&format=webp)
С ток в мозъка: Как ЦРУ се опитваше да контролира кучета
През 50-те години на предишния век Централно разузнавателно управление на САЩ се занимава с всевъзможни странни опити. Например - пробва се да ревизира в следена среда по какъв начин другите опиати въздействат на човешкия мозък. Целта да се създаде механизъм за изтръгване на информация от непознати сътрудници.
Т.нар. проучвания върху контрола на съзнанието обаче не са едно и две. Тъкмо противоположното, американската разследващата организация се разгръща във всевъзможни направления. В един миг тази стратегия включва 149 подпроекта, в които вземат участие хиляди хора. А в един от случаите – и животни, написа PopularScience.
Годините на Студената война са много странни времена. Службите и от Източния, и от Западния блок са подготвени да се впускат и в най-шантавите случки стига да чакат, че това по някакъв метод ще помогне на активността им. Така се стига до имплантиране на микрофони в ушите на котки или до дрогирането на слон. А в един случай Централно разузнавателно управление на САЩ опитва дали не може кучета да бъдат ръководени отдалечено. С вероятността същата технология някой ден да се ползва и върху хора.
Тази самодейност се отбелязва с кодовото име Подпроект 94. Експериментите се организират през 1961 година Докумените обаче са разкрити чак през 2002 година От тях се схваща, че е била проучвана „ опцията за управление на държанието на куче посредством отдалечено задействане на електрическа стимулация на мозъка “.
Изненадващо, се оказва, че опитите са по-скоро сполучливи, споделя Джон Лайл, историк и създател на книгата Project Mind Control: Sidney Gottlieb, the CIA, and the Tragedy of MK Ultra.
Разбира се, не всичко се случва безпроблемно. Част от опитните кучета развиват инфекции. А създателите на опита срещат огромни проблеми при намирането на уединени места, където да ревизират дали контрола върху тези животни в действителност работи. Работата по Подпроект 94 е прекъсната преди технологията да бъде тествана в действителна среда. Но въпреки всичко преди този момент в Централно разузнавателно управление на САЩ съществено се обмисля потреблението и на по-големи животни за дилемите на организацията – да вземем за пример мечки, твърди Лайл.
Концепцията за животни-шпиони в действителност не е нещо ново, показва откривателят. Още в годините на Втората международна война Службата за стратегически услуги, т.е. предшественикът на Централно разузнавателно управление на САЩ, желае да употребява прилепи с прикрепени към тях дребни количества експлозиви, с цел да нападна цели на територията на Япония.
Организирана е даже интервенция „ Фантазия “, още по-шантава инциатива, измислена от разузнавачите малко откакто японците нападат американския флот в „ Пърл Харбър “. Идеята на тази интервенция е лисици да бъдат намазани с радиоактивна багра, тъй че да светят в тъмното. След това трябвало да бъдат пуснати в посока японските елементи, с цел да се пресъздаде едно остаряло поверие - за китсуне - лисицата със свръхестествени качества, която може да докара човек до полуда.
Централно разузнавателно управление на САЩ опитва още с птици, които биха могли да носят миникамери над вражеска територия или да вграждат записващи устройства в телата на котки в границите на интервенция „ Акустично коте “. Тя също се проваля с гръм и тропот откакто първото животно е пуснато за подготовка и е бързо прегазено от кола.
„ Всичко това обаче демонстрира тяхната увереност да стигнат до резултат. Ако първоначално се стартира с образования на животни, по-късно се минава към опити за надзор “, показва Лайл.
Така през 1961 година За Подпроект 94 са отпуснати 55 хиляди $, което се равнява на към 600 хиляди $ в днешни пари. Взето е решение да се работи с шест животни от разнообразни породи. За задачите на опита се инсталират електроди на главите им, тъй че да се подава токов подтик към тези елементи на мозъка, които управляват „ център на наслаждение “. След това животното се пуска навън. Когато тича в мечтаната посока, се подава електричество, с цел да се ускори импулсът му да продължи. Ако обаче се отклони от маршрута, подаването на тласъци незабавно се приключва.
Отчита се, че това е относително елементарно. Или най-малко по този начин е записано в отчетите от опитите. Животните обаче развиват инфекции, което постанова електродите да бъдат инсталирани или напряко вградени в телата им. Констатира се, че кучетата реагират добре на стимулация към мозъчните центрове, които управляват удоволствието. Но когато същата се подаде към тези, отговарящи за болката, животните замръзват на място и не желаят да мърдат.
Авторите на плана си фантазират, че по този начин оборудвани кучетата могат да се употребяват за всевъзможни цели по време на война - разузнаване, търсене, преместване на информация или муниции, въобще всичко, което би било рисково за индивида. Една от концепциите даже е да трансфорат животното в „ управляема ракета “, т.е. инструмент за офанзива на цели. Или нещо сходно на актуалния дрон, само че от плът и кръв.
В последна сметка обаче се стига до извода, че на кучета не може да се разчита за такива задания. Отчетено е, че те елементарно се разсейват и надали биха били задоволително ефикасни.
