение “, сподели доцент Груев.

 

Под постройката на мавзолея има пункт за ръководство, телефон за директна връзка с Москва и всички запаси постройката да бъде употребена краткотрайно като команден пункт при положение на боен спор.

 

Идеята за построяването на Паметника на Съветската войска поражда съвсем незабавно след установяването на комунистическия режим в България. Замисълът е бил да се увековечи паметта на починалите за освобождението на България.

 

По думите на доцент Груев въпросът от кое избавление е забавен, „ тъй като автоматизирано поражда въпросът: в действителност за възпоменание на починалите българи в заключителната фаза на Втората международна война ли става дума “. Над 12 хиляди българи са убити на територията тогавашна Югославия, Унгария и Източна Австрия.

 

При реализацията на монумента за „ това нещо по този начин и не става дума “, сподели доцент Груев. Според него „ това е пропуск в целия идеологически роман “.

 

Доц. Груев сподели, че в цялата комбинация „ българите не са в ролята на съвоюващи, по някакъв метод, с Червената войска, а са показани в една много неуместна, да не кажа и унизителна роля, единствено на посрещачи и тържествуващо-ликуващи от идването на Червената войска в България “.

 

Според доцент Груев генералното обръщение на паметника „ не е увековечаването на паметта на починалите, а е един монумент на тържеството на Червената войска над България и останалата част от Източна Европа, която остава разграничена с Желязна завеса “.

От ляво надясно: Президентът Румен Радев, говорителката на външното министерство на Русия Мария Захарова, водачът на " Възраждане " Костадин Костадинов и лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Колаж.

По думите на ръководителя на организация " Архиви " „ проличава, че в тези статуи има майсторство. Не са просто скицирани анонимни облици. Индивидуализирани са. Личи си, че в тях е вложен труд. Вложено е и художествено майсторство. Това е още едно доказателство, че паметникът фактически следва да бъде непокътнат “. По думите му обаче запазването му не би трябвало да става „ като паметно място, а като проучвателен обект от позиция на изкуствознанието, на културологията, на науката изобщо “.

Според документите, обвързвана с построяването на монумента, паметникът не е отливан на място. Горната част е инсталирана на части.

 

„ Документацията беше в детайли проучвана преди към две години, особено от община „ Средец “. След това от Столичната община “, сподели доцент Груев.

 

Според него монументът би трябвало да бъде изместен в музей.

 

„ Защитниците на паметника подчертават върху освободителната задача на Червената войска от нацизма, само че комфортно изпускат обстоятелството, че тази войска в действителност не помни да си тръгне от половин Европа в идващите 45 години, какъвто беше и българският случай “, сподели доцент Груев.