Георги Георгиев-Гец - от читалището до театралния връх*
През 80-те години на отминалия век постоянно посещавах Велико Търново, градове и села на окръга. По това време и тоя античен български край реализира впечатляващо развиване в региона на стопанската система, просветата, културата, благоустройството, благосъстоянието на хората. Великотърновският университет „ Св. св. Кирил и Методий “ и Свищовският икономически институт „ Димитър Ценович “ се трансфораха във значими средища на българското висше обучение. Драматично-музикалният спектакъл, учебни заведения и читалища, доста от които са учредени в средата на ХIХ век, допринасяха за културния напредък на региона. Усилено се реставрираха монументи на културата с непреходно историческо значение. Възстанови се крепостта Царевец. На върха на хълма Патриаршеската черква „ Свето Възнесение Господне “, майсторски изографисана от надарения художник Теофан Сокеров, излъчваше нов искра. Осъществи се сложна стратегия за почтено отбелязване на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър и възкръсването на Втората българска страна.
Във връзка с това общобългарско събитие по план на Крум Дамянов се издигна забележителният монумент на Асеневци. Обновиха се Историческият музей и богатата Окръжна художествена изложба, съгради се съвременна спортна зала. Постави се началото на Сцена на вековете с постановката на „ Цар Калоян “ от Панчо Владигеров, дело на Софийската опера и режисьора Пламен Карталов.
С моя другар Въло Радев нееднократно се срещахме с екипа от Чехословакия, който бе поканен да реализира техническата част на превъзходния план на именития кинорежисьор „ Звук и светлина “. Негова е и реализацията на музея „ Емилиян Станев “ в градския център с приложение на модерни аудио-визуални средства. Едновременно се направиха и потребни обновителни действия в преславния Петропавловски манастир, Музея на земеделието и градинарството в Лясковец, във възрожденски къщи в Арбанаси, Горна Оряховица…
Предстоеше ми работно посещаване и в град Елена. В кабинета ми пристигна забележителният актьор Георги Георгиев – Гец.
– Адаш – сподели ми той, – земляците ми оповестиха, че ще вървиш в нашия край. Много бих желал да те съпроводя.
– Адаш – отвърнах му аз, – за мен това ще бъде прелестно прекарване. Убеден съм обаче, че твоята популярност е толкоз огромна, че не ти мен, аз ще имам насладата да те съпровождам!
Похвални са напъните прелестният ни роден диалект да се освобождава от чуждици, които може да бъдат сменени със звучни български слова. Ала има и думи, които заради улеснение от дълго време са навлезли в словоговора ни. Такова е и обръщението „ съименник “. В Тълковния речник мъжете с еднообразно персонално име са „ едноимец “. Вижда се, че съименник е по-удобна и благозвучна дума. Поради това е в всеобща приложимост.
На „ съименник “ бяхме с към този момент починалите национални актьори Георги Парцалев и Георги Калоянчев – от Сатиричния спектакъл, Георги Черкелов и Георги Георгиев-Гец – от Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Пазя благи мемоари от общуването с тия изключителни гении.
Чудесният комедиен артист Георги Парцалев беше тежко болен. Лекарите ми оповестиха, че следва най-лошото. Посетих го в Правителствената болница „ Лозенец “. Опитвах се да го успокоявам. А той непрекъснато се майтапеше, все едно че нищо му няма…
Директорът на Сатиричния спектакъл Станислав Стратиев се утвърди като ослепителен комедиен създател със „ Сако от велур “, „ Римска баня “, „ Рейсът “… Предложих му да употребява нескончаем заплатен креативен отпуск, с цел да написа. Той обаче помоли да бъде освободен от директорския пост, който му основава огромни главоболия. Посочи Георги Калоянчев за собствен заместител. Адашът Георги Калоянчев по-късно в няколко изявленията припомняше този случай: „ Казах на министър Йорданов: „ Адаш, не съм за тая работа. Имам отстъпчив темперамент и слаб ангел. Без доста да му мисля, ще направя някоя пакост и на другия ден ще ме уволниш… “ Любимецът на публиката Георги Калоянчев бе вдъхновен от заслужена популярност. Ала след измененията от 1989 година споделяше дълбокото си отчаяние, че липсва държавно и публично внимание към културата и изявените ѝ създатели.
