Историята на Sound Blaster или как бе извършена звуковата революция в света на персоналните компютри
През 80-те години на предишния век компютърът можеше да издава единствено напълно опростени звукови сигнали. Скоро обаче нещата започнаха да се трансформират, когато Creative Labs реши да придвижи качествения тон в света на компютрите. През 1987 година те създават новата звукова карта Creative Music System, която даде глас на компютрите. Това бе същинска гражданска война в региона на звука за компютри.
Истинският пробив обаче беше излизането на първата звукова карта Sound Blaster 1.0 през 1989 година Тя се трансформира в международен стандарт за звука на персоналните компютри и сложи началото на революцията в региона на качествения тон при персоналните компютри. Геймърите по това време, чиято междинна възраст в този момент е над 40 години, бяха във екстаз от всяко ново потомство Sound Blaster.
Няколко от тези знакови моменти си коства да бъдат отразени. Sound Blaster Pro, излязъл на пазара през 1991 година, направи допустимо слушането на стерео тон. Това бе същински пробив, защото преди този момент компютрите можеха да възпроизвеждат единствено моно тон. Sound Blaster 16, излязъл на пазара през 1992 година, донесе тон с качество на CD в компютърните игри. По това време това бе извънредно впечатляващо за геймърите. А с излизането на Sound Blaster Live! през 1998 година многоканалният тон стана действителност.
Сега това може да наподобява необичайно (и даже безумно за някои потребители), само че преди 40-50 години компютърните игри към момента се смятаха за прекомерно несериозно начинание за другите компютри, които се използваха най-вече за бизнес цели. Малко по-късно за разлика от Atari ST и Commodore Amiga, които имаха относително прилични звукови благоприятни условия, множеството лични компютри бяха оборудвани единствено с монофоничен високоговорител, издаващ най-примитивни звуци. Качеството на звука на персоналните компютри в действителност оставяше доста да се желае.
В дните, когато процесорите не бяха толкоз мощни, а потенциалът на паметта – стеснен, това означаваше, че игрите могат да възпроизвеждат музика благодарение на дребни midi файлове, които не изискваха голяма изчислителна мощност или огромен и безценен хард диск за предпазване на записите.
AdLib първа показа на пазара звукова карта със синтезатор за личен компютър, което бе от огромно значение, само че Sound Blaster отиде още по-далеч, като комбинира синтезатор с опция за семплиране на звуци. Резултатът беше аудиосистема, способна да възпроизвежда прилична музика в игрите, както и да записва диалект и да основава звукови резултати. Това изобретение промени вечно звученето на компютрите и се трансформира в шлагер, трансформирайки домашните компютри в станции за игри.
Създателят на Sound Blaster – починалият Сим Уон Ху, който умря тази година – стартира кариерата си в компютърната промишленост през 1979 година, когато е на 24 години. Той взе участие в създаването на компютърно съоръжение за вписване на сеизмични данни. Работата му довежда до внедряването на съвременно съоръжение на нефтените платформи, макар че е основана в Сингапур, където по това време няма високотехнологична промишленост. Чрез потапяне в цифровите и аналоговите технологии, както и посредством своите задълбочени знания в региона на акустиката и жив интерес към музикалната просвета, Уон Ху разпалва желанието си да придвижи звука в света на компютрите. В резултат на това през 1981 година е учредена компанията Creative.
През 1986 година Creative показва първия си артикул – Cubic CT, компютър с опция за възпроизвеждане на тон и музика. Въпреки това минават още пет години, преди да се наложи терминът „ мултимедия “ при персоналните компютри. Въпреки новаторския метод, не съществуваше програмен продукт от трети страни, който да употребява изцяло капацитета на Cubic CT, изключително програмен продукт с гласови функционалности. Ето за какво Creative имаше тежката и голяма задача да предложи на пазара Cubic CT, изключително на толкоз дребен пазар като Сингапур по това време.
През 1987 година е създадена музикалната карта Creative Music System, която включва стереофоничен 12-канален музикален синтезатор и разрешава възпроизвеждане на синтезирана музика безусловно с едно натискане на клавиш. Този артикул е същински шлагер в Азия и се трансформира в първия високодоходоносен артикул на компанията, което е голям триумф за дребна компания от калибъра на Creative.
