Историята на българите преди Атила и след него /Част 8/
През 622 година гръмотевица удря по покрива двореца на Бершуд в Кара-Българ. По античния джимски закон владетелят, в чийто дом попадала гръмотевица, бил задължен да съобщи властта на кинеша (народното събрание). Бершуд, който в никакъв случай не нарушавал законите, по този начин и направил. Събранието на багъйлите (депутатите в кинеша) изразили страдание, че не могат да предадат властта на сина на Бершуд Халджа ( " Залята морава ", " Ливада ", " Ливаден Дракон ", " Скития " ), тъй като и той сега на мълнията бил в двореца и по предлагането на уважавания от всички Бу-Юрган, предали императорската власт на Курбат Кубрат. Бершуд получил за ръководство Ак-Българ или Идел-Българ и отпътувал със сина си Халджа в столицата на този край Улуг Българ.
Курбат бил другар с ромейския император Гуруглъй (Ираклий, 610-641 г.) и той в символ на доверие към него предал под негов надзор Източен Миджан (Мизия), заселен с една трета от остарели българи-улчии, с втората трета българи-оногури и сарагури, и с последната трета - сарбийци и ромеи. Начело на Миджан Курбат сложил своя брат Кубан. Другият брат на императора Шамбат в 623 година с огромна армия от улчии бил изпратен в Чек- Баил (Чехия) за отбрана на западната аварска граница от набезите на разбойниците - сарбийци. Там Шамбат обитавал до връщането си в Къй-Уба през 658 година
В началото аварският хакан Сабан не желал да признае себе си дори за ак-андаш (частично зависим) на Курбат, който бил доста миролюбив, толерантен, не искащ да развързва братоубийствена война. През 623 година търпението на Курбат било възнаградено, Сабан се признал за ак-андаш на Велика България. По заповед на Курбат през 629 година Сабан се отправил на война против Гуруглъй, а командването предал на Шамбат. Целта на похода била принуждаването на ИРИ да заплаща дължимия си налог на Велика България. Синът на Курбат Бат-Боян се включил към Шамбат и го следвал през Миджан до Истанбул. От юг Истанбул бил нападат от барджийците. Войската на Сабан, като претърпяла наудача в първата офанзива, преди идната офанзива получила заповед да правят отстъпка, тъй като Ромейската страна се съгласила да си заплаща налога. Ядосан от тази заповед, на връщане Сабан решил да нападне Курбат, само че при Сула разкрил, че всички преправи били заети от улчиите и курбатите, които се подчинявали на Велика България до гибелта на Курбат. Бу-Юрган на драго сърце предал на Сабан думите на Курбат: " Ти си мислеше, че си по-силен от всички? А в този момент ти и твоята непобедима армия, наподобяваща повече на стадо овце, ме молите да ви позволи до избавителна за вас преправа. Заради аварските българи, аз съм подготвен да не помни нанесените от теб обиди, подготвен съм да те пропусна, в случай че ти се признаеш за мой кара-андаш (пълен васал) и ми обещаеш отсега нататък в никакъв случай повече да не пресичаш Сула без разрешението на императора на Велика България! "
Като чул тия думи, Сабан изпаднал в неистова гняв и поискал да насече Бу-Юрган на място, само че по-големият брат на Бу-Юрган Кущан - аталъйк (възпитател) на Сабан, застанал пред посланика на Курбат и призовал хакана към успокоение. Когато хаканът се успокоил, Кущан, в който само се вслушвал Сабан, го убедил да одобри предлагането на Курбат. Кущан бил с голям растеж, заплел задтилните косички в три дълги плитки и нямало в света човек, който да не се уплаши от неговия гръмовен глас и заплашителен взор. Не инцидентно българите го наричали Алъйп-Кущан ( " Кущан-Великанът " )...