Георги Черкелов, който бе огрян от извънредно дарование, сътвори незабравими облици в Младежкия и Народния спектакъл, в киното. През 1991 година дружно с огромна група най-известни актьори и той бе отхвърлен от националната сцена. След малко присъединяване в постановки в частен спектакъл и концертни зали се отдръпна в живописното мизийско село Ъглен. Чувахме се по телефона. „ Адаш – споделяше ми той, – усещам се добре. Ловя риба, подсилвам здравето си. Ала скърбя за сцената и киното! Това ме гнети, само че не падам духом… “
И по този начин, с адаша Георги Георгиев – Гец потеглихме за град Елена. Преминахме през моя роден Твърдишки проход. Спряхме се в миньорските селища на рудниците „ Твърдица “ и „ Шешкинград “. Гец се застояваше пред спретнати многоетажни жилищни здания за служащи, учебното заведение, здравни и търговски пунктове. И тези планински места, които биха могли да бъдат чудесна туристическа база, през днешния ден са опустошени.
С адаша пихме студена вода от хайдушкото кладенче под връх Чумерна. В „ Моето пътешестване по Стара планина “ Панайот Хитов, евентуално благодарение на Любен Каравелов, разказва хубостите на старопланинското било от Агликина поляна и Чумерна до връх Пчена. Още помня оценката на войводата за Васил Левски: „ Байрактаринът ми Левски насън беше лек като заек… “.
Дълго размишлявахме пред дребната хижа, населявана през 30-те години от ловния надзорник – невероятния повествовател Емилиян Станев. По дългия път с адаша си разказвахме преживелици, светли и нерадостни моменти от живота. Той показа, че е благополучен човек. Осъществил е фантазията си да се посвети на професионалния спектакъл. Още като възпитаник в Еленската гимназия през зимните ваканции се изявявал в основни функции на читалищната сцена в родното си село Разпоповци. Два пъти се опитвал да кандидатства в Театралната академия. Преживял е разочарованието на неуспешен кандидат-студент. Работил е какво ли не – на строителни обекти, като дописник на централни вестници. Продължил да извършва основните функции в читалищната театрална натрупа. Обикалял и Елена, Буйновци, Дрента, Златарица, Кипилово, Стара река… „ Адаш, играл съм и в твоята Твърдица. Имахме тръпка с една учителка… “
Припомнихме си легендата за името на град Елена. По сенчестите пътеки на вековния Балкан разцъфтявала огромната обич сред красивата мома Елена от село Къпиново и левента Самуил от Твърдица. Вдигнали огромна женитба в града, но турци-разбойници нападнали с нечовешка свирепост веселието и затрили младоженците. Елена умъртвили на конашкия мост край града, а Самуил – в близката околност, която още носи името Самуиловец. В памет на тая дивна обич градът взел името на слънчевата Елена, което носи и до през днешния ден.
Подобна жестокост на петвековния османски подтисник е принуждавала угнетените българи да проплачат:
Стана дума и за Твърдишкия проход. От бащата на майка ми дядо Георги – въстаник на войводите Пейо Буюклията и Стоил челник, в унес съм слушал разказите му за Руско-турската война. Останалите живи поборници, според от заплахата от навлизане на турски войник, непрекъснато местели пусиите си сред Хаинбоазкия, Твърдишкия и Сливенския проход. В ония години това бил главният път в Османската империя – от Истанбул през Сливен, Твърдица, Елена и Търново за Русчук и река Дунав.
Навлязохме в родното село на Гец – Разпоповци (сега квартал на гр. Елена). Оградиха ни многочислени посрещачи. Някой се провикна към Гец: „ Георги, помниш ли по какъв начин обикаляхме селата да играем на подиуми в дребни студени салони? “ Друг му загатна за работата им по строителни обекти. Възторгнах се от обичта на хората към обичания създател в българския спектакъл и кино. В очите на Гец проблясваха сълзи. Отново се убеждавах какъв брой значимо е хората на изкуството да имат топлото чувство, че са потребни на хората.
