Снегът наистина има миризма: Учените го обясняват
През 60-те години на предишния век австралийски учени вкараха термина „ петрихор “, с цел да опишат топлата, земна миризма, която се появява по време на дъжд, написа IFL Science.
Този характерен мирис се предизвиква от няколко фактора, най-вече от бактерии, живеещи в почвата, които отделят съединяване, наречено геосмин, когато са изложени на дъждовна вода. Въздухът също по този начин става малко по-топъл и по-влажен, което оказва помощ на ароматните молекули да се популяризират по-лесно.
Хората могат да открият приближаването на гръмотевична стихия и по миризмата на озон – газ с леко железен, „ чист “ мирис, напомнящ хлор. В ниски концентрации някои го разказват като блудкав аромат, сходен на детелина. С усилването на гръмотевичната стихия, низходящите потоци могат да пренесат озон от горната страна непосредствено до носовете ни.
Някои учени считат, че със снега се случва нещо сходно, както с дъжда. В изявление за The Washington Post, професорът по клинична неврология и „ откривател на миризми “ Йохан Лундстрьом от Центъра за химични сетива в Монел изясни, че снежинките гълтам летливи съединения от заобикалящата ги среда, до момента в който падат. С течение на времето снегът всмуква повече от тези фини аромати, като ускорява аромата си.
Тъй като снегът всмуква близките миризми, Лундстрьом твърди, че снежинките в града миришат друго от тези в арктическата пустота. Това не е изненадващо, като се има поради, че проучванията демонстрират, че снегът елементарно всмуква аерозоли и органични замърсители, като тези от автомобилните изгорели газове.
Има и друго пояснение: може би не миришем самият сняг, а неналичието на миризми. Топлото време постоянно е изпълнено с аромати: растенията отделят органични съединения, бактериите стават дейни, въздухът става мокър и „ жив “, което разрешава на миризмите да се популяризират свободно.
Студът, въпреки това, „ заглушава “ света. При условия на заледяване се отделят малко миризми, а тези, които участват, едвам проникват в студения въздух. Това, което възприемаме като миризма на сняг, може просто да е хладната тишина на околното пространство, където обонятелният „ размер “ е понижен до съвсем нула. Ето за какво зимният планински въздух се усеща толкоз пресен, чист и ветровит.
Този характерен мирис се предизвиква от няколко фактора, най-вече от бактерии, живеещи в почвата, които отделят съединяване, наречено геосмин, когато са изложени на дъждовна вода. Въздухът също по този начин става малко по-топъл и по-влажен, което оказва помощ на ароматните молекули да се популяризират по-лесно.
Хората могат да открият приближаването на гръмотевична стихия и по миризмата на озон – газ с леко железен, „ чист “ мирис, напомнящ хлор. В ниски концентрации някои го разказват като блудкав аромат, сходен на детелина. С усилването на гръмотевичната стихия, низходящите потоци могат да пренесат озон от горната страна непосредствено до носовете ни.
Някои учени считат, че със снега се случва нещо сходно, както с дъжда. В изявление за The Washington Post, професорът по клинична неврология и „ откривател на миризми “ Йохан Лундстрьом от Центъра за химични сетива в Монел изясни, че снежинките гълтам летливи съединения от заобикалящата ги среда, до момента в който падат. С течение на времето снегът всмуква повече от тези фини аромати, като ускорява аромата си.
Тъй като снегът всмуква близките миризми, Лундстрьом твърди, че снежинките в града миришат друго от тези в арктическата пустота. Това не е изненадващо, като се има поради, че проучванията демонстрират, че снегът елементарно всмуква аерозоли и органични замърсители, като тези от автомобилните изгорели газове.
Има и друго пояснение: може би не миришем самият сняг, а неналичието на миризми. Топлото време постоянно е изпълнено с аромати: растенията отделят органични съединения, бактериите стават дейни, въздухът става мокър и „ жив “, което разрешава на миризмите да се популяризират свободно.
Студът, въпреки това, „ заглушава “ света. При условия на заледяване се отделят малко миризми, а тези, които участват, едвам проникват в студения въздух. Това, което възприемаме като миризма на сняг, може просто да е хладната тишина на околното пространство, където обонятелният „ размер “ е понижен до съвсем нула. Ето за какво зимният планински въздух се усеща толкоз пресен, чист и ветровит.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