След като цялата аварска армия минала през Сула, Сабан съпроводен от чичото на Курбат Кущан се показал пред императора на Велика България и в символ на признание на своя караандашлък, слязъл от своя кон пред седящия на кон Курбат и целунал аленото знаме на Велика България. Курбат незабавно слязъл от коня и се прегърнал със Сабан. Двамата управници се просълзили, че избавили България от революция. Двеста барабана, 300 тръби, 400 балалайки и 500 флейти на императорския оркестър прогърмели песента на Баръйс " Българската армия потегли на поход " (подобна на " На Босфора звук се подвига... " ), която се изпълнявала в най-тържествените случаи, а също и при посрещането на спечелилите. Като свалили шапки в символ на почитание на аварското геройство, 200 хиляди улчии и курбати (хървати) запели на аварите, като на спечелили...
От тогава този налог, какъвто ромеите плащали преди на аварите, в този момент ромейските императори почнали да заплащат на империята Велика България, а по-късно на империята Хазар-Българ и Кара Бурджан (Дунавска България). Обаче, една част от тази дан се предавала на аварите като компенсация за ред земи, които Сабан отстъпил през 626 година на императорската власт. В тях влизали земите на част от Улаг (Влахия), Галидж (Галиция) и час от Кук-Бъйрбат (Беларус).
Възкачването на Курбат на българския трон през 622 година от някои хора се посочва като първата година от Българската епоха. Тази година съответствува с хиджрата.
През 626 година Курбат, като другар на ромейския император Ираклий, му оказал помощ да подписа троен съюз сред Велика България, Византия и Тюркския хаганат, ориентиран против Персия. През 627 година войските на трите страни обсадили персийския Табъйлкатау (Тбилиси), само че не съумели да го завладяват. През 628 година джабгусирът и тархан на Хазар Сабан ( " Чорпан " ) Курмъйш, дружно с брат си Тун-Джабгу Саг-Багъйл или Бугу-Шад (и двете значат " Знатният българин " ) завладяли Тбилиси, по-късно Ак-Албан (Азербъйджан) и Аряк (Армения). Не по-малко от 300 хиляди чулакски българи-бугури били заселени в Ак-Албан и Аряк и те били управлявани от сина на Саг-Багъйл, храбрецът Бури-Шад или Нур-Шад. През времето на Буган-Хакан Тюркутският каганат се трансформирал във втора българска страна, а европейските българи оттогава почнали да назовават чулахите " бугури " - централоазиатски българи.
Курбат се безпокоял от усилването на Сабан Курмъйш, който се смятал по едно и също време за тархан и андаш на Велика България, на Урум и на Тюркутския хаканат, а дружбата на Сабан с Урум и с бугурите не разрешавала на Курбат да разреши повече автономия на Хазар. В 638 година Сабан, към този момент като съдружник на Персия, взел присъединяване в борбата с арабите и пропаднал без новина. Когато Курбат научил за това, той незабавно изпратил армия в столицата на Хазар Маджар и лишил смутения от пропадането на татко му Сабан Къйр-Багъйл от неговите владения. Къйр-Багъйл станал велможа коняр на Курбат и се радвал на това, че му бил непокътнат живота. След това Курбат приел старинния български титул " хакан ", т.е. " Великият император ", който в най-древни времена се давал единствено на най-изтъкнатите управници и герои. От своя страна Ираклий присъдил на приятеля си най-висшия римски класов титул " патриций ", на български " шахриар ", което Курбат прибавил към името си. Арабските създатели знаят Курбат на първо място под името " Шахриар, управникът на Баръйнджар " (на Велика България).
През 641 година армиите на арабите-мюсюлмани под зелените флагове на пророка Мохаммед се изправили пред Тимер-Капа (Дербент), границата на Велика България при Курбат. Курбат, добре осведомен и обикнал арабите от службата си на река Ефрат, влезнал в договаряния с арабския сарадар и се договорили за българо-арабски съюз, дружно с приемането от управленците на страната на исляма. За одобряване на контракта, под прикрита форма на заложници, при халиф Гумар (Омар, 634-644 г.) в столицата Мека били изпратени огромния наследник на Курбат Бат-Боян и най-малкия наследник Аспарух. Курбат имал петима синове, трима родни Бат-Боян, Катраг и Аспаръйк (Аспарух) и двама приемни - внуците на Бу-Юрган, Къйзъйл-Кубар и Лачъйн. Преди време в едно от сраженията синът на Бу-Юрган - Билиг избавил живота на Курбат, само че самичък умрял. Тогава Курбат осиновил двамата сина на Билиг, Лачъйн и Къйзъйл-Кубар.
