Какво се случва с най-известните руски дворци след края на Романови
През август 1917 година някогашният цар Николай Романов, брачната половинка му и петте им деца излизат за финален път от двореца си в провинцията Царско село (сега Пушкин). През последните пет месеца там екстравагантното им имение служи като безусловно златен кафез за бившето кралско семейство по време на домашния им арест. На 17 юли 1918 година, фамилията и четирите им останали прислужници са събудени от болшевиките, заповядано им е да се облекат, след което са убити и намушкани с щикове в избата на Екатерининския замък, където са арестувани.
През 1547 година Иван IV – по-известен като Иван Грозни, внук на Иван Велики – става първият цар на Русия. Той е параноичен и безсърдечен водач, който организирайки Русия в най-голямата страна на планетата, само че също и екзекутира хиляди хора, в това число личния си наследник и легален правоприемник на короната. Иван умира от инсулт през 1584 година, оставяйки престола на Фьодор, междинния му наследник, който ръководи до гибелта си през 1598 година Оттам Русия навлиза в Смутното време, интервал, несметен с войни, апетит и цивилен въстания. То продължава до 1613 година, когато Михаил Романов е определен за цар и семейство Романови ръководи Русия в продължение на към 300 години. Романови живеят най-вече към Санкт Петербург през цялото си ръководство, което продължава до март 1917 година, когато Николай II абдикира от престола. През това време фамилията построява обилни дворци, които постоянно се уголемяват или актуализират от идващите владетели. Но какво става с тях след края на династията? Сега ще разберем ориста на част от тях.
Александровския замък, Пушкин
След революцията дворецът има редица приложения. Първото е на държавен музей, по-късно краткотрайно място за министерството на вътрешните работи на Съветския съюз и по-късно сиропиталище. След нахлуването на нацистите, в двореца се помещават служители на немската войска и членове на Гестапо. Те трансформират мазето в затвор и използваха предния площад като гробище за Секретен сътрудник. През 1946 година дворецът става музей на Пушкин и дом на сбирките на Института за съветска литература. Руският флот поема собствеността върху двореца през 1951 година като основава боен институт, само че резервира музейните елементи. През 2009 година дворецът още веднъж се трансформира в държавен музей.
В момента самият замък е затворен за ремонт, само че дворовете му са отворени за посещаване. Посетителите ще открият Новата градина, издигната през 40-те години на 18 век като продължение на близкия Екатеринински замък. Градината в Александровския парк има китайско влияние; има достъп до мост с фенери и скулптури на исторически китайски фигури, както и лятна къща с пет колони и покрив вид пагода, пет по-малки цветни моста, зарязан спектакъл и малко селце отново със същия вид къдрав покрив пагода.
Екатерининският замък, Пушкин
Нацистите употребяват двореца като казарма по време на Втората международна война и по-късно съзнателно го унищожават, откакто стартират да се отдръпват, оставяйки го да се разрушава и да гние като бледа диря от това, което е бил в миналото. След войната стартират обширни реставрации, които към момента не престават.
Днес най-известната част от двореца е мистериозната Кехлибарена стая. Нейните стени са панели от изящен кехлибар и скъпоценни камъни, подарени на Петър Велики през 1716 година, а кралица Елизабет слага панелите в двореца през 1755 година По време на Втората международна война обаче нацистите разграбват двореца и ги крадат. Стаята е сглобена още веднъж в немски музей, след което е разглобена две години по-късно, преди музеят да бъде опустошен от бомби. Оттам нататък никой не знае какво се случва с панелите. Днес в двореца съществува имитация, изработена в продължение на 25 години, още от 1979 година
Кремъл, Москва
По време на Болшевишката гражданска война през 1917 година почитателите на Ленин завладяват Кремъл и той се трансформира в база на младото държавно управление. Обявен е за държавна благосъстоятелност през 1918 година и остава виталното и работно пространство за държавните чиновници през цялата руска ера. През 1955 г. дворовете са отворени за гости.
Въпреки че нито един от трите някогашни царски дворци в Кремъл (Теремен и Голям кремълски замък, както и Грановита палата) не е отворен за обиколки, посетителите към момента могат да се разходят из територията на Кремъл и да посетят редица други забележителности – в това число голям брой катедрали и оръжейната зала, който съхранява скъпоценните съкровища и оръжия от съветското царско минало. Катедралата Архангел Михаил е изключително значима за историята на Кремъл, тъй като съдържа гробниците на 57 кралски особи. Един от екскурзоводите в Кремъл споделя, че Катедралният площад е наименуван „ Кръгът на живота “, защото царете са кръщавани в една черква, коронясвани в прилежащата и погребвани в трета.
