За продоволствената сигурност на Евразийския регион
През април 2023 година Евразийската банка за развиване (EDB) разгласява изчерпателен отчет за проблемите с гарантирането на продоволствената сигурност в Евразийския район.
В отчета се отбелязва, че районът има един от най-значимите индустриални, ресурсни и експортни капацитети в света и като цяло обезпечава продоволствената си сигурност. Нивото на самозадоволяване (от позиция на концепцията за " продоволствена самостоятелност " ) за множеството артикули в Евразийския район надвишава 80-95%. Най-високо равнище на самозадоволяване се следи при зърнените и маслодайните семена (съответно 132% и 151%), най-ниско - при плодовете (65%).
Основните насоки за осъществяване на агропромишления капацитет в отчета са: развиване на агрологистиката и системите за предпазване (формиране на UTPS), транспортната логистика в източно и южно направление (включително МТС " Север - Юг " ), пристанищната инфраструктура; ускореното развиване на научната и софтуерна база на селското стопанство (генетика и селекция, семепроизводство и племенно стопанство, водоспестяващи технологии, цифровизация на агропромишления комплекс); заменяне на вноса в машиностроенето (подвижен състав, търговски флот, селскостопански машини и оборудване); унищожаване на бариерите и рестриктивните мерки сред страните от Евразийския регион; дейно контролиране и координирана капиталова политика във водно-енергийния комплекс на Централна Азия.
В исторически проект селското стопанство е един от главните детайли на икономическата специализация на Евразия. Регионът има добре построена екосистема от индустриални фактори, социално-икономически взаимоотношения и други съществени детайли, нужни за действието на агропромишления комплекс.
Тук са съсредоточени 480 милиона хектара земеделска земя, което е 10,1% от цялата земеделска земя на планетата – със характерно население от към 3% от международното население. Същевременно регионът се характеризира с невисок коефициент на потребление на обработваемата земя, съществуване на обилни трудови запаси – над 130 млн. трудоспособно население; а делът на селското население е 33,1%.
От огромно значение е близостта на обещаващи пазари - най-големите консуматори на храни с общо население над 3 милиарда души, най-вече Китай, Индия, Африка и Близкия изток. В средносрочен проект се чака Китай да съставлява надлежно 41% и 34% от спомагателното международно търсене на риба и месо,
Реализирането на индустриалния, ресурсния и експортния капацитет на Евразийския район ще разреши да се изхранят 240 милиона души от личното му население и още 360 милиона в трети страни. В подтекста на бързо повишаване на международното население и ограничавания индустриален и ресурсен капацитет на други макрорегиони, съвкупните позиции на евразийските страни на интернационалния пазар на храни доста ще се усилят.
Разширяването на взаимната търговия и съдействие сред евразийските страни, запазването на добре работещи механизми на интернационалната търговия са значими детайли за обезпечаване на продоволствената сигурност. Взаимната търговия сред страните от ЕАЕС, Таджикистан и Узбекистан пораства устойчиво и доближи $15,4 милиарда през 2021 година, което е 33,6% от районния селскостопански експорт.
През последните 20 години размерът на взаимните експортни доставки на селскостопанска продукция се е нараснал 8,5 пъти. В вероятност до 2035 година размерът на взаимната търговия с храни ще нарасне в допълнение 1,8 пъти - до $27,1 милиарда (увеличение с $12 млрд.). Разширяването на взаимната търговия ще помогне да се подсигурява съществуването на храни в Евразийския район. развиването тук на взаимната търговия разрешава, първо, да се изградят партньорства в границите на Съюза, и второ, да се насочат напъните не към реализиране на продоволствена самостоятелност, а към увеличение на икономическата и физическата наличност на храни, в това число посредством разширение на доставките от прилежащи страни.
Ограничаващ фактор за осъществяване на капацитета на агропромишления комплекс на района са транспортните и логистични ограничавания. Така загубата на лична селскостопанска продукция заради неразвитостта на логистичните и складови системи в страните от Евразийския район доближава 40%. В резултат на това към 70% от храните, които могат да бъдат създадени на територията на страните от Евразийския район, се внасят от трети страни.
Премахването на сходни ограничавания изисква съществуването на съпътстваща транспортна инфраструктура под формата на пътища и железопътни линии, морски пристанища, гранични пунктове, дистрибуторски центрове на едро, агроложки уреди и др.
Повишава се смисъла на построяването на сложна интегрирана единна евразийска транспортна рамка. Развитието на логистиката би трябвало да се основава на модерни цифрови технологии. Решението ще бъде основаването на евразийската мрежа за дистрибуция на артикули, която ще увеличи точността на планирането и ще понижи времето за доставка, ще подсигурява сигурността на продуктите, както и ще увеличи успеваемостта на платежните услуги и успеваемостта на поръчката и на връщането на артикули.