Георги Георгиев – Гец бе посрещнат с такова почитание в Еленската гимназия и в фамозната Даскалоливница – остарялото класно школо, в което в средата на ХIХ век е учил и Петко Р. Славейков. Гец прояви особена интензивност на срещи с управата на града и околията. Оказа се, че той познава проблемите на своите земляци и спомага пред виновни служби в столицата за тяхното решение. Разказа и за начинания на еленското землячество в София в интерес на родния край.
С сходно почитание Георги Георгиев – Гец е посрещан и в други краища на страната при посещение на Националния спектакъл „ Иван Вазов “ и министър председатели на известни филми, в които се откроява забележителното му актьорско майсторство. А с каква респект се отбелязваше неговото неподправено, красиво и впечатляващо осъществяване отвън страната! По време на Дни на българската просвета в Москва в новия съвременен Московски кинотеатър „ София “ се прожектираше филмът „ Селянинът с колелото “ на режисьора Людмил Кирков. В кинолентата Георги Георгиев –Гец пресъздава по несравним метод облика на Йордан – селянина, станал към този момент жител. След прожекцията той не можеше да си пробие път от възторжени фенове.
Изключителният креативен път на Георги Георгиев – Гец от читалищните подиуми до върхове в театъра и киното е образец за неизменност, голям труд, цялостна отдаденост на специалността и гражданския дълг. Пазя благи мемоари от неговите първи изяви на най-високата сцена. Преди главната реорганизация на Националния спектакъл през 1976 година, която имах достойнството да управлявам, зад последния ред на партера имаше изложба за правостоящи. Оттам на крайници със състуденти преживявахме с неспокойствие претворявани облици от българската и международната драматургия. В „ Дванайсета нощ “ от Уилям Шекспир, мисля, че беше през 1953 година, мощно ме впечатли новопоявил се млад актьор. Той с майсторство отбрани облика на свещеника. Наскоро по-късно във „ Вълци и овце “ от Александър Островски същият открояващ се, широкоплещест, с отлично театрално наличие актьор още веднъж завладя публиката. Оказа се, че по рекомендация на неговия преподавател от Театралната академия проф. Филип Филипов той е постъпил в Националния спектакъл напряко от студентската пейка. Георги Георгиев – Гец пресъздаде превъзходни облици в „ Снаха “ от Георги Караславов, в „ Любов “ и „ Тревога “ от Орлин Василев… Беше превъзходен реализатор в „ Ревизор “ от Николай Гогол. По-късно, през 60-те години на предишния век, впечатляваха забележителните му облици като Драгота в „ Иван Шишман “ от Камен Зидаров, Македонски в „ Хъшове “ от Иван Вазов, както и функциите му в „ Херцогинята на Падуа “ от Оскар Уайлд, в „ Антигона “ от Софокъл, в „ Крал Лир “ от Уилям Шекспир, в „ Иванко “ от Васил Друмев, в „ Мигове от живота “ от Уилям Сароян, в „ Ричард III “ от Уилям Шекспир и така нататък – общо към 150 функции.
Георги Георгиев беше необятно прочут с името Гец. Разказвал ми е, че поставил чертичката Гец след Георгиев, защото по този начин се обръщали към него състуденти и другари. Може би в негово лице са виждали последовател на популярния Георги Стаматов – Гец. А Димитър Бочев – Бочката, му втълпявал, че в родния му Карловски край всеки Георги бил именуван още и Геца, Гец.
Георги Георгиев – Гец има незабравими осъществявания и в десетки филми. Нека да си напомним „ А бяхме млади “ на Бинка Желязкова, „ Осмият “ на Зако Хеския, „ Допълнение към Закона за отбрана на страната “ на Людмил Стайков по сюжет на Анжел Вагенщайн, „ Зарево над Драва “ на Зако Хеския, „ Матриархат “ на Людмил Кирков… И отново ще припомня за прелестното осъществяване на ролята на Йордан в „ Селянинът с колелото “, за което бе почетен с Голямата премия на Варненския кинофестивал. През 1975 година долетя радостна новина – на фамозния Московски кинофестивал българският живописен филм „ Селянинът с колелото “ и изпълнителят на основната роля Георги Георгиев са удостоени с най-високото отличие.
