Къде ще се скрие Киър Стармър при ядрена война
През 335 година пр.н.е. Александър Велики изравнява със земята гръцкия град Тива, оставяйки съсипия и опустошаване като ясно обръщение към жителите, осмелили се да се разпалват против него.
Една от дребното здания, които той оставя непокътнати измежду руините, е домът на стихотворец, който надълбоко е уважавал – Пиндар.
Ако през днешния ден избухне нуклеарна война и централната част на Лондон бъде унищожена от няколко мегатона взривна мощ, министър-председателят и висши военни евентуално ще се намират в едно от дребното места, останали незасегнати.
То също носи името Пиндар.
Това внушително име демонстрира с мразовита изясненост предназначението на бункера на Уайтхол, ситуиран по-дълбоко и от тунелите на лондонското метро: да бъде последното място, останало цяло, когато всичко в близост е в пепел и руини.
Днес, когато Русия притиска източната граница на НАТО, а Иран заплашва да развива нуклеарните си технологии без интернационален надзор, страховете от Трета международна война се ускоряват от ден на ден.
Строителството на Пиндар стартира в края на Студената война – може би последният интервал, когато тези страхове са били толкоз осезаеми – за да подсигурява, че държавното управление ще може да действа даже и при апокалипсис.
Много от детайлите към Пиндар и до през днешния ден са строго засекретени, само че някои детайлности са били разкрити от тогавашния министър на въоръжените сили Джеръми Ханли в Камарата на общините, две години откакто оборудването е намерено през 1992 година
Той декларира: „ Целта на взаимния действен център Пиндар е да обезпечи предпазено оборудване за ръководство на рецесии на държавното управление. “
Комплексът е „ обслужван от непрекъснат личен състав, който се добавя при нужда в спешни обстановки “, прибавя Ханли. Той включва отделени пространства за министри, висши военни и цивилни чиновници, както и действен и спомагателен личен състав от военни и цивилни структури.
Разположен надълбоко под централата на Министерството на защитата, тъкмо северно от английския парламент край река Темза, Пиндар разполага с задоволително кревати, тоалетни и хранителни ресурси, с цел да поддържа живота на жителите си толкоз дълго, колкото е належащо.
Смята се, че до оборудването може да се стигне непосредствено от Даунинг стрийт и други държавни здания посредством система от тунели. Именно там евентуално би се евакуирал сър Киър Стармър, в случай че се намира в опасност.
Освен личния състав, който поддържа оборудването и организира постоянни учения, доста малко хора са имали опция да влязат вътре в Пиндар. Един от тях е фотографът Дейвид Мур, който сред 2006 и 2007 година получава достъп, с цел да снима за живописен план. Неговите фотоси демонстрират зелен надпис „ Към зоната за бомбоубежище “ в горната част на елементарна стълба; „ обеззаразителна зала “ с резервоар с бяла глина; телевизионно студио със зелен екран; и катедра, от която министър-председателят би могъл да се обърне към нацията.
Дори в случай че Лондон преживее злополука от мащаба на разрушението в Тива, при която постройката на Министерството на защитата над бункера бъде унищожена, жителите на Пиндар въпреки всичко ще могат в даден миг да излязат и огледат следствията.
През 1994 година министър Ханли твърди депутатите: „ Съществуват разнообразни направления, които биха разрешили на жителите да се изтеглят от оборудването, ако постройката над него се срути. “
Разбира се, даже и най-модерният бункер, екипиран с хранителни запаси за толкоз време, колкото се счита за оперативно належащо, не би могъл да побере всички, нужни за поддържане на функционираща страна.
Може би най-тревожното – поради събитията от последните две седмици – е, че измежду фотосите има и огромна карта на Иран, която е била цифрово изменена преди издание, с цел да се отстрани сензитивна информация, която военните избират да остане скрита.
Дейвид споделя пред Metro, че е направил сред 25 и 30 визити на това „ индустриално “ и „ леко сюрреалистично “ място в границите на шест месеца.
Той споделя: „ Всеки си показва сходно пространство. Всички знаем, че такива места съществуват. “
Фотографът, който сега е водещ учител в Университета на Уестминстър, си спомня, че мазето миришело на масло поради генераторите, употребявани, с цел да може мястото да работи без значение при потребност.
Имало и опити да се разкраси интериорът на бункера – да вземем за пример с импресионистични постери по стените.
Из цялата страна има и няколко други бункера, разпръснати главно към военни бази – в региони като Бъкингамшър и североизточен Лондон – за веригата на командване да остане непокътната, доколкото е допустимо.
Ако обаче тя въпреки всичко бъде прекратена, формалните лица може да се наложи да прибегнат до известните „ писма на последната опция “, които Киър Стармър е написал.
Четирите писма съдържат указания по какъв начин би трябвало да реагират хората, отговарящи за английските нуклеарни оръжия от системата „ Трайдънт “, ако всички връзки бъдат изгубени.