На приема при Гумар, халифът споделил: " Ние помним добре античните българи, а кои са днешните българи? " - " Днешните българи са тези, които живеят на запад от границите със сакалъйпите и на изток до границите с тюрките " - дал отговор на халифа Бат-Боян. " Излиза, че всички които живеят на север от Персия, това са българи?! " - възкликнал Гумар. В Мека Бат-Боян и Аспаръйк приели исляма, Бат-Боян взел името Гумар, а Аспаръйк - Исмаил. Аспарух останал няколко години в двора на халифа и получил чудесно ислямско обучение. А на Бат-Боян Гумар връчил дарове за татко му - знамето на пророка Мохаммед и Коран, които да занесе вкъщи. С него в лятната столица Българ-Балтавар пристигнали и трима сахаби (сподвижници) на оракул Мохаммед, които обърнали в исляма Курбат и фамилията му и висши велможи на Велика България. Курбат приел ислямското име Хайдар (Лъв), което множеството българи опростено произнасяли като Айдар. Династията на Курбат взела да се назовава и Хайдариди. Тя имала разклоненията Азановичи, Ашрафиди...
След гибелта на халиф Омар, обкръжението на новия халиф (Осман, 644-656 г.) поискало Велика България да бъде сведена до подчинена страна. Тогава Курбат наредил да предадат на халифа: " Българите в никакъв случай и на никого не се подчиняват непринудено, те са народът, основал човешката цивилизация и компетентен своята цена! " В отговор на това арабските войски проникнали през Тимер-Капа и опустошили Хазария (Кумикия, Дагестан), ръководена от Лачъйн и Утиг (Източното Черноморие), ръководен от Аспаръйк. Разгневените Курбат, Бат-Боян и Лачъйн се върнали към джима (тангризма), само че Аспаръйк, Катраг и Къйзъйл-Кубар останали в исляма. Даиш Карачай оповестява: " Говорят, че халиф Осман се нуждаел доста от пари и незабавно откакто пристигнал на власт, взел голям заем от Дом Надан. Ако се регистрира, че Осман оставил след себе си единствено задължения, то той не се е разплащал с пари... Но това може да са празни приказки, един Аллах знае цялата истина! " Централната банка на Дом Надан била в Етещ (Едеса, Мала Азия, през днешния ден Шанлъурфа в Турция), тъй че физическата връзка с халифа е била доста близка.
Българите също имали собствен банкерски Дом, иджам(караимо)-българския " Дом Биркаи " ( " Билгаи ", " Милгаи " )1. Основател на " Дом Биркаи " е Абраш Биркай, министър на финансите и шеф на разузнаването при Атила. Бащата на Атила Монджук откупил Абраш Биркай и цялото му семейство от иго и му поръчал да се занимава с обмена и откупуването на пленените. Старият Абраш оказал на Велика България и Монджук толкоз огромни услуги, че Монджук нарекъл с неговото име своя минимален наследник. През VІІ век живял Младият Абраш ( " Кичи Абраш " ) и той не отстъпвал по благосъстояния на Стария Абраш. Дядото на Кичи Абраш - Забир, ръководейки Чачския филиал, провел прелом в Тюркския хаганат и издигнал на чулахския (тюркския) трон българския родолюбец Буган-хакан. Синът на Забир, бащата на Кичи Абраш - Хаир, оказал помощ да бъдат издигнати на чулахския (тюркския) трон българските патриоти Шегер и Тун-Джабгу.
