Кратка история на ресторантските менюта
През 879 година прочие н. е. асирийският цар Ашурнасирпал II провежда празненство с исторически мащаби. Той преди малко си бе построил замък в новосъживения град, който през днешния ден е Нимруд, и надлежно взема решение да го отпразнува с хилядите си най-близки другари. Масовият му прием включва посетители от целия район и продължава 10 дни.
През това време гостите се радват на алкохол и деликатеси като овце, волове, плодове, сирене и мед. Крал Ашурнасирпал II взема решение също по този начин да означи самото събитие по отбелязване на двореца му, като подрежда то да бъде разказано върху огромна каменна плоча, наречена стела.
Според него, участват 69 574 души – макар че това може да е изненадващо съответно пресилване. Надписът също по този начин изброява питателните артикули, сервирани на тържеството, което механически прави Банкетната стела едно от най-старите оживели менюта в света. За благополучие на днешните посетители с по-деликатни бицепси, менютата са минали дълъг път от 4-тонните каменни плочи на Древна Месопотамия.
Меню от 1899 година от ресторанта на Delmonico в Ню Йорк
Първите хора, които употребяват менютата в почти актуалния им тип, най-вероятно са китайците. По време на династията Сун към 1100 година от н. е. се появяват първите съвременни заведения за хранене – в градски центрове като Кайфенг и Ханджоу. За разлика от страноприемниците, където всеки посетител получава каквото ядене се е готвило в този ден, заведенията за хранене дават на посетителите си лист с артикули, от които да си изберат.
И разновидностите са доста. Човек от Ханджоу от този интервал, изброява почти 600 ястия, продавани в таверни, чайни и изискани заведения за хранене из града.
Други нововъведения на сцената за хранене от динаситята Сун включват обслужване на масите, пеещи сервитьори и даже нещо като ранна система за оценяване, при която, вместо звезди, ресторантьорите окачват до 5 флагове пред постройката си, с цел да покажат качеството на мястото: местата с закрепени ястия имат един байрак, до момента в който местата за сядане и с менюта имат от два нагоре.
Много хора свързват изисканата кухня с Франция, само че заведенията за хранене не постоянно са били част от културата на страната. През по-голямата част от 18 век шикозните ястия са единствено по масите в частните домове на френската висша класа. Единственият метод да вечеряте на открито е като отидете в хан или кръчма, където гостите седят на общи маси и ядят едно и също. Първите същински заведения за хранене стартират да се появяват във Франция към края на 1700 година Историкът Ребека Спанг даже акцентира какъв брой нова е била тази идея до 1769 година, когато пиесата „ Arlequin Restaurateur aux Porcherons “ включва сцена, драматизираща четенето на меню.
Но ние би трябвало да благодарим на Франция за думата „ меню “. Тя произлиза от латинската дума minutus, и се употребява за първи път за в детайли изложение на нещо малко; в началото всеки къс лист с информация се счита за меню. Едва с възхода на заведенията за хранене във Франция при започване на 19 век думата придобива новото си настоящо значение – на писмен лист с ястия.
Около 1830 година Delmonico’s става първото заведение в Ню Йорк, което дава опция на вечерящите да поръчат обособени ястия от специфичен лист. Един човек, който посещава ресторанта през 1831 година, отбелязва какъв брой го затрудняват с всичките френски термини: той започвайки вечерята си с корнишон, мислейки си, че това е дребен рог с някаква напитка, само че остава много шокиран, когато идват кисели краставички. Също по този начин на листа има огромен избор от меса, което е постоянно срещана тематика в менютата на американските заведения за хранене от 19 и началото на 20 век.
Вместо да разделя ястията на предястия, съществени ястия и десерти, менюто за закуска от 1859 година на хотел Metropolitan в Ню Йорк има секции за меса, приготвени по разнообразни способи: посетителите могат да си ги поръчат студени, печени, пържени или задушени. Менюто на известния Parker House в Бостън от година по-рано има цяла категория единствено за дивечово месо, като яребица, прериен тетрев (семейство Фазанови) и жаба. Други забележителни детайли от менютата на този интервал включват хамбургерска змиорка в желе, домино от език и изненада от катерици…
Много заведения за хранене имат скрито меню. Веригите за бързо хранене Chipotle и McDonald’s имат надлежно Кесарито – бурито, увито в сирене касадия – и бургер „ Земя, море и въздух “ – сандвич с телешко кюфте, пилешко кюфте и рибно филе. Starbucks няма публично скрито меню, само че баристите ще създадат съвсем всичко, което пожелаете, стига да имат съставките.
От сексизъм до номера за по-големи сметки, менютата не всеки път са на страната на клиента. Но, когато са въведени преди епохи, те оказват помощ за демократизирането на храненето. Така че, в случай че пристигна миг, в който не можете да си изберете какво желаете за обяд, бъдете признателни, че въобще имате избор – и бъдете щастливи, че не е сред сини сливи и изненада от катерици.
