Обществените медии се нуждаят от реформа, но и от подкрепа
През април " Туитър " (Twitter) на Илон Мъск провокира възторг, когато дефинира няколко публични медии, в това число Националното публично радио (NPR) в Съединени американски щати, Би Би Си (BBC) във Англия и канадската CИ Би Ес (CBS), като " свързани с страната " или " финансирани от държавното управление ". Тези медии, които са финансирани с публични средства и да публицистично самостоятелни, реагираха мощно, като в отговор понижиха - или, в тази ситуация на NPR, прекратиха - активността си на тази платформа.
В последна сметка Twitter отстрани тези противоречиви етикети, само че в това време смъкна сходни етикети от съветския холдинг RT и китайската организация " Синхуа ", които в никакъв случай не са прикривали идентичността си на държавни пропагандни канали.
Изненадата в тази ситуация с Twitter обаче не беше неналичието на поредна политика за етикетиране, а по-скоро объркването за задачата на публичните медии. Групирайки RT и " Синха " с NPR и BBC, Twitter не съумя да разпознае публицистичната самостоятелност - белегът, който отличава следените от страната медии от публичните медии. " Синхуа " да вземем за пример е основана, с цел да популяризира утвърдени от държавното управление известия от името на Китайската комунистическа партия (ККП). Би Би Си, в противен случай, е предпазена от структури, които стопират политиците да се намесват в процеса на взимане на публицистични решения.
За страдание, ясните - и до неотдавна явни - разлики сред публичните медии и тези, следени от страната, се размиха през последните години заради офанзиви от страна на политици, които пропагандират против сериозното отразяване. Както и от частни медии, които в доста страни се стремят да дестабилизират моделите на ръководство и финансиране на публичните медии.
Това докара до апели - и даже акции, в тази ситуация с Обединеното кралство - за понижаване на пространството за самостоятелни публични медии.
Това е изключително явно в огромни елементи от Източна Европа, където опитът за трансформиране на някогашните държавни медии в самостоятелни публични медии стартира с рухването на комунизма през 90-те години на ХХ век. Мащабът на неговия неуспех обаче може да се види в българската Българска национална телевизия, унгарската MTVA, полските TVP и Polskie Radio и сръбската RTS, които служат като рупори на ръководещите администрации на страната си. Единствените изключения и в действителност самостоятелни публични радио- и телевизионни оператори в този район са публичното радио и телевизия в Чешката република и телевизионният оператор LRT в Литва.
© audiovisual.ec.europa
И въпреки всичко, даже в случаите, когато публичните медии са придобили публицистична самостоятелност, има уязвимости.
Общественият ефирен оператор в Словения, RTVSLO, да вземем за пример, води яростна борба с някогашния популистки министър-председател на страната Янез Янша за органите на ръководство на телевизионния оператор. Тази тактичност нормално се употребява от политическите администрации в района - в това число такива като Виктор Орбан, чиито съдружници в този момент управляват Медийния съвет на Унгария - за практикуване на надзор върху публичните медии. Въпреки това, с помощта на правосъдно решение от предишния май, интервенциите на RTVSLO в този момент се назначават взаимно от структури на гражданското общество и на неговия личен състав, а не от Народното събрание - ход, който би трябвало да поддържа автономията на телевизионния оператор.
Атаките против публичните медии също стават нещо всекидневно в Западна Европа.
Вярно е, че публичните радио- и телевизионни оператори би трябвало да се пригодят към времето и да приспособяват своите артикули, изключително в случай че желаят да привлекат по-млада аудитория. И в случай че желаят да реализират това, те ще би трябвало да трансформират моделите си на финансиране и структурите на ръководство, с цел да дадат на аудиторията си по-голяма дума в съставянето на стратегиите и да могат да се конкурират в цифровата среда.
Въпреки това, с цел да успее подобен преход, ще са нужни защитни ограничения против политическо въздействие и против неустойчивост на пазара. В доста страни приказваме за телевизионни оператори, които са останали сами в поддържането на строги публицистични правила. Това са безпристрастни медии, които са в най-хубава позиция да противодействат на дезинформацията и на политическите опити за намаляване на медийния климат.
Те се нуждаят от промяна, това е несъмнено, само че също по този начин имат потребност от поддръжка.
