През 70-те и 80-те години на ХІV век цар Иван

През 70-те и 80-те години на ХІV век цар Иван Шишман провежда огромна подготовка за война. Българският държател планува неизбежния конфликт с настъпващите османски войски. Още в края на 60-те години той стартира укрепяването на основни български градове. Основното внимание е ориентирано към столицата Търновград. Крепостните стени на града са главно актуализирани и подсилени. Строителите приключват комплицираната фортификационна система на основния вход на Царевец. Тя включва три поредни врати и преносим мост за отбрана.

През 70-те и 80-те години на ХІV век цар Иван Шишман прави огромно укрепяване на българските замъци и столицата Търновград.

Съвременните исторически проучвания разкриват цяла акция за покачване на националния дух. Патриарх Евтимий заема централно място в този развой. Неговите съчинения включват молебствия към Бог и св. Богородица за победа. Българите се молят за протекция на царя и страната от експанзията на неверниците. „ Търновската работа на св. Петка “ от 1390-1393 година е значим документ от тази ера. Тя съдържа прочувствени молби за избавление на столицата и целия народ.

Моли се на всемилостивия Владика да избави твоите сънародници, единородния народ български! И помогни на нашия държавен цар Иван Шишман, и му покори под нозете всички врагове и съперници, вярата си непорочна да резервира, градовете наши да утвърди, целия свят да усмири! И от апетит и загуби избави ни, и от набези на чуждоплеменници резервира ни!

Патриарх Евтимий и книжовникът Ефрем основават специфични молитвени цикли за бойна победа на българския държател над османските нашественици.

Книжовникът Ефрем написва „ Канон молебен за царя “ не по-късно от 1393 година. Неговият жанр е извънредно прочувствен и ориентиран непосредствено към Исус Христос. Авторът пожелава поддръжка за цар Иван Шишман и престолонаследника Александър тъкмо 36 пъти. Текстът приканва Бог да даде на владетеля неотстъпчивост и победи против враговете. Подобни апели се откриват и в Требник от ХVІІ век, който е дубликат на по-стара книга. В него непосредствено се загатва името на Иван Шишман в подтекста на военната победа.

О, Царю небесни, помогни на нашия цар против безбожните варвари, търсещи войната!

Владетелят интензивно се включва в напъните за вдъхване на убеденост измежду поданиците си. В известната Рилска грамота от 1378 година Иван Шишман акцентира своя прочут генезис. Той се легитимира посредством връзката си с великите царе Асен и Коломан. Въпреки военната опасност, културният живот в България продължава да процъфтява. Твърденията на някои учени за липса на интерес към книгите у царя са изцяло неправилни. По негово време работи Търновската книжовна школа, която реформира езика и основава нови произведения.

След като моето Царство видя по този начин устроената хубост и чистата независимост на този манастир на Царството ми и цялото му притежание от прародители и предци, от родителите на Царството ми, светопочитания цар Асен и цар Коломан, от всички български царе, прародители, предци и родители на моето Царство

Историческите извори сочат, че Иван Шишман печели последната огромна средновековна победа за България против влашкия воевода Дан І през 1386 година.

Патриарх Евтимий прави важен идеологически паралел сред Иван Шишман и император Константин Велики. В „ Похвално слово за св. св. Константин и Елена “ царят е показан като бранител на вярата. Подобно на римския император, българският държател би трябвало да смаже езичниците и да реализира мир. Тази концепция за битка в името на християнството сплотява целия народ. Йоасаф Бдински също употребява този претекст за Видинското царство, търсейки избавление от варварите.

Ти си за нас, благочестиви царю Йоане Шишмане, обичан подарък, тъй като ни подтикна да правим това

Преди решителните борби с османците, българската войска реализира важен боен триумф. На 23 септември 1386 година Иван Шишман разрушава влашката войска. В тази борба умира великият воевода Дан І. Българската анонимна хроника разказва този спор като къса война за територии южно от Дунав. След този триумф българският цар открива другарски връзки с новия влашки държател Мирчо Стари. Това обезпечава краткотрайна непоклатимост на северната граница на страната.

Съвременни проучвания на доктор Делян Русев допускат, че Иван Шишман става османски васал едвам през 1383-1384 година след рухването на София.

Новите тълкования на доктор Делян Русев трансформират обичайна визия за покорството на царя. Според откривателя, прекосяването към васалитет се случва по-късно от до момента одобряваното. Това разкрива Иван Шишман като по-непокорен и твърдоглав държател в отбраната на българските земи. Наскоро бе маркирана 625-ата годишнина от неговата гибел. Възстановителните действия на Царевец не престават да поддържат паметта за последните дни на Второто българско царство жива.

Но защото силата на твоето благочестиво Величество усърдства и подбужда нашата отпадналост към това богатство и Богоугодно дело, няма да е обичайно да пренебрегнем толкоз огромното старание, а също желанието на твое благочестиво и властно Величество