Те демонстрират, че в случай че Лондон падне и даже домът на Пиндар към този момент не съществува, постоянно би трябвало да има някой, който държи пръста си върху бутона.
Превод: GlasNews.bg
Една от дребното здания, които той оставя непокътнати измежду руините, е домът на стихотворец, който надълбоко е уважавал – Пиндар.
Ако през днешния ден избухне нуклеарна война и централната част на Лондон бъде унищожена от няколко мегатона взривна мощ, министър-председателят и висши военни евентуално ще се намират в едно от дребното места, останали незасегнати.
То също носи името Пиндар.
Това внушително име демонстрира с мразовита изясненост предназначението на бункера на Уайтхол, ситуиран по-дълбоко и от тунелите на лондонското метро: да бъде последното място, останало цяло, когато всичко в близост е в пепел и руини.
Днес, когато Русия притиска източната граница на НАТО, а Иран заплашва да развива нуклеарните си технологии без интернационален надзор, страховете от Трета международна война се ускоряват от ден на ден.
Строителството на Пиндар стартира в края на Студената война – може би последният интервал, когато тези страхове са били толкоз осезаеми – за да подсигурява, че държавното управление ще може да действа даже и при апокалипсис.
Много от детайлите към Пиндар и до през днешния ден са строго засекретени, само че някои детайлности са били разкрити от тогавашния министър на въоръжените сили Джеръми Ханли в Камарата на общините, две години откакто оборудването е намерено през 1992 година
Той декларира: „ Целта на взаимния действен център Пиндар е да обезпечи предпазено оборудване за ръководство на рецесии на държавното управление. “
Комплексът е „ обслужван от непрекъснат личен състав, който се добавя при нужда в спешни обстановки “, прибавя Ханли. Той включва отделени пространства за министри, висши военни и цивилни чиновници, както и действен и спомагателен личен състав от военни и цивилни структури.
Разположен надълбоко под централата на Министерството на защитата, тъкмо северно от английския парламент край река Темза, Пиндар разполага с задоволително кревати, тоалетни и хранителни ресурси, с цел да поддържа живота на жителите си толкоз дълго, колкото е належащо.
Смята се, че до оборудването може да се стигне непосредствено от Даунинг стрийт и други държавни здания посредством система от тунели. Именно там евентуално би се евакуирал сър Киър Стармър, в случай че се намира в опасност.
Освен личния състав, който поддържа оборудването и организира постоянни учения, доста малко хора са имали опция да влязат вътре в Пиндар. Един от тях е фотографът Дейвид Мур, който сред 2006 и 2007 година получава достъп, с цел да снима за живописен план. Неговите фотоси демонстрират зелен надпис „ Към зоната за бомбоубежище “ в горната част на елементарна стълба; „ обеззаразителна зала “ с резервоар с бяла глина; телевизионно студио със зелен екран; и катедра, от която министър-председателят би могъл да се обърне към нацията.
Дори в случай че Лондон преживее злополука от мащаба на разрушението в Тива, при която постройката на Министерството на защитата над бункера бъде унищожена, жителите на Пиндар въпреки всичко ще могат в даден миг да излязат и огледат следствията.
През 1994 година министър Ханли твърди депутатите: „ Съществуват разнообразни направления, които биха разрешили на жителите да се изтеглят от оборудването, ако постройката над него се срути. “
Разбира се, даже и най-модерният бункер, екипиран с хранителни запаси за толкоз време, колкото се счита за оперативно належащо, не би могъл да побере всички, нужни за поддържане на функционираща страна.
Може би най-тревожното – поради събитията от последните две седмици – е, че измежду фотосите има и огромна карта на Иран, която е била цифрово изменена преди издание, с цел да се отстрани сензитивна информация, която военните избират да остане скрита.
Дейвид споделя пред Metro, че е направил сред 25 и 30 визити на това „ индустриално “ и „ леко сюрреалистично “ място в границите на шест месеца.
Той споделя: „ Всеки си показва сходно пространство. Всички знаем, че такива места съществуват. “
Фотографът, който сега е водещ учител в Университета на Уестминстър, си спомня, че мазето миришело на масло поради генераторите, употребявани, с цел да може мястото да работи без значение при потребност.
Имало и опити да се разкраси интериорът на бункера – да вземем за пример с импресионистични постери по стените.
Из цялата страна има и няколко други бункера, разпръснати главно към военни бази – в региони като Бъкингамшър и североизточен Лондон – за веригата на командване да остане непокътната, доколкото е допустимо.
Ако обаче тя въпреки всичко бъде прекратена, формалните лица може да се наложи да прибегнат до известните „ писма на последната опция “, които Киър Стармър е написал.
Четирите писма съдържат указания по какъв начин би трябвало да реагират хората, отговарящи за английските нуклеарни оръжия от системата „ Трайдънт “, ако всички връзки бъдат изгубени.
Те демонстрират, че в случай че Лондон падне и даже домът на Пиндар към този момент не съществува, постоянно би трябвало да има някой, който държи пръста си върху бутона.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