Чудните военни машини: AN-1 – самолетоносачът, който можеше да се спуска под вода
През 50-те години настъпването на атомната епоха принуждава Военноморски сили на Съединени американски щати да прегледат редица други възможности за военноморската авиация. Една такава различна е AN-1 – голяма подводница с нуклеарен мотор, която може да пусне осем бойни самолета за по-малко от осем минути.
Въпреки че AN-1 в никакъв случай не е издигнат, планът съставлява вълнуващ взор към невероятна морска машина, връх в инженерството по това време.
Атолът Бикини
Поразителната огнева мощност на нуклеарните оръжия против военноморските сили, демонстрирана на aтолa Бикини през 1946 година, подтиква Военноморски сили да обмислят различни способи за преместване и менажиране на самолетите си. Една от опциите е да се създадат реактивни изтребители амфибий, способни да изхвърчат непосредствено от морето – идея, която довежда до неуспеха на Convair XF2Y Sea Dart.
Convair XF2Y Sea Dart
Носеща името AN-1, концепцията за подводния самолетоносач по проект би трябвало да се реализира посредством трансформация на един модел на ракетна подводницата вид Хелибут. Хелибутът е по-голям от множеството подводници като повода е, че тя би трябвало да може да побере ракета с нуклеарен връх Регулус дружно с крилата й. Подводниците от клас Хелибут носят пет ракети Регулус – всяка от които е с размерите на дребен реактивен изтребител – в хангар, вграден в корпуса. Ракетите пък се изстрелват от релса от външната страна на корпуса.
USS Halibut SSGN-587 дружно с ракета SSM-N-8 Regulus
AN-1 би била огромна подводница – с дължина над 150 метра с ширина над 13 метра. Под водата тя би трябвало да развива скорост от 16 възела и с помощта на атомната електроцентрала на борда си, която обезпечава мощ от 15 000 конски сили, би могла да пътува до всяка точка на земята. Оригиналната подводницата има 6 торпедни апарата, инсталирани на носа, и две цеви за задна пукотевица.
Реалната огнева мощност на AN-1 обаче е ескадрила от осем изтребителя с отвесно политане. Проектирани от Boeing, тези изтребители първо се издигат на носещи платформи, а по-късно се изстрелват в небето от три 10,5-тонови турбореактивни мотора Wright SE-105. Два от моторите след изстрела ще отпаднат и ще бъдат възобновени, с цел да се употребяват още веднъж по-късно. Самолетът (който в никакъв случай не е напуща чертожната дъска) има приблизителна оптималната скорост от 3 маха (3 пъти скоростта на звука).
Специалистът по подводниците Хай Сътън, създател на „ World Submarines: Covert Shores Recognition Guide “, споделя пред Popular Mechanics:
През 50-те години на предишния век, когато цялата американска войска се насочва към атомната война, в един нуклеарен спор AN-1 щеше да бъде най-полезен. Подводницата нямаше да може да изпрати потребен брой изтребители за стандартна война, само че можеше да се прокрадне покрай границите на Съветския съюз или Китай и да изстреля самолети, въоръжени с нуклеарно оръжие, от непредвидена за комунистите посока.
Алтернативно, подводниците AN-1 могат да се подредят край крайбрежията на Азия и Европа и да образуват първата отбранителна линия на американците за отбрана против междуконтинентални бомбардировачи с нуклеарно въоръжение, като ги прихванат надалеч от Съединени американски щати. И самата неустановеност по отношение на мястото, където ще се появят самолетоносачите, би била забележителен фактор в логиката на психиката на врага.
Но AN-1 е идея, изпреварила времето си. Днес забележителното нарастване на високотехнологичните закани против самолетоносачите, в това число хиперзвукови оръжия и противокорабни балистични ракети, може да и да ги принуди към някакви адаптивни тактики, в това число да се премине в подводен режим, тъкмо както смятаха да създадат Военноморски сили преди 60 години. Така едни подводници, които придвижват и изстрелват безпилотни летателни апарати, някой ден биха могли да извършват доста от същите задачи, изпълнявани от самолетоносачите.
Съединените щати към този момент построяват безпилотни летателни апарати и подводници, доста по-големи от AN-1 и може да е единствено въпрос на време, преди да комбинират двете в прикрит и гибелен пакет.
Parnall Peto
Концепцията за подводници, които носят самолети, не е нова, въпреки и образците да са малко и рядко. Първият аероплан, изстрелян от подводница, е водния Parnall Peto – от подводница HMS M-2 на Кралския флот, която е оборудвана с пробен хангар, в който да носи самолета, през 1925 година Тази инженерна смелост е последвана от крайцерската подводница Surcouf на френския флот през 1934 година, която приютява в своя хангар Besson MB.411, също воден аероплан, който се употребява за разузнаване. Японците също оборудват някои от подводниците си с плавателни самолети, като най-впечатляващият им дизайн е I-400, която носи три Aichi M6A1 Seiran. Те се употребяват за ударни задачи, както и за разузнаване.