Достъпът до обещаващи пазари (Китай, Близкия изток, Северна Африка и Индия) изисква доста възстановяване на логистиката на юг и изток. Предвид продължаващите високи опасности от продоволствена неустановеност и забележителния брой гладни хора в Индия, в множеството страни в Азия,в Близкия изток и Северна Африка ролята на МТС „ Север-Юг “ в доставката на храна ще се усили. Необходимо е също по този начин да се разработят нови направления през Централна Азия и да се разработят нови или да се усили потенциалът на съществуващите направления в посока Китай.
Икономиката на страните от Централна Азия се характеризира с високо равнище на енергоемкост и водоемкост на секторите на стопанската система. Социално-икономическото развиване на страните от Централна Азия в басейна на Аралско море от дълго време се реализира в изискванията на привършване на водните запаси - и това събитие дефинира главния вектор в междудържавните връзки на страните от района.
Недостигът на вода се дължи значително и на неприятната организация на водоползването в селското стопанство и индустрията, както и на незадоволителното положение на водностопанската инфраструктура и незадоволителните средства, отделяни за нейната поддръжка и развиване.
Реализирането на ресурсния капацитет на производството на селскостопански и хранителни артикули ще сътвори освен позитивни резултати във връзка с дилемите за обезпечаване на продоволствената сигурност в Евразийския район и целия свят, само че и обилни социално-икономически резултати.
Разширяването на селскостопанското произвеждане генерира в допълнение индустриално търсене на продуктите на обвързваните браншове, които, увеличавайки размера на продукцията си (и затова разноските за настоящо индустриално потребление), предават този подтик по-нататък по веригата на междусекторните връзки.
В допълнение, увеличението на продукцията в селското стопанство и в други браншове, директно или индиректно свързани със селското стопанство, също значи нарастване на приходите на работещите в тези браншове, както и на приходите на държавното управление и бизнеса (под формата на заплати, налози и печалби).
Разходването на тези спомагателни приходи за потребителски и капиталови цели ще сътвори в допълнение извънредно търсене в стопанската система и надлежно ще усили производството в секторите, които създават потребителски и капиталови артикули. Това от своя страна би трябвало да започва нови вериги от междусекторни взаимоотношения и да докара до увеличение на производството, добавената стойност и други макроикономически индикатори.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
В отчета се отбелязва, че районът има един от най-значимите индустриални, ресурсни и експортни капацитети в света и като цяло обезпечава продоволствената си сигурност. Нивото на самозадоволяване (от позиция на концепцията за " продоволствена самостоятелност " ) за множеството артикули в Евразийския район надвишава 80-95%. Най-високо равнище на самозадоволяване се следи при зърнените и маслодайните семена (съответно 132% и 151%), най-ниско - при плодовете (65%).
Основните насоки за осъществяване на агропромишления капацитет в отчета са: развиване на агрологистиката и системите за предпазване (формиране на UTPS), транспортната логистика в източно и южно направление (включително МТС " Север - Юг " ), пристанищната инфраструктура; ускореното развиване на научната и софтуерна база на селското стопанство (генетика и селекция, семепроизводство и племенно стопанство, водоспестяващи технологии, цифровизация на агропромишления комплекс); заменяне на вноса в машиностроенето (подвижен състав, търговски флот, селскостопански машини и оборудване); унищожаване на бариерите и рестриктивните мерки сред страните от Евразийския регион; дейно контролиране и координирана капиталова политика във водно-енергийния комплекс на Централна Азия.
В исторически проект селското стопанство е един от главните детайли на икономическата специализация на Евразия. Регионът има добре построена екосистема от индустриални фактори, социално-икономически взаимоотношения и други съществени детайли, нужни за действието на агропромишления комплекс.
Тук са съсредоточени 480 милиона хектара земеделска земя, което е 10,1% от цялата земеделска земя на планетата – със характерно население от към 3% от международното население. Същевременно регионът се характеризира с невисок коефициент на потребление на обработваемата земя, съществуване на обилни трудови запаси – над 130 млн. трудоспособно население; а делът на селското население е 33,1%.
От огромно значение е близостта на обещаващи пазари - най-големите консуматори на храни с общо население над 3 милиарда души, най-вече Китай, Индия, Африка и Близкия изток. В средносрочен проект се чака Китай да съставлява надлежно 41% и 34% от спомагателното международно търсене на риба и месо,
Реализирането на индустриалния, ресурсния и експортния капацитет на Евразийския район ще разреши да се изхранят 240 милиона души от личното му население и още 360 милиона в трети страни. В подтекста на бързо повишаване на международното население и ограничавания индустриален и ресурсен капацитет на други макрорегиони, съвкупните позиции на евразийските страни на интернационалния пазар на храни доста ще се усилят.
