NASA създаде нова визуализация на черна дупка. И тя е невероятна!
През април 2019-а година астрономите демонстрираха едно от най-великите достижения в историята на науката – първата изобщо фотография на черна дупка (разбира се, фотографията не бе направена директно върху самия галактически обект, защото това е невероятно. По тази тематика обаче ще си приказваме малко по-късно в материала).
Колкото и зашеметяваща да е тази фотография, за елементарния наблюдаващ, който кардинално не знае какво тъкмо да чака, тя беше просто… нещо мъгливо. Факт е обаче, че с цел да се сътвори това на пръв взор нормално мъгливо изображение, бе нужно необикновено доста време, ужасно количество данни и в действителност доста умел и предан екип. Един ден сигурно ще забележим „ ясно като бръснач “ цветно видео на черна дупка. И това е заричане, направено от самите астрономи. Междувременно обаче NASA пусна впечатляваща симулация, която демонстрира по какъв начин би изглеждала черната дупка в цялата ѝ „ кристално ясна “ хубост.
Преди фотографията по-долу единственият метод да се следи черна дупка бе непряко – като следим за резултатите, които оказва. В естеството на черните дупки е да гълтам светлината, а това ги прави извънредно сложни за непосредствено наблюдаване.
Източник: Event Horizon Telescope
Черните дупки са обекти, които генерират толкоз мощно гравитационно поле, че нищо в обкръжението им (дори светлината) не може да им се измъкне.
Точно на ръба се намира точката, от която няма връщане обратно – така наречен небосвод на събитията. Ако се озовете на този „ предел “, би трябвало да се движите по-бързо от скоростта на светлината, в случай че желаете да се измъкнете. А съгласно Теорията на специфичната релативност на Айнщайн, нищо в космоса не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината. Астрономите съумяха да фотографират точно сянката на хоризонта на събитията на черната дупка в центъра на галактиката Messier 87.
Оранжевата поничка на изображението е акреционният диск на черната дупка – плосък и въртящ се диск от газ, прахуляк и звездни парчета, които орбитират към черната дупка, само че не падат в нея. Можем да забележим този диск, защото гигантската гравитационна мощ на черната дупка форсира въртящите се частици, които от своя страна се блъскат една в друга и отделят рентгенови и гама лъчи във забележимия набор на светлината. Именно това можем да следим, а към този момент – и да фотографираме.
Невероятната визуализация, която може да видите по-долу, бе пусната от Космическия център „ Годард “ на NASA във връзка седмицата на черните дупки. Тя демонстрира по какъв начин рисковата гравитация изкривява гледната ни точка към светлината (излъчвана от разнообразни райони на диска), като трансформира посоката ѝ и ѝ придава килнат тип.
Източник: IFLScience
