През 80-те години на миналия век правителството на СССР издава

През 80-те години на предишния век държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики издава разпореждане за проучване на Световния океан. Предстояло да се усвояват залежи на петрол и газ, открити в актическия шелф, само че зародил проблем: залежите били на повече от 400 метра под водата. По-лесно било да се полети в Космоса, в сравнение с да се доберат до тях.

Ръководството на Съветския съюз желало да обясни, може ли човек да се спусне на свръхдълбочина, да поработи там несигурно време и да се върне на повърхността жив.

Решаването на задачата било поръчано на изследователския институт по избавяне и подводни технологии в гр. Ломоносов и през 1987 година на територията на института „ израснал “ хипербарният комплекс ГБК-50, допускащ да се имитира водолазно втурване на дълбочина до 500 метра.

Оставало да се намерят акванавти, подготвени да рискуват живота си. Подобно нещо не било правено освен в Съюз на съветските социалистически републики, само че и по целия свят и не било известно по какъв начин ще реагира човешкият организъм.

Събрали се три екипажа по пет-шест души – най-хубавите водолази в Съюз на съветските социалистически републики, които минали през задълбочено здравно проучване. Сякаш тествали не гмуркачи, а космонавти – здравето им трябвало да бъде безупречно. Първото втурване – на дълбочина 400 метра – се състояло в края на 1988 година.

Един от доброволците станал научният помощник на института и някогашен водолаз Анатолий Храмов. Той разкрил някои елементи от опита.

Хрущене и свистене

Стоманеният тридесетметров цилиндър на барокамерата. Кубрик, хигиеничен блок, работен отсек, столова… Екипаж – подбиран особено. Двама лекари – единият майтапчия, другият буквоядец, и трима водолази изпитатели – работяга, романтик и здравеняк… Плюс Аналолий Храмов – спокоен и рационален моряк.

Налягането е ужасно – четиридесет пъти по-високо, в сравнение с повърхността на Земята. Боли при мърдане. Диша се тежко и единствено през устата, а не през носа – при всяко поемане ноздрите се слепват. Може да се получи баротравма.

В състава на въздуха е хелий и единствено малко О2. Гласовете са пискливи, като на персонажите на анимационните филми. От речта изчезват всички съскащи и глухи звуци. Плътността на въздуха е такава, че…

„ Ако протегнеш пред себе си вестник и го изпуснеш ненадейно, то той още секунда ще повиси във въздуха и чак тогава плавно-плавно ще се спусне “, споделя Анатолий Храмов.

Водолазите се следят от лекари. Медиците вземат проби и ги предават на „ Голямата Земя “ през шлюз. Десетки експерти правят оценка положението на храносмилателната, сърдечносъдовата, нервната система на изпитателите…

Най-трудно се вземала кръв.

„ Отслабнахме мощно. От нашата кръв излезе цялата течност, т.е. вода. Кръвта беше гъста като йогурт или кетчуп. Вземаха я с игли, дебели колкото пълнител на писалка. Беше злокобно. Чувахме хрущене и свистене. Някои припадаха “, спомня си Анатолий Храмов.

Борш от глухарчета

Водолазите били хранени обилно с най калоричната храна на Министерството на защитата, само че те отслабнали пред погледа на всички – минус 10 кг за две седмици. Шницели, супи, пържоли на дълбочина 400 метра нямали смисъл, защото усетът към храната на доброволците „ атрофирал “.

„ Месото подсещаше гума, хлябът – пемза, а млечната чорба с макарони въобще на нищо не приличаше… Не ни се ядеше. Ако ни завържеха очите и ни дадяха глухарчета, щяхме да кажем, че това е борш. Вкусът не се промени единствено на меда и на пържените яйца “, изяснява водолазът.

С всеки ден ставало все по-тежко. Водолазите не просто трябвало да живеят, само че и да работят в барокамерата.

Един от отсеците бил цялостен с вода. Акванавтите се спускали в него и изпълнявали общоприети водолазни работи – изпилвали железни пръти, рязали капронови въжета, поставяли фланцови уплътнения и паралелно изпитвали опитни мостри на водолазна екипировка.