През 1988 година Creative взема решение да завладее света на персоналните компютри, като стратегически стартира от Съединени американски щати, които по това време са най-големият пазар на лични компютри. Компанията се обръща към основни разработчици на игри, които да поддържат разработваните от тях звукови карти. За една малко известна компания от Азия първоначално това е било доста мъчно. Въпреки това, с цел да акцентира на пазара на игри, компанията взема решение да промени името на музикалната карта на Game Blaster и на половина да понижи нейната цена.
Докато беседват с разработчиците на игри, инженерите на Creative чуват доста претенции за създаване на звукова карта, която да поддържа човешкия глас. Първата компания, с която Creative стартира съдействие, е Broderbund с поредицата просветителни игри Carmen Sandiego. Работното име на тази звукова карта е Killer Card.
Broderbund, компания, профилирана в създаването на игри, сътвори нови игри с гласово активиране, употребявайки недодялан първообраз, прочут като Killer Card (въпреки че картата в действителност се състоеше от две прототипни платки, свързани с доста проводници). Година по-късно Killer Card получава ново име – Sound Blaster – и е показана на обществеността през ноември 1989 година на Comdex в Лас Вегас, когато създаването на игри, употребяващи устройството, към този момент е приключена.
Майкъл Джексън, който решил да посети ревюто точно в този ден, инцидентно попаднал на щанда на Creative, където от самото начало на ревюто Comdex се чували компютърни звуци. След като видял демонстрацията на щанда на Creative, Джексън останал там към половин час и се развълнувал от новите благоприятни условия за звучене на компютърните игри.
На Comdex хората се редят на дълги опашки от до 20 души пред трите гишета на щанда на компанията, като на всеки четири минути купуват по една платка Sound Blaster. Този свръхестествен триумф е насочна точка за именитото развиване на Sound Blaster. В историята на това устройство са продадени над 400 милиона броя. Всъщност съвсем всички компютри през днешния ден към момента резервират съвместимоста на Sound Blaster в операционните си системи.
Звуковата карта Sound Blaster 1.0, показана на ревюто, бе първата по рода си и оферираше 8-битова звукова система с ниска периодичност на дискретизация. Разбира се, в съпоставяне със актуалните стандарти качеството на звука беше надалеч от съвършеното – грубостта и неприятният тон бяха присъщи черти на това устройство. Но все пак си коства да се означи, че преходът от цялостното неявяване на тон към дейното му използване е исторически пробив за персоналните компютри от това време. Потребителите одобриха новите благоприятни условия на драго сърце, защото цената на звуковата карта беше доста налична за необятната публика.
По-конкретно, синтезаторът OPL2 представляваше чип за FM синтез с два оператора, който можеше да генерира единствено девет монофонични гласа. Терминът „ двуоперационен “ значи, че за модулирането и основаването на разнообразни инструментални звуци се употребяват единствено две синусоидални талази. По принцип качеството на звука на този синтезатор беше малко по-добро от личния 12-гласов стерео синтезатор на Creative, само че той към момента бе доста първичен спрямо най-новите електронни музикални принадлежности.
Първият Sound Blaster беше необикновен артикул, който съчетаваше PCM тон и FM синтез. Въпреки това, заради рестриктивните мерки в цената на съставените елементи и продуктивността на компютрите по това време, честотата на дискретизация беше лимитирана до 23 kHz. Масовото потребление на 8-битови аналогово-цифрови преобразуватели към момента не беше налице, тъй че цифровите семпли се създаваха със програмен продукт, употребяващ цифрово-аналогов преобразувател. Тъй като това беше софтуерна технология, скоростта на осъществяване бе лимитирана от характерностите на тогавашните компютри. Във всеки случай периодичност на дискретизация от 23 kHz беше изцяло задоволителна за 8-битовата версия, защото по-високите честоти на дискретизация не предлагаха огромни преимущества заради грубите характерности на 8-битовия излаз.
Sound Blaster се утвърди десетилетия преди звукът от дънната платка да стане всеобщ. През годините, когато дънните платки станаха по-мощни и по-шумни, платките Sound Blaster, макар че бяха включени към дънната платка, постоянно бяха няколко равнища по-нагоре в поддържането на това неподправено качество на звука.