Големият актьор претвори на кинолентата и трагичния облик на прокурора в едноименната пиеса на Георги Джагаров. След внушителния триумф на Сливенския спектакъл, отличен с първа премия на Републиканския фестивал на българската драма и спектакъл през 1964 година, Борислав Шарланджиев направи чудесния филм „ Прокурорът “. Главната роля бе предпазена от Георги Георгиев – Гец по незабравим метод. За огромно страдание блюстители на „ идеологическа принципност “ не позволиха кино лентата до екраните. Това аргументи душевна болежка на Шарланджиев, Джагаров, Гец и другите реализатори.
За забележителни заслуги в българската просвета Георги Георгиев – Гец по достолепие получи званията „ Заслужил актьор “, „ Народен актьор “, „ Лауреат на Димитровска премия “. Той е притежател и на високи държавни ордени и оценки.
Ала при започване на 90-те години на предишния век Георги Георгиев – Гец се сблъска с провокации и жестока неправда. Министър на културата бе въодушевена защитничка на класовопартийния метод в изкуството. След измененията от 1989 година тя ненадейно и шумно се прогласи за пострадала от предходната власт. Поради нейните „ промени “ доста заслужили персони в театрите и в културните средища бяха уволнени от работа и изпаднаха в невъзможност. Разрушителната буря връхлетя даже българския цирк, един от най-хубавите в света. Ликвидира се и се разграби голямата му база в Илиянци – школата за млади актьори, хотелът, екзотични животни, стотици декари контролирана градска повърхност.
Силна душевна болежка претърпяха отстранените от Народния спектакъл „ Иван Вазов “ огромни актьори – Георги Георгиев – Гец, Георги Черкелов, Славка Славова, Таня Масалитинова, Мария Стефанова, Емил Стефанов… Трудно е да се опише тъгата, която се четеше по лицето на Гец. И той бе заставен да продължи театралните си изяви в частни театри. Легендарните актьори играеха в студени и неуместни салони. Ала като бедните аркашки в „ Лес “ на Николай Островски те намираха с достолепие разтуха във опцията да продължат да творят на сцената.
През тези непостижими години Георги Георгиев – Гец се прояви и като съчувствен сътрудник. Срещнах го претрупан с пакети храна и други покупки: „ Нося ги на Таня (Масалитинова). Горката! Трудно се движи. Постоянно я навестявам и ѝ оказвам помощ с каквото мога. Адаш, и аз съм за недоволство. Но до момента в който съм жив, желая да бъда потребен на близки, на хората “.
Никога не ще не помни последната ни среща с приятеля Георги Георгиев – Гец. В студен мартенски ден на 1996 година дълго се разхождахме в столична градина. Той се оплака от изискванията, изключително отвън София, при които играе в групата на „ прокажените от Народния спектакъл “, както той се изрази. Десетина дни по-късно видният актьор изгоря на сцената. Изгоря – в дословния смисъл на думата. Именитата му сътрудник Мария Стефанова ми описа за неговия злощастен край. На 6 април 1996 година в леден, без улеснения салон в Стара Загора играели в пиесата „ Ню Йорк, хотел „ Плаза “. В края на представлението Гец почнал да бърка текста и да залита. Таня Масалитинова с огромно изпитание го подпомагала да се включи в разговора. Той едвам се държал на крайници. След аплодисментите в края на представлението паднал по едно и също време със спуснатата завеса. Положили го на няколко стола. Дошла „ Бърза помощ “. Уви, ситуацията на Гец било доста, доста тежко. Пренесен е в безсъзнание в София. Проф. доктор Парашкева Стаменова поставя в ИСУЛ неимоверни старания да се продължи в клинични условия гаснещият му живот. За надълбоко страдание след няколко месеца горещото сърце на чудесния актьор угасва.
