Джун и Дженифър – „тихите близначки“, които говореха само помежду си
През април 1963 година във военната болница в Аден, Йемен, се раждат двойка девойки близначки. Нищо към раждането им не е извънредно, само че скоро родителите им виждат, че Джун и Дженифър Гибънс не са като другите деца – и едвам когато едната от близначките среща преждевременната си гибел, възприятието за нормалност ще бъде възобновено.
Когато девойките доближават възраст, на която би трябвало да приказват, Глория и Обри Гибънс осъзнават, че дъщерите им са разнообразни. Те освен са доста по-назад от своите връстниците във връзка с езиковите си умения, само че са и извънредно неразделни. Освен това наподобява имат собствен личен език, който единствено те могат да схванат.
Семейство Гибънс е от Барбадос, само че имигрира във Англия при започване на 60-те години. Въпреки че те приказват британски вкъщи, младите Джун и Дженифър приказват различен език, за който се счита, че е версия на баян креолски (креолски език, базиран на британския, с африканско и английско въздействие, говорен на остров Барбадос). Двете момичета стават известни като „ тихите близначки “ заради нежеланието си да поддържат връзка с никого, с изключение на една с друга.
Докато стават тийнейджърки, езикът им към този момент е неясен за никой различен. Междувременно те отхвърлят да приказват с съвсем всички външни лица, да четат или пишат в учебно заведение и да отразяват дейностите на другите.
През 1974 година доктор на име Джон Рийс вижда странното държание на девойките, до момента в който им прави годишен здравен обзор, назначен от учебното заведение. Според Рийс близначките не реагират на имунизация, което е извънредно. Той разказва държанието им като „ сходно на кукла “ и бързо алармира на шефа на учебното заведение.
Когато шефът подценява сигнала, отбелязвайки, че девойките не са „ изключително травмирани “, Рийс уведомява детски психолог, който незабавно упорства да бъдат записани на терапия. Въпреки това и макар че виждат няколко психотерапевти, психиатри и психолози, девойките остават мистерия и не престават да отхвърлят да приказват с други хора.
През февруари 1977 година логопедът Ан Трехарн също се среща с тях. Макар да отхвърлят да приказват в наличието на Трехарн, те се съгласяват да запишат разговорите си, в случай че ги оставят сами.
В последна сметка е взето решение безмълвните близначки да се разделят и да се изпратят в два разнообразни интерната. Идеята е, че щом се окажат сами и стартират да развиват възприятие за характерност, девойките ще излязат от черупките си и ще стартират да поддържат връзка с останалия свят.
Веднага излиза наяве обаче, че опитът е несполучлив. Джун и Дженифър Гибънс се отдръпват напълно в себе си и стигат съвсем до кататония. В един миг по време на раздялата им са нужни двама души, с цел да измъкнат Джун от леглото, след което тя просто е подпряна на стена, а тялото й е „ плътно и тежко като на мъртвец “.
***
Момичетата са приет в болница в болница Бродмур, което не се оказа елементарно за тях. Близо 12 години те живеят в там и единственият им комфорт е в попълването на страница след страница на дневник след дневник. По-късно Джун обобщава престоя си в Бродмур:
„ Бяха 12 години пъкъл, тъй като не говорехме. Трябваше да работим интензивно, с цел да се измъкнем. Отидохме на лекар и казахме: „ Вижте, те желаеха да поговорим, в този момент приказваме. “ А той сподели: „ Няма да излезете. Ще бъдеш тук в продължение на тридесет години. “ Наистина загубихме вяра. Написах писмо до Министерството на вътрешните работи. Написах писмо до кралицата с молба да ни измъкне. Но бяхме в капан. “
През март 1993 година близначките са трансферирани в клиника с по-ниска степен на сигурност в Уелс. Но при идването си лекарите откриват, че Дженифър не реагира и откакто е откарана в близката болница, Дженифър Гибънс е оповестена за мъртва заради ненадейно инфектиране на сърцето. Тя е единствено на 29 години.