Два месеца след решението на Дом Надан в основната им резиденция в Едеса (Етещ) за финансирането на войската на халиф Гусман (Осман, 644-656 г.) за навлизане във Велика България, Кичи Абраш разбрал за това и декларирал: " Моят Дом няма да разреши враговете да тъпчат земята на Велика България - майка на иджамите! " и се отправил при Курбат. Но Курбат не приел концепцията на Кичи Абраш за основаването на войска от тежковъоръжени конници: " Арабите не могат да водят война и на нас ще ни стигне нашия сакалъйпски корпус с цел да ги отблъснем. " Но арабите се оказали дисциплинирани и за 9 години разорили българските земи до Дон и устието на Волга. Голяма част от съйнджакските българи, търсещи избавление, се скрили в Кавказ и сакалъйпският корпус, чиито воини почнали да се назовават и " деберци " ( " тиверци " ), бил лишен от гръб и почнал да гладува. За да поправи ситуацията Курбат трансферирал в Джураш (Дагестан) още 100 хиляди българи-бугури на Нур-Шад. През 630 година доста българи-бугури напуснали Ак-Албан и се преселили в Хазар, само че след свалянето на Къйр-Багъйл Курбат трансферирал бугурите в Буртас. Там столица на Нур-Шад скоро станал град Нуршада или Мухша. Нур-Шад в ход атакувал арабската кавалерия и тя отстъпила зад два отдалечени арабски лагера с пехотинци от гърци и арменци. Конниците на Нур-Шад, преследвайки врага, взели да падат в прикрити изкопани изкопи по фланговете на лагерите. Бугурите се нахвърлили против укрепленията, само че били разстрелвани със стрели от упор. Разстроени, те по-късно били атакувани от върналата се арабска кавалерия и били разрушени изцяло. Оцелелите бугури избягали в Маджар (областта на Будьоновск) и се включили към гладуващите улчии. Сред всички назряло неодобрение. Преценило се, че в случай че придойдат още 100 хиляди араби, то те ще вземат освен цялостен Съйнджак, само че и Къй-Уба (Киев). В тази конюнктура Кичи-Абраш се сговорил с Нур-Шад и Дебер за провъзгласяването на Къйр-Багъйл, правилният наследник на Дом Биркаи, за император на Велика България.
1 Първоначалната резиденция на Дом Биркаи се намирала в Яна-Сандугач (Питягорск), Имали и няколко огромни филиала в Чач (Ташкент), Иджам-Урен (Смирна, Измир), Чек-Българ (Прага) и в други стратегически търговски средища. След монголското настъпление основните резиденции на Биркаите, финансиращи Волжско-Казанска България били от 1256 година в Сарай-Берке, от 1360 година - Вилнюс, от 1560 г.- Бахчисарай.
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Курбат бил другар с ромейския император Гуруглъй (Ираклий, 610-641 г.) и той в символ на доверие към него предал под негов надзор Източен Миджан (Мизия), заселен с една трета от остарели българи-улчии, с втората трета българи-оногури и сарагури, и с последната трета - сарбийци и ромеи. Начело на Миджан Курбат сложил своя брат Кубан. Другият брат на императора Шамбат в 623 година с огромна армия от улчии бил изпратен в Чек- Баил (Чехия) за отбрана на западната аварска граница от набезите на разбойниците - сарбийци. Там Шамбат обитавал до връщането си в Къй-Уба през 658 година
В началото аварският хакан Сабан не желал да признае себе си дори за ак-андаш (частично зависим) на Курбат, който бил доста миролюбив, толерантен, не искащ да развързва братоубийствена война. През 623 година търпението на Курбат било възнаградено, Сабан се признал за ак-андаш на Велика България. По заповед на Курбат през 629 година Сабан се отправил на война против Гуруглъй, а командването предал на Шамбат. Целта на похода била принуждаването на ИРИ да заплаща дължимия си налог на Велика България. Синът на Курбат Бат-Боян се включил към Шамбат и го следвал през Миджан до Истанбул. От юг Истанбул бил нападат от барджийците. Войската на Сабан, като претърпяла наудача в първата офанзива, преди идната