Георги Георгиев – Гец живя в разнообразни години от новата ни летопис – гражданска и международна война, социалистическо съзидание, реставриран капитализъм. В средата на 80-те години на отминалия век, както се загатна, той дефинира себе си като „ благополучен човек “. Заникът на виталния му път е печален, трагичен. Нека да оставим на времето и откривателите да дадат най-вярната оценка за тия исторически български времена…
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед474608Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед26025Ростислав Ишченко: Победата не се реализира посредством превръщането на врага в купчина радиоактивни руиниАлтернативен Поглед168696Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван БеларусАлтернативен Поглед137069Проф. Николай Витанов за математическата доктрина на лудостта - ВСУ за трети път прави едно и също и чака друг резултатАлтернативен Поглед73230Георги Марков: Ако изборите в Съединени американски щати не бъдат още веднъж откраднати, Тръмп ще опустоши Харис
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Във връзка с това общобългарско събитие по план на Крум Дамянов се издигна забележителният монумент на Асеневци. Обновиха се Историческият музей и богатата Окръжна художествена изложба, съгради се съвременна спортна зала. Постави се началото на Сцена на вековете с постановката на „ Цар Калоян “ от Панчо Владигеров, дело на Софийската опера и режисьора Пламен Карталов.
С моя другар Въло Радев нееднократно се срещахме с екипа от Чехословакия, който бе поканен да реализира техническата част на превъзходния план на именития кинорежисьор „ Звук и светлина “. Негова е и реализацията на музея „ Емилиян Станев “ в градския център с приложение на модерни аудио-визуални средства. Едновременно се направиха и потребни обновителни действия в преславния Петропавловски манастир, Музея на земеделието и градинарството в Лясковец, във възрожденски къщи в Арбанаси, Горна Оряховица…
Предстоеше ми работно посещаване и в град Елена. В кабинета ми пристигна забележителният актьор Георги Георгиев – Гец.
– Адаш – сподели ми той, – земляците ми оповестиха, че ще вървиш в нашия край. Много бих желал да те съпроводя.
– Адаш – отвърнах му аз, – за мен това ще бъде прелестно прекарване. Убеден съм обаче, че твоята популярност е толкоз огромна, че не ти мен, аз ще имам насладата да те съпровождам!
Похвални са напъните прелестният ни роден диалект да се освобождава от чуждици, които може да бъдат сменени със звучни български слова. Ала има и думи, които заради улеснение от дълго време са навлезли в словоговора ни. Такова е и обръщението „ съименник “. В Тълковния речник мъжете с еднообразно персонално име са „ едноимец “. Вижда се, че съименник е по-удобна и благозвучна дума. Поради това е в всеобща приложимост.
На „ съименник “ бяхме с към този момент починалите национални актьори Георги Парцалев и Георги Калоянчев – от Сатиричния спектакъл, Георги Черкелов и Георги Георгиев-Гец – от Народния спектакъл „ Иван Вазов “. Пазя благи мемоари от общуването с тия изключителни гении.
Чудесният комедиен артист Георги Парцалев беше тежко болен. Лекарите ми оповестиха, че следва най-лошото. Посетих го в Правителствената болница „ Лозенец “. Опитвах се да го успокоявам. А той непрекъснато се майтапеше, все едно че нищо му няма…
Директорът на Сатиричния спектакъл Станислав Стратиев се утвърди като ослепителен комедиен създател със „ Сако от велур “, „ Римска баня “, „ Рейсът “… Предложих му да употребява нескончаем заплатен креативен отпуск, с цел да написа. Той обаче помоли да бъде освободен от директорския пост, който му основава огромни главоболия. Посочи Георги Калоянчев за собствен заместител. Адашът Георги Калоянчев по-късно в няколко изявленията припомняше този случай: „ Казах на министър Йорданов: „ Адаш, не съм за тая работа. Имам отстъпчив темперамент и слаб ангел. Без доста да му мисля, ще направя някоя пакост и на другия ден ще ме уволниш… “ Любимецът на публиката Георги Калоянчев бе вдъхновен от заслужена популярност. Ала след измененията от 1989 година споделяше дълбокото си отчаяние, че липсва държавно и публично внимание към културата и изявените ѝ създатели.
Георги Черкелов, който бе огрян от извънредно дарование, сътвори незабравими облици в Младежкия и Народния спектакъл, в киното. През 1991 година дружно с огромна група най-известни актьори и той бе отхвърлен от националната сцена. След малко присъединяване в постановки в частен спектакъл и концертни зали се отдръпна в живописното мизийско село Ъглен. Чувахме се по телефона. „ Адаш – споделяше ми той, – усещам се добре. Ловя риба, подсилвам здравето си. Ала скърбя за сцената и киното! Това ме гнети, само че не падам духом… “
И по този начин, с адаша Георги Георгиев – Гец потеглихме за град Елена. Преминахме през моя роден Твърдишки проход. Спряхме се в миньорските селища на рудниците „ Твърдица “ и „ Шешкинград “. Гец се застояваше пред спретнати многоетажни жилищни здания за служащи, учебното заведение, здравни и търговски пунктове. И тези планински места, които биха могли да бъдат чудесна туристическа база, през днешния ден са опустошени.