Разширяването на взаимната търговия и съдействие сред евразийските страни, запазването на добре работещи механизми на интернационалната търговия са значими детайли за обезпечаване на продоволствената сигурност. Взаимната търговия сред страните от ЕАЕС, Таджикистан и Узбекистан пораства устойчиво и доближи $15,4 милиарда през 2021 година, което е 33,6% от районния селскостопански експорт.
През последните 20 години размерът на взаимните експортни доставки на селскостопанска продукция се е нараснал 8,5 пъти. В вероятност до 2035 година размерът на взаимната търговия с храни ще нарасне в допълнение 1,8 пъти - до $27,1 милиарда (увеличение с $12 млрд.). Разширяването на взаимната търговия ще помогне да се подсигурява съществуването на храни в Евразийския район. развиването тук на взаимната търговия разрешава, първо, да се изградят партньорства в границите на Съюза, и второ, да се насочат напъните не към реализиране на продоволствена самостоятелност, а към увеличение на икономическата и физическата наличност на храни, в това число посредством разширение на доставките от прилежащи страни.
Ограничаващ фактор за осъществяване на капацитета на агропромишления комплекс на района са транспортните и логистични ограничавания. Така загубата на лична селскостопанска продукция заради неразвитостта на логистичните и складови системи в страните от Евразийския район доближава 40%. В резултат на това към 70% от храните, които могат да бъдат създадени на територията на страните от Евразийския район, се внасят от трети страни.
Премахването на сходни ограничавания изисква съществуването на съпътстваща транспортна инфраструктура под формата на пътища и железопътни линии, морски пристанища, гранични пунктове, дистрибуторски центрове на едро, агроложки уреди и др.
Повишава се смисъла на построяването на сложна интегрирана единна евразийска транспортна рамка. Развитието на логистиката би трябвало да се основава на модерни цифрови технологии. Решението ще бъде основаването на евразийската мрежа за дистрибуция на артикули, която ще увеличи точността на планирането и ще понижи времето за доставка, ще подсигурява сигурността на продуктите, както и ще увеличи успеваемостта на платежните услуги и успеваемостта на поръчката и на връщането на артикули.
Достъпът до обещаващи пазари (Китай, Близкия изток, Северна Африка и Индия) изисква доста възстановяване на логистиката на юг и изток. Предвид продължаващите високи опасности от продоволствена неустановеност и забележителния брой гладни хора в Индия, в множеството страни в Азия,в Близкия изток и Северна Африка ролята на МТС „ Север-Юг “ в доставката на храна ще се усили. Необходимо е също по този начин да се разработят нови направления през Централна Азия и да се разработят нови или да се усили потенциалът на съществуващите направления в посока Китай.
Икономиката на страните от Централна Азия се характеризира с високо равнище на енергоемкост и водоемкост на секторите на стопанската система. Социално-икономическото развиване на страните от Централна Азия в басейна на Аралско море от дълго време се реализира в изискванията на привършване на водните запаси - и това събитие дефинира главния вектор в междудържавните връзки на страните от района.
Недостигът на вода се дължи значително и на неприятната организация на водоползването в селското стопанство и индустрията, както и на незадоволителното положение на водностопанската инфраструктура и незадоволителните средства, отделяни за нейната поддръжка и развиване.
Реализирането на ресурсния капацитет на производството на селскостопански и хранителни артикули ще сътвори освен позитивни резултати във връзка с дилемите за обезпечаване на продоволствената сигурност в Евразийския район и целия свят, само че и обилни социално-икономически резултати.
Разширяването на селскостопанското произвеждане генерира в допълнение индустриално търсене на продуктите на обвързваните браншове, които, увеличавайки размера на продукцията си (и затова разноските за настоящо индустриално потребление), предават този подтик по-нататък по веригата на междусекторните връзки.
В допълнение, увеличението на продукцията в селското стопанство и в други браншове, директно или индиректно свързани със селското стопанство, също значи нарастване на приходите на работещите в тези браншове, както и на приходите на държавното управление и бизнеса (под формата на заплати, налози и печалби).
Разходването на тези спомагателни приходи за потребителски и капиталови цели ще сътвори в допълнение извънредно търсене в стопанската система и надлежно ще усили производството в секторите, които създават потребителски и капиталови артикули. Това от своя страна би трябвало да започва нови вериги от междусекторни взаимоотношения и да докара до увеличение на производството, добавената стойност и други макроикономически индикатори.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