офанзива получила заповед да правят отстъпка, тъй като Ромейската страна се съгласила да си заплаща налога. Ядосан от тази заповед, на връщане Сабан решил да нападне Курбат, само че при Сула разкрил, че всички преправи били заети от улчиите и курбатите, които се подчинявали на Велика България до гибелта на Курбат. Бу-Юрган на драго сърце предал на Сабан думите на Курбат: " Ти си мислеше, че си по-силен от всички? А в този момент ти и твоята непобедима армия, наподобяваща повече на стадо овце, ме молите да ви позволи до избавителна за вас преправа. Заради аварските българи, аз съм подготвен да не помни нанесените от теб обиди, подготвен съм да те пропусна, в случай че ти се признаеш за мой кара-андаш (пълен васал) и ми обещаеш отсега нататък в никакъв случай повече да не пресичаш Сула без разрешението на императора на Велика България! "
Като чул тия думи, Сабан изпаднал в неистова гняв и поискал да насече Бу-Юрган на място, само че по-големият брат на Бу-Юрган Кущан - аталъйк (възпитател) на Сабан, застанал пред посланика на Курбат и призовал хакана към успокоение. Когато хаканът се успокоил, Кущан, в който само се вслушвал Сабан, го убедил да одобри предлагането на Курбат. Кущан бил с голям растеж, заплел задтилните косички в три дълги плитки и нямало в света човек, който да не се уплаши от неговия гръмовен глас и заплашителен взор. Не инцидентно българите го наричали Алъйп-Кущан ( " Кущан-Великанът " )...
След като цялата аварска армия минала през Сула, Сабан съпроводен от чичото на Курбат Кущан се показал пред императора на Велика България и в символ на признание на своя караандашлък, слязъл от своя кон пред седящия на кон Курбат и целунал аленото знаме на Велика България. Курбат незабавно слязъл от коня и се прегърнал със Сабан. Двамата управници се просълзили, че избавили България от революция. Двеста барабана, 300 тръби, 400 балалайки и 500 флейти на императорския оркестър прогърмели песента на Баръйс " Българската армия потегли на поход " (подобна на " На Босфора звук се подвига... " ), която се изпълнявала в най-тържествените случаи, а също и при посрещането на спечелилите. Като свалили шапки в символ на почитание на аварското геройство, 200 хиляди улчии и курбати (хървати) запели на аварите, като на спечелили...
От тогава този налог, какъвто ромеите плащали преди на аварите, в този момент ромейските императори почнали да заплащат на империята Велика България, а по-късно на империята Хазар-Българ и Кара Бурджан (Дунавска България). Обаче, една част от тази дан се предавала на аварите като компенсация за ред земи, които Сабан отстъпил през 626 година на императорската власт. В тях влизали земите на част от Улаг (Влахия), Галидж (Галиция) и час от Кук-Бъйрбат (Беларус).
Възкачването на Курбат на българския трон през 622 година от някои хора се посочва като първата година от Българската епоха. Тази година съответствува с хиджрата.
През 626 година Курбат, като другар на ромейския император Ираклий, му оказал помощ да подписа троен съюз сред Велика България, Византия и Тюркския хаганат, ориентиран против Персия. През 627 година войските на трите страни обсадили персийския Табъйлкатау (Тбилиси), само че не съумели да го завладяват. През 628 година джабгусирът и тархан на Хазар Сабан ( " Чорпан " ) Курмъйш, дружно с брат си Тун-Джабгу Саг-Багъйл или Бугу-Шад (и двете значат " Знатният българин " ) завладяли Тбилиси, по-късно Ак-Албан (Азербъйджан) и Аряк (Армения). Не по-малко от 300 хиляди чулакски българи-бугури били заселени в Ак-Албан и Аряк и те били управлявани от сина на Саг-Багъйл, храбрецът Бури-Шад или Нур-Шад. През времето на Буган-Хакан Тюркутският каганат се трансформирал във втора българска страна, а европейските българи оттогава почнали да назовават чулахите " бугури " - централоазиатски българи.