С адаша пихме студена вода от хайдушкото кладенче под връх Чумерна. В „ Моето пътешестване по Стара планина “ Панайот Хитов, евентуално благодарение на Любен Каравелов, разказва хубостите на старопланинското било от Агликина поляна и Чумерна до връх Пчена. Още помня оценката на войводата за Васил Левски: „ Байрактаринът ми Левски насън беше лек като заек… “.
Дълго размишлявахме пред дребната хижа, населявана през 30-те години от ловния надзорник – невероятния повествовател Емилиян Станев. По дългия път с адаша си разказвахме преживелици, светли и нерадостни моменти от живота. Той показа, че е благополучен човек. Осъществил е фантазията си да се посвети на професионалния спектакъл. Още като възпитаник в Еленската гимназия през зимните ваканции се изявявал в основни функции на читалищната сцена в родното си село Разпоповци. Два пъти се опитвал да кандидатства в Театралната академия. Преживял е разочарованието на неуспешен кандидат-студент. Работил е какво ли не – на строителни обекти, като дописник на централни вестници. Продължил да извършва основните функции в читалищната театрална натрупа. Обикалял и Елена, Буйновци, Дрента, Златарица, Кипилово, Стара река… „ Адаш, играл съм и в твоята Твърдица. Имахме тръпка с една учителка… “
Припомнихме си легендата за името на град Елена. По сенчестите пътеки на вековния Балкан разцъфтявала огромната обич сред красивата мома Елена от село Къпиново и левента Самуил от Твърдица. Вдигнали огромна женитба в града, но турци-разбойници нападнали с нечовешка свирепост веселието и затрили младоженците. Елена умъртвили на конашкия мост край града, а Самуил – в близката околност, която още носи името Самуиловец. В памет на тая дивна обич градът взел името на слънчевата Елена, което носи и до през днешния ден.
Подобна жестокост на петвековния османски подтисник е принуждавала угнетените българи да проплачат:
Стана дума и за Твърдишкия проход. От бащата на майка ми дядо Георги – въстаник на войводите Пейо Буюклията и Стоил челник, в унес съм слушал разказите му за Руско-турската война. Останалите живи поборници, според от заплахата от навлизане на турски войник, непрекъснато местели пусиите си сред Хаинбоазкия, Твърдишкия и Сливенския проход. В ония години това бил главният път в Османската империя – от Истанбул през Сливен, Твърдица, Елена и Търново за Русчук и река Дунав.
Навлязохме в родното село на Гец – Разпоповци (сега квартал на гр. Елена). Оградиха ни многочислени посрещачи. Някой се провикна към Гец: „ Георги, помниш ли по какъв начин обикаляхме селата да играем на подиуми в дребни студени салони? “ Друг му загатна за работата им по строителни обекти. Възторгнах се от обичта на хората към обичания създател в българския спектакъл и кино. В очите на Гец проблясваха сълзи. Отново се убеждавах какъв брой значимо е хората на изкуството да имат топлото чувство, че са потребни на хората.
Георги Георгиев – Гец бе посрещнат с такова почитание в Еленската гимназия и в фамозната Даскалоливница – остарялото класно школо, в което в средата на ХIХ век е учил и Петко Р. Славейков. Гец прояви особена интензивност на срещи с управата на града и околията. Оказа се, че той познава проблемите на своите земляци и спомага пред виновни служби в столицата за тяхното решение. Разказа и за начинания на еленското землячество в София в интерес на родния край.