Въпреки това обаче концепцията за „ отдалечен надзор “ на друго живо създание дълго време занимава Централно разузнавателно управление на САЩ. Говори се даже за приложение върху хора или други огромни животни. Но това в никакъв случай не се случва. Или най-малко не знаем да се е случвало.
Т.нар. проучвания върху контрола на съзнанието обаче не са едно и две. Тъкмо противоположното, американската разследващата организация се разгръща във всевъзможни направления. В един миг тази стратегия включва 149 подпроекта, в които вземат участие хиляди хора. А в един от случаите – и животни, написа PopularScience.
Годините на Студената война са много странни времена. Службите и от Източния, и от Западния блок са подготвени да се впускат и в най-шантавите случки стига да чакат, че това по някакъв метод ще помогне на активността им. Така се стига до имплантиране на микрофони в ушите на котки или до дрогирането на слон. А в един случай Централно разузнавателно управление на САЩ опитва дали не може кучета да бъдат ръководени отдалечено. С вероятността същата технология някой ден да се ползва и върху хора.
Тази самодейност се отбелязва с кодовото име Подпроект 94. Експериментите се организират през 1961 година Докумените обаче са разкрити чак през 2002 година От тях се схваща, че е била проучвана „ опцията за управление на държанието на куче посредством отдалечено задействане на електрическа стимулация на мозъка “.
Изненадващо, се оказва, че опитите са по-скоро сполучливи, споделя Джон Лайл, историк и създател на книгата Project Mind Control: Sidney Gottlieb, the CIA, and the Tragedy of MK Ultra.
Разбира се, не всичко се случва безпроблемно. Част от опитните кучета развиват инфекции. А създателите на опита срещат огромни проблеми при намирането на уединени места, където да ревизират дали контрола върху тези животни в действителност работи. Работата по Подпроект 94 е прекъсната преди технологията да бъде тествана в действителна среда. Но въпреки всичко преди този момент в Централно разузнавателно управление на САЩ съществено се обмисля потреблението и на по-големи животни за дилемите на организацията – да вземем за пример мечки, твърди Лайл.
Концепцията за животни-шпиони в действителност не е нещо ново, показва откривателят. Още в годините на Втората международна война Службата за стратегически услуги, т.е. предшественикът на Централно разузнавателно управление на САЩ, желае да употребява прилепи с прикрепени към тях дребни количества експлозиви, с цел да нападна цели на територията на Япония.
Организирана е даже интервенция „ Фантазия “, още по-шантава инциатива, измислена от разузнавачите малко откакто японците нападат американския флот в „ Пърл Харбър “. Идеята на тази интервенция е лисици да бъдат намазани с радиоактивна багра, тъй че да светят в тъмното. След това трябвало да бъдат пуснати в посока японските елементи, с цел да се пресъздаде едно остаряло поверие - за китсуне - лисицата със свръхестествени качества, която може да докара човек до полуда.
Централно разузнавателно управление на САЩ опитва още с птици, които биха могли да носят миникамери над вражеска територия или да вграждат записващи устройства в телата на котки в границите на интервенция „ Акустично коте “. Тя също се проваля с гръм и тропот откакто първото животно е пуснато за подготовка и е бързо прегазено от кола.
„ Всичко това обаче демонстрира тяхната увереност да стигнат до резултат. Ако първоначално се стартира с образования на животни, по-късно се минава към опити за надзор “, показва Лайл.
Така през 1961 година За Подпроект 94 са отпуснати 55 хиляди $, което се равнява на към 600 хиляди $ в днешни пари. Взето е решение да се работи с шест животни от разнообразни породи. За задачите на опита се инсталират електроди на главите им, тъй че да се подава токов подтик към тези елементи на мозъка, които управляват „ център на наслаждение “. След това животното се пуска навън. Когато тича в мечтаната посока, се подава електричество, с цел да се ускори импулсът му да продължи. Ако обаче се отклони от маршрута, подаването на тласъци незабавно се приключва.
Отчита се, че това е относително елементарно. Или най-малко по този начин е записано в отчетите от опитите. Животните обаче развиват инфекции, което постанова електродите да бъдат инсталирани или напряко вградени в телата им. Констатира се, че кучетата реагират добре на стимулация към мозъчните центрове, които управляват удоволствието. Но когато същата се подаде към тези, отговарящи за болката, животните замръзват на място и не желаят да мърдат.
Авторите на плана си фантазират, че по този начин оборудвани кучетата могат да се употребяват за всевъзможни цели по време на война - разузнаване, търсене, преместване на информация или муниции, въобще всичко, което би било рисково за индивида. Една от концепциите даже е да трансфорат животното в „ управляема ракета “, т.е. инструмент за офанзива на цели. Или нещо сходно на актуалния дрон, само че от плът и кръв.
В последна сметка обаче се стига до извода, че на кучета не може да се разчита за такива задания. Отчетено е, че те елементарно се разсейват и надали биха били задоволително ефикасни.
Въпреки това обаче концепцията за „ отдалечен надзор “ на друго живо създание дълго време занимава Централно разузнавателно управление на САЩ. Говори се даже за приложение върху хора или други огромни животни. Но това в никакъв случай не се случва. Или най-малко не знаем да се е случвало.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