Курбат се безпокоял от усилването на Сабан Курмъйш, който се смятал по едно и също време за тархан и андаш на Велика България, на Урум и на Тюркутския хаканат, а дружбата на Сабан с Урум и с бугурите не разрешавала на Курбат да разреши повече автономия на Хазар. В 638 година Сабан, към този момент като съдружник на Персия, взел присъединяване в борбата с арабите и пропаднал без новина. Когато Курбат научил за това, той незабавно изпратил армия в столицата на Хазар Маджар и лишил смутения от пропадането на татко му Сабан Къйр-Багъйл от неговите владения. Къйр-Багъйл станал велможа коняр на Курбат и се радвал на това, че му бил непокътнат живота. След това Курбат приел старинния български титул " хакан ", т.е. " Великият император ", който в най-древни времена се давал единствено на най-изтъкнатите управници и герои. От своя страна Ираклий присъдил на приятеля си най-висшия римски класов титул " патриций ", на български " шахриар ", което Курбат прибавил към името си. Арабските създатели знаят Курбат на първо място под името " Шахриар, управникът на Баръйнджар " (на Велика България).
През 641 година армиите на арабите-мюсюлмани под зелените флагове на пророка Мохаммед се изправили пред Тимер-Капа (Дербент), границата на Велика България при Курбат. Курбат, добре осведомен и обикнал арабите от службата си на река Ефрат, влезнал в договаряния с арабския сарадар и се договорили за българо-арабски съюз, дружно с приемането от управленците на страната на исляма. За одобряване на контракта, под прикрита форма на заложници, при халиф Гумар (Омар, 634-644 г.) в столицата Мека били изпратени огромния наследник на Курбат Бат-Боян и най-малкия наследник Аспарух. Курбат имал петима синове, трима родни Бат-Боян, Катраг и Аспаръйк (Аспарух) и двама приемни - внуците на Бу-Юрган, Къйзъйл-Кубар и Лачъйн. Преди време в едно от сраженията синът на Бу-Юрган - Билиг избавил живота на Курбат, само че самичък умрял. Тогава Курбат осиновил двамата сина на Билиг, Лачъйн и Къйзъйл-Кубар.
На приема при Гумар, халифът споделил: " Ние помним добре античните българи, а кои са днешните българи? " - " Днешните българи са тези, които живеят на запад от границите със сакалъйпите и на изток до границите с тюрките " - дал отговор на халифа Бат-Боян. " Излиза, че всички които живеят на север от Персия, това са българи?! " - възкликнал Гумар. В Мека Бат-Боян и Аспаръйк приели исляма, Бат-Боян взел името Гумар, а Аспаръйк - Исмаил. Аспарух останал няколко години в двора на халифа и получил чудесно ислямско обучение. А на Бат-Боян Гумар връчил дарове за татко му - знамето на пророка Мохаммед и Коран, които да занесе вкъщи. С него в лятната столица Българ-Балтавар пристигнали и трима сахаби (сподвижници) на оракул Мохаммед, които обърнали в исляма Курбат и фамилията му и висши велможи на Велика България. Курбат приел ислямското име Хайдар (Лъв), което множеството българи опростено произнасяли като Айдар. Династията на Курбат взела да се назовава и Хайдариди. Тя имала разклоненията Азановичи, Ашрафиди...
След гибелта на халиф Омар, обкръжението на новия халиф (Осман, 644-656 г.) поискало Велика България да бъде сведена до подчинена страна. Тогава Курбат наредил да предадат на халифа: " Българите в никакъв случай и на никого не се подчиняват непринудено, те са народът, основал човешката цивилизация и компетентен своята цена! " В отговор на това арабските войски проникнали през Тимер-Капа и опустошили Хазария (Кумикия, Дагестан), ръководена от Лачъйн и Утиг (Източното Черноморие), ръководен от Аспаръйк. Разгневените Курбат, Бат-Боян и Лачъйн се върнали към джима (тангризма), само че Аспаръйк, Катраг и Къйзъйл-Кубар останали в исляма. Даиш Карачай оповестява: " Говорят, че халиф Осман се нуждаел доста от пари и незабавно откакто пристигнал на власт, взел голям заем от Дом Надан. Ако се регистрира, че Осман оставил след себе си единствено задължения, то той не се е разплащал с пари... Но това може да са празни приказки, един Аллах знае цялата истина! " Централната банка на Дом Надан била в Етещ (Едеса, Мала Азия, през днешния ден Шанлъурфа в Турция), тъй че физическата връзка с халифа е била доста близка.