С сходно почитание Георги Георгиев – Гец е посрещан и в други краища на страната при посещение на Националния спектакъл „ Иван Вазов “ и министър председатели на известни филми, в които се откроява забележителното му актьорско майсторство. А с каква респект се отбелязваше неговото неподправено, красиво и впечатляващо осъществяване отвън страната! По време на Дни на българската просвета в Москва в новия съвременен Московски кинотеатър „ София “ се прожектираше филмът „ Селянинът с колелото “ на режисьора Людмил Кирков. В кинолентата Георги Георгиев –Гец пресъздава по несравним метод облика на Йордан – селянина, станал към този момент жител. След прожекцията той не можеше да си пробие път от възторжени фенове.
Изключителният креативен път на Георги Георгиев – Гец от читалищните подиуми до върхове в театъра и киното е образец за неизменност, голям труд, цялостна отдаденост на специалността и гражданския дълг. Пазя благи мемоари от неговите първи изяви на най-високата сцена. Преди главната реорганизация на Националния спектакъл през 1976 година, която имах достойнството да управлявам, зад последния ред на партера имаше изложба за правостоящи. Оттам на крайници със състуденти преживявахме с неспокойствие претворявани облици от българската и международната драматургия. В „ Дванайсета нощ “ от Уилям Шекспир, мисля, че беше през 1953 година, мощно ме впечатли новопоявил се млад актьор. Той с майсторство отбрани облика на свещеника. Наскоро по-късно във „ Вълци и овце “ от Александър Островски същият открояващ се, широкоплещест, с отлично театрално наличие актьор още веднъж завладя публиката. Оказа се, че по рекомендация на неговия преподавател от Театралната академия проф. Филип Филипов той е постъпил в Националния спектакъл напряко от студентската пейка. Георги Георгиев – Гец пресъздаде превъзходни облици в „ Снаха “ от Георги Караславов, в „ Любов “ и „ Тревога “ от Орлин Василев… Беше превъзходен реализатор в „ Ревизор “ от Николай Гогол. По-късно, през 60-те години на предишния век, впечатляваха забележителните му облици като Драгота в „ Иван Шишман “ от Камен Зидаров, Македонски в „ Хъшове “ от Иван Вазов, както и функциите му в „ Херцогинята на Падуа “ от Оскар Уайлд, в „ Антигона “ от Софокъл, в „ Крал Лир “ от Уилям Шекспир, в „ Иванко “ от Васил Друмев, в „ Мигове от живота “ от Уилям Сароян, в „ Ричард III “ от Уилям Шекспир и така нататък – общо към 150 функции.
Георги Георгиев беше необятно прочут с името Гец. Разказвал ми е, че поставил чертичката Гец след Георгиев, защото по този начин се обръщали към него състуденти и другари. Може би в негово лице са виждали последовател на популярния Георги Стаматов – Гец. А Димитър Бочев – Бочката, му втълпявал, че в родния му Карловски край всеки Георги бил именуван още и Геца, Гец.
Георги Георгиев – Гец има незабравими осъществявания и в десетки филми. Нека да си напомним „ А бяхме млади “ на Бинка Желязкова, „ Осмият “ на Зако Хеския, „ Допълнение към Закона за отбрана на страната “ на Людмил Стайков по сюжет на Анжел Вагенщайн, „ Зарево над Драва “ на Зако Хеския, „ Матриархат “ на Людмил Кирков… И отново ще припомня за прелестното осъществяване на ролята на Йордан в „ Селянинът с колелото “, за което бе почетен с Голямата премия на Варненския кинофестивал. През 1975 година долетя радостна новина – на фамозния Московски кинофестивал българският живописен филм „ Селянинът с колелото “ и изпълнителят на основната роля Георги Георгиев са удостоени с най-високото отличие.
Големият актьор претвори на кинолентата и трагичния облик на прокурора в едноименната пиеса на Георги Джагаров. След внушителния триумф на Сливенския спектакъл, отличен с първа премия на Републиканския фестивал на българската драма и спектакъл през 1964 година, Борислав Шарланджиев направи чудесния филм „ Прокурорът “. Главната роля бе предпазена от Георги Георгиев – Гец по незабравим метод. За огромно страдание блюстители на „ идеологическа принципност “ не позволиха кино лентата до екраните. Това аргументи душевна болежка на Шарланджиев, Джагаров, Гец и другите реализатори.
