„Връщай се. Времето ти не е дошло“. История за клинична смърт
През 80-те години на предишния век книгата на американския психолог Р. Мууди „ Живот след живота “ безусловно взриви публичното схващане. Авторът е събрал няколкостотин усещания на хора, претърпели клинична гибел.
Оказва се, че в редица случаи съзнанието на пациентите продължава да възприема и фиксира действителността – и това сега, когато кардиографът чертае права линия!
Реймънд Мууди откроил някои закономерности в техните истории, отделил няколко стадия на прехода към идващия свят и направил поразително умозаключение: историите на съвременниците наподобяват на откровенията на Тибетската книга на мъртвите, както и на отчетите на Емануел Сведенборг, и доста известни „ мистици “.
Започнах да се интересувам от тази тематика след гибелта на един другар. Освен това взех решение да събера историите на хора, които са били в другия свят, с цел да намеря доказателства за живот след гибелта.
Ето една сходна история, която ми описаха:
Лелята на моя татко ми описа по какъв начин са я оперирали през 80-те години. И когато била под анестезия, видяла по какъв начин стои на полето, а против нея били към този момент умрелите й майка и татко. Баща й я повикал при себе си, а майка й, като махнала с ръка, споделила: „ Връщай се, още не ти е пристигнало времето!
Тя чинно се обърнала и тръгнала като че ли обратно … А след интервенцията лекарите й споделиха, че била, става известно, в клинична гибел, само че съумели да я реанимират. След това вуйна ми разбра, че това не е сън под анестезия, а същински опит да се реалокира в „ оня свят “, само че майка й била срещу и по тази причина се върнала.
Лелята на татко ми умря чак през 2013 година – очевидно й е пристигнало времето. Така че съм сигуна: има нещо там и там те ни чакат.
Да, тъкмо по този начин, наблюденията на Реймънд Муди удостоверяват, че един от стадиите на прехода към идващия свят е среща с душите (или астрални тела, както желаете) на умрелите родственици.