В епохата на лъжи, медии като NPR, BBC и други самостоятелни разпространители съставляват скъп източник на вести - без пристрастия или манипулиране - за милиони жители. Ако не успеем да признаем и защитим техния неповторим статут и стойност за обществото, нашата народна власт ще затъне още повече в крах.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В последна сметка Twitter отстрани тези противоречиви етикети, само че в това време смъкна сходни етикети от съветския холдинг RT и китайската организация " Синхуа ", които в никакъв случай не са прикривали идентичността си на държавни пропагандни канали.
Изненадата в тази ситуация с Twitter обаче не беше неналичието на поредна политика за етикетиране, а по-скоро объркването за задачата на публичните медии. Групирайки RT и " Синха " с NPR и BBC, Twitter не съумя да разпознае публицистичната самостоятелност - белегът, който отличава следените от страната медии от публичните медии. " Синхуа " да вземем за пример е основана, с цел да популяризира утвърдени от държавното управление известия от името на Китайската комунистическа партия (ККП). Би Би Си, в противен случай, е предпазена от структури, които стопират политиците да се намесват в процеса на взимане на публицистични решения.
За страдание, ясните - и до неотдавна явни - разлики сред публичните медии и тези, следени от страната, се размиха през последните години заради офанзиви от страна на политици, които пропагандират против сериозното отразяване. Както и от частни медии, които в доста страни се стремят да дестабилизират моделите на ръководство и финансиране на публичните медии.
Това докара до апели - и даже акции, в тази ситуация с Обединеното кралство - за понижаване на пространството за самостоятелни публични медии.
Това е изключително явно в огромни елементи от Източна Европа, където опитът за трансформиране на някогашните държавни медии в самостоятелни публични медии стартира с рухването на комунизма през 90-те години на ХХ век. Мащабът на неговия неуспех обаче може да се види в българската Българска национална телевизия, унгарската MTVA, полските TVP и Polskie Radio и сръбската RTS, които служат като рупори на ръководещите администрации на страната си. Единствените изключения и в действителност самостоятелни публични радио- и телевизионни оператори в този район са публичното радио и телевизия в Чешката република и телевизионният оператор LRT в Литва.
© audiovisual.ec.europa
И въпреки всичко, даже в случаите, когато публичните медии са придобили публицистична самостоятелност, има уязвимости.
Общественият ефирен оператор в Словения, RTVSLO, да вземем за пример, води яростна борба с някогашния популистки министър-председател на страната Янез Янша за органите на ръководство на телевизионния оператор. Тази тактичност нормално се употребява от политическите администрации в района - в това число такива като Виктор Орбан, чиито съдружници в този момент управляват Медийния съвет на Унгария - за практикуване на надзор върху публичните медии. Въпреки това, с помощта на правосъдно решение от предишния май, интервенциите на RTVSLO в този момент се назначават взаимно от структури на гражданското общество и на неговия личен състав, а не от Народното събрание - ход, който би трябвало да поддържа автономията на телевизионния оператор.
Атаките против публичните медии също стават нещо всекидневно в Западна Европа.
Вярно е, че публичните радио- и телевизионни оператори би трябвало да се пригодят към времето и да приспособяват своите артикули, изключително в случай че желаят да привлекат по-млада аудитория. И в случай че желаят да реализират това, те ще би трябвало да трансформират моделите си на финансиране и структурите на ръководство, с цел да дадат на аудиторията си по-голяма дума в съставянето на стратегиите и да могат да се конкурират в цифровата среда.
Въпреки това, с цел да успее подобен преход, ще са нужни защитни ограничения против политическо въздействие и против неустойчивост на пазара. В доста страни приказваме за телевизионни оператори, които са останали сами в поддържането на строги публицистични правила. Това са безпристрастни медии, които са в най-хубава позиция да противодействат на дезинформацията и на политическите опити за намаляване на медийния климат.
Те се нуждаят от промяна, това е несъмнено, само че също по този начин имат потребност от поддръжка.
В епохата на лъжи, медии като NPR, BBC и други самостоятелни разпространители съставляват скъп източник на вести - без пристрастия или манипулиране - за милиони жители. Ако не успеем да признаем и защитим техния неповторим статут и стойност за обществото, нашата народна власт ще затъне още повече в крах.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