Музикални хроники: Зарязаният албум на Metallica, който никога не видя бял свят
През 90-те години Metallica се трансформира в най-прочутата и сполучлива метъл групировка и от събитие в траш метъла става международен феномен, трансформирал визиите за комерсиалния капацитет на жанра. Славата и триумфите обаче носят със себе си ново задължение и непознати провокации.
Басистът Джейсън Нюстед напуща, а останалите би трябвало да решат по какъв начин да продължат след свръхуспешния си интервал.
Следващият ход на Metallica е да наеме казармените пространства на една остаряла военна база в Сан Франциско, наречена „ Пресидио “, и да ги трансформира в звукозаписно студио. Там проектът е да бъде записан осмият албум на бандата, само че от него не излиза нищо и година и половина по-късно групата преценя, че най-хубавият вид е да стартира начисто – с нови музикални хрумвания и напълно нови записи на друга локация. Какво толкоз се обърква в „ Пресидио “, за какво албумът е изцяло изоставен и ще имат ли късмет милионите почитатели в миналото да го чуят?
По време на записите излиза наяве, че взаимоотношенията в Metallica са в най-ниската си точка. Тъй като Нюстед си потегля поради желанието си да издаде албум с новия си план Echobrain, дългогодишният музикален продуцент Боб Рок взима бас китарата вместо него.
Между януари и юли 2001 година музикантите създават нови песни, а китаристът Кърк Хамет разкрива, че те са близки до композициите от комерсиалния суперхит The Black Album, излязъл 10 години по-рано. Според фронтмена Джеймс Хетфийлд, в тези сесии в „ Пресидио “ са основани към 15 песни, само че положението на самия Хетфийлд не разрешава те да бъдат приключени. През юли артистът и китарист влиза в рехабилитационна клиника поради алкохолизъм и други зависимости. „ Не бих споделил, че съм пияч. Но знаете, че тъкмо алкохолиците настояват, че не са алкохолици “ – тази негова имитация в изявление за Playboy от същия интервал е прекомерно показателна.
Без непрекъснат басист и без своя вокалист, Хамет и барабанистът Ларс Улрих нямат различен избор, с изключение на да пресечен работата по албума. Завръщането им към работния развой се случва едвам през декември и когато Хетфийлд още веднъж е кадърен да се включи, ентусиазмът на бандата към нахвърлените хрумвания от дълго време се е изпарил. Така започва процесът по изработката на един от най-спорните им албуми St. Anger (2003).
Благодарение на упоменатите двама режисьори, които снимат сесиите от зарязания албум (Брус Синофски и Джо Берлингер), през днешния ден имаме добра визия за събитията от тези месеци – едни от най-трудните в историята на Metallica. От сниманото в интервала 2001-2003 Синофски и Берлингер сглобяват извънредно завладяващия документален филм Some Kind of Monster, който не демонстрира членовете на бандата в изключително добра светлина. Оказва се, че създателите и водачи Хетфийлд и Улрих са в много обтегнати връзки, артистът има фикс идея да управлява всичко в бандата, а Хамет е неудовлетворен от последвалото изключване на всевъзможни китарни сола от песните в St. Anger.
В един от най-запомнящите се епизоди Ларс Улрих пуска на татко си нова ария, записана в „ Пресидио “, и бащата просто предлага: „ Изтрийте това “. Необходими са много старания след завръщането на Хетфийлд от клиниката, с цел да успее бандата да надмогне разликите и да продължи напред.
В документалния филм се чуват задоволително елементи от другите песни от „ Пресидио “, с цел да се сътвори избрана визия за звученето и стилистичната посока на незавършения албум. Metallica като че ли се пробва да звучи по-експериментално, с удължени блусарски елементи в песните, само че и с някои гръмки и типични хеви метъл секции. Налични са и китарни сола, въпреки че те напълно липсват в последвалия St. Anger.
Музикалните фрагменти, налични в Some Kind of Monster, са събрани в неофициалното издание The Presidio Demo, което несъмнено съставлява забавен документ за бурния интервал. Едва ли е изненадващо, че през днешния ден Хетфийлд, Улрих и Хамет, дружно с привлечения през 2003 година басист Робърт Трухильо, нямат никакво предпочитание да се завръщат към тези времена и да довършват изоставените песни.
А утехата за почитателите е, че от този момент до момента чуха солидно количество нов материал от Metallica, събран в общо 4 обособени албума. Последният от тях – 72 Seasons, се появи на бял свят през предходната година и дебютира под №1 в класациите в общо 20 страни.