Забравените герои

Засекретеният опит траял 28 дни плюс няколко седмици декомпресия – постепенно намаляване на налягането. Ако водолазът се върне незабавно от огромна дълбочина, то той ще загине. С кръвта се случва същото, както и с газираното, когато го разклатиш. Тя ще се „ взриви “ и ще потече като пяна от устата.

Дългочаканото излизане на сушата. Водолазите, които изгубили освен усет, само че и подушване, били посрещнати от чиновниците и началниците на института с букети.

„ В носа ни удариха всички миризми на света – маникюрният лак по ноктите, парфюми, кремове, цветя. Някои от нас съумяха да козируват и незабавно припадаха “, споделя Храмов.

През 1991 година водолазите покорили нова дълбочина – 500 метра, а Храмов бил назначен за пълководец на екипажа. Акванавтите трябвало да устоят две седмици. Не съумели.

„ Накрая стартира да ни се коства, че полудяваме – признава командирът на екипажа. – Елементарни проби за логичност ни се удаваха с огромен труд. Сложно беше да се мисли, а главата ти като че ли е стисната в менгеме. На тринадесетия ден от опита взеха решение да ни изтеглят. “

Най-важното – водолазите останали живи, въпреки че опитът блъснал по тяхното здраве. Например задействали се болести с наследствена предразположеност.

За сполучливо извършения опит хидронавтите изпитатели били наградени. Анатолий Храмов получил званието Герой на Съветския съюз, само че скоро страната се разпаднала и всички не запомнили за подвига на руските водолази.

Опитът послужил при изваждането на „ Курск “

„ През 90-те години държавният транспортен съд на страната без рул и платна се носеше към пропастта. Армията и флотът бързо станаха фокус на всички мислими и немислими несгоди. Техника, оръжие и цели кораби започнаха да се разпиляват във всички посоки…

Тази орис не заобиколиха и избавителните кораби с водолазни комплекси. Те бяха разрязани и разпродадени – с мъка установи Анатолий Храмов. – В средата на 90-те в състава на ВМФ имаше към 15 избавителни кораба, в това число именития „ Владимир Трефолев ”. Сега те може да се преброят на пръсти… на едната ръка. От остарялото великолепие не остана и диря.

Но добре квалифицираните хидронавти били налице и си спомнили за тях чак когато „ блъснал гръм “.

През август 2000 година в Баренцово море потъва атомната подводница „ Курск “. В нейното изваждане вземат участие водолази от седем страни. Един от командирите на съветските водолази бил Анатолий Храмов. По думите му те поели върху себе си най-тежката и рискова работа. Те изпълнили своята задача, рискувайки живота си, и даже норвежките спасители от кораба платформа „ Регалия “ в един глас отбелязали: „ Водолазите от всички страни има на какво да се научат от руснаците! “

„ Вярвам, че извършените опити не бяха напразни. „ Курск “ беше потопен на 108 метра и за нас това беше плитко “, споделя Анатолий Храмов.

Впрочем

В Америка научните дълбоководни проучвания се считат за перспективни и се организират и до през днешния ден. Един от ярките опити е планът на НАСА „ NEEMO ”.

В Атлантическия океан, покрай крайбрежията на Флорида, на дълбочина 19 метра е издигната лабораторията „ Аквариус “. В подводния дом са основани условия като на орбиталната станция. Екипажи от няколко акванавти отработват излизане в Открития космос и даже имитират кацане на метеорит. Резултатите от програмата се употребяват в пилотираната космонавтика.

В опита е взел участие и академик от Русия – инструкторът по извънкорабна активност и чиновник на хидролабораторията на Центъра за подготовка на космоанавти Максим Зайцев. По думите му царството на Нептун заслужава не по-малко внимание от Космоса.

„ Най-дълбоката точка на Земята е Марианската котловина, нейната дълбочина е 11 километра. В нея са се спускали единствено трима души, а в Космоса са летели петстотин! Не сме изучили своя дом, своята планета, само че интензивно се стремим към други галактики – отбелязва ученият. – Затова с две ръце съм „ за “ подводните опити и колкото повече са те, толкоз по-добре. “

Комсомолская истина