За забележителни заслуги в българската просвета Георги Георгиев – Гец по достолепие получи званията „ Заслужил актьор “, „ Народен актьор “, „ Лауреат на Димитровска премия “. Той е притежател и на високи държавни ордени и оценки.
Ала при започване на 90-те години на предишния век Георги Георгиев – Гец се сблъска с провокации и жестока неправда. Министър на културата бе въодушевена защитничка на класовопартийния метод в изкуството. След измененията от 1989 година тя ненадейно и шумно се прогласи за пострадала от предходната власт. Поради нейните „ промени “ доста заслужили персони в театрите и в културните средища бяха уволнени от работа и изпаднаха в невъзможност. Разрушителната буря връхлетя даже българския цирк, един от най-хубавите в света. Ликвидира се и се разграби голямата му база в Илиянци – школата за млади актьори, хотелът, екзотични животни, стотици декари контролирана градска повърхност.
Силна душевна болежка претърпяха отстранените от Народния спектакъл „ Иван Вазов “ огромни актьори – Георги Георгиев – Гец, Георги Черкелов, Славка Славова, Таня Масалитинова, Мария Стефанова, Емил Стефанов… Трудно е да се опише тъгата, която се четеше по лицето на Гец. И той бе заставен да продължи театралните си изяви в частни театри. Легендарните актьори играеха в студени и неуместни салони. Ала като бедните аркашки в „ Лес “ на Николай Островски те намираха с достолепие разтуха във опцията да продължат да творят на сцената.
През тези непостижими години Георги Георгиев – Гец се прояви и като съчувствен сътрудник. Срещнах го претрупан с пакети храна и други покупки: „ Нося ги на Таня (Масалитинова). Горката! Трудно се движи. Постоянно я навестявам и ѝ оказвам помощ с каквото мога. Адаш, и аз съм за недоволство. Но до момента в който съм жив, желая да бъда потребен на близки, на хората “.
Никога не ще не помни последната ни среща с приятеля Георги Георгиев – Гец. В студен мартенски ден на 1996 година дълго се разхождахме в столична градина. Той се оплака от изискванията, изключително отвън София, при които играе в групата на „ прокажените от Народния спектакъл “, както той се изрази. Десетина дни по-късно видният актьор изгоря на сцената. Изгоря – в дословния смисъл на думата. Именитата му сътрудник Мария Стефанова ми описа за неговия злощастен край. На 6 април 1996 година в леден, без улеснения салон в Стара Загора играели в пиесата „ Ню Йорк, хотел „ Плаза “. В края на представлението Гец почнал да бърка текста и да залита. Таня Масалитинова с огромно изпитание го подпомагала да се включи в разговора. Той едвам се държал на крайници. След аплодисментите в края на представлението паднал по едно и също време със спуснатата завеса. Положили го на няколко стола. Дошла „ Бърза помощ “. Уви, ситуацията на Гец било доста, доста тежко. Пренесен е в безсъзнание в София. Проф. доктор Парашкева Стаменова поставя в ИСУЛ неимоверни старания да се продължи в клинични условия гаснещият му живот. За надълбоко страдание след няколко месеца горещото сърце на чудесния актьор угасва.
Георги Георгиев – Гец живя в разнообразни години от новата ни летопис – гражданска и международна война, социалистическо съзидание, реставриран капитализъм. В средата на 80-те години на отминалия век, както се загатна, той дефинира себе си като „ благополучен човек “. Заникът на виталния му път е печален, трагичен. Нека да оставим на времето и откривателите да дадат най-вярната оценка за тия исторически български времена…
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед474608Aлександър Песке: Рано или късно Европа ще изгори, белите ще бъдат против черните и държавните управления ще бъдат за чернитеАлтернативен Поглед26025Ростислав Ишченко: Победата не се реализира посредством превръщането на врага в купчина радиоактивни руиниАлтернативен Поглед168696Проф. Николай Витанов: Ако украинците желаят да вършат нелепости, това ще е да атакуван БеларусАлтернативен Поглед137069Проф. Николай Витанов за математическата доктрина на лудостта - ВСУ за трети път прави едно и също и чака друг резултатАлтернативен Поглед73230Георги Марков: Ако изборите в Съединени американски щати не бъдат още веднъж откраднати, Тръмп ще опустоши Харис
КОМЕНТАРИ