Българите също имали собствен банкерски Дом, иджам(караимо)-българския " Дом Биркаи " ( " Билгаи ", " Милгаи " )1. Основател на " Дом Биркаи " е Абраш Биркай, министър на финансите и шеф на разузнаването при Атила. Бащата на Атила Монджук откупил Абраш Биркай и цялото му семейство от иго и му поръчал да се занимава с обмена и откупуването на пленените. Старият Абраш оказал на Велика България и Монджук толкоз огромни услуги, че Монджук нарекъл с неговото име своя минимален наследник. През VІІ век живял Младият Абраш ( " Кичи Абраш " ) и той не отстъпвал по благосъстояния на Стария Абраш. Дядото на Кичи Абраш - Забир, ръководейки Чачския филиал, провел прелом в Тюркския хаганат и издигнал на чулахския (тюркския) трон българския родолюбец Буган-хакан. Синът на Забир, бащата на Кичи Абраш - Хаир, оказал помощ да бъдат издигнати на чулахския (тюркския) трон българските патриоти Шегер и Тун-Джабгу.
Два месеца след решението на Дом Надан в основната им резиденция в Едеса (Етещ) за финансирането на войската на халиф Гусман (Осман, 644-656 г.) за навлизане във Велика България, Кичи Абраш разбрал за това и декларирал: " Моят Дом няма да разреши враговете да тъпчат земята на Велика България - майка на иджамите! " и се отправил при Курбат. Но Курбат не приел концепцията на Кичи Абраш за основаването на войска от тежковъоръжени конници: " Арабите не могат да водят война и на нас ще ни стигне нашия сакалъйпски корпус с цел да ги отблъснем. " Но арабите се оказали дисциплинирани и за 9 години разорили българските земи до Дон и устието на Волга. Голяма част от съйнджакските българи, търсещи избавление, се скрили в Кавказ и сакалъйпският корпус, чиито воини почнали да се назовават и " деберци " ( " тиверци " ), бил лишен от гръб и почнал да гладува. За да поправи ситуацията Курбат трансферирал в Джураш (Дагестан) още 100 хиляди българи-бугури на Нур-Шад. През 630 година доста българи-бугури напуснали Ак-Албан и се преселили в Хазар, само че след свалянето на Къйр-Багъйл Курбат трансферирал бугурите в Буртас. Там столица на Нур-Шад скоро станал град Нуршада или Мухша. Нур-Шад в ход атакувал арабската кавалерия и тя отстъпила зад два отдалечени арабски лагера с пехотинци от гърци и арменци. Конниците на Нур-Шад, преследвайки врага, взели да падат в прикрити изкопани изкопи по фланговете на лагерите. Бугурите се нахвърлили против укрепленията, само че били разстрелвани със стрели от упор. Разстроени, те по-късно били атакувани от върналата се арабска кавалерия и били разрушени изцяло. Оцелелите бугури избягали в Маджар (областта на Будьоновск) и се включили към гладуващите улчии. Сред всички назряло неодобрение. Преценило се, че в случай че придойдат още 100 хиляди араби, то те ще вземат освен цялостен Съйнджак, само че и Къй-Уба (Киев). В тази конюнктура Кичи-Абраш се сговорил с Нур-Шад и Дебер за провъзгласяването на Къйр-Багъйл, правилният наследник на Дом Биркаи, за император на Велика България.
1 Първоначалната резиденция на Дом Биркаи се намирала в Яна-Сандугач (Питягорск), Имали и няколко огромни филиала в Чач (Ташкент), Иджам-Урен (Смирна, Измир), Чек-Българ (Прага) и в други стратегически търговски средища. След монголското настъпление основните резиденции на Биркаите, финансиращи Волжско-Казанска България били от 1256 година в Сарай-Берке, от 1360 година - Вилнюс, от 1560 г.- Бахчисарай.
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