Бомбените котки и други оригинални оръжия
През 214 година прочие н. Хр. римляните обсадили сицилийския град Сиракуза в опит да получат стратегически надзор върху острова. Пълководецът Марк Клавдий Марцел повел флот от 60 квинкиреми – римски военни кораби с 3 реда гребла (всяко весло се задвижвало от 5 гребци, отсам и названието на кораба „ quinquiremis “, от quinque „ пет “ + remus „ весло “» ), през Месинския пролив и атакувал фронтално, до момента в който втората част от армията напредвала по суша. Но когато примката към града се стегнала, могъщата римска войска се изправила пред непредвиден съперник: Архимед.
Балистите, измислени от Архимед, громели настъпващата кавалерия. В морето особено оборудване „ нокътят на Архимед “ вдигал цели кораби от водата и ги разбивал на части измежду крещящите от смут роби-гребци. Елипсовидни вдлъбнати медни огледала концентрирали слънчевите лъчи и подпалвали корабите от разстояние. Така обсадата траяла цели 2 години, като се трансформирала в епична борба сред грубата военна мощ и научната досетливост.
Оръдие с чаша вода
По време на тази блокада Архимед основал разрушително оръдие, което било в положение да възпламенява кораби на разстояние от 150 метра. За задачата трябвало само… медна тръба, гърне и канче с вода!
Устройството било лъжливо просто: медна тръба се нагрявала върху огън и жарава, вътре в нея се поставял кух керамичен снаряд, по-просто казано – гърне. Когато тръбата се нажежавала задоволително, в нея зад снаряда сипвали малко вода. Тя незабавно се изпарявала и изстрелвала гърнето към настъпващите кораби. При удара керамичният снаряд се разтрошавал и рапръсквал запалителни субстанции върху дървения транспортен съд.
И до през днешния ден парното оръдие на Архимед е обект на разгорещени разногласия. Но екип от Масачузетския софтуерен институт съумя да построи работещ и извънредно ефикасен модел, употребявайки истинското изложение на оръдието. След сполучливото тестване там пресметнаха, че техният железен снаряд с тегло 450 грама е изстрелян с кинетична сила, два пъти по-голяма от силата на картечница М2 от 50-ти диаметър. Снарядът бил ориентиран непосредствено в кална стена – само че можел да прелети на разстояние 1200 метра.
И всичко това единствено с половин чаша вода.
Вихреният катапулт
Катапултите са доста остарели бойни машини.
Подобно на актуалните оръжия, имало доста типове катапулти за разнообразни цели. Въпреки, че по филмите демонстрират нормално балисти и мощни катапулти, употребявани от гръцките и римските войски, в Китай създали дребен катапулт, който можел да поразява задачата с изключителна акуратност: „ сюанг-фенг “ или „ вихрен катапулт “. Описан е в етюд на пълководеца Ли Цзин от епохата на династията Тан (618-907 г.).
Подобно на снайперна пушка, вихреният катапулт работил в жанр „ един изстрел – една гибел “. Бил на колела и задоволително дребен, с цел да може бързо, като ураган да се придвижва с коне към бойното поле (оттук и названието му), до момента в който се дефинира задачата. Това давало на вихрения катапулт стратегическо преимущество пред по-тежките катапулти и требушети, които въпреки да нанасяли огромни вреди с един изстрел, претендирали доста време и старания за маневриране и зареждане.
Бомбените котки
През 1530 г. майсторът-оръжейник Франц Хелм от Кьолн написал военно управление за осъществяване на обсади. Барутът таман започвал да въздейства върху бойните дейности и с помощта на това книгата станала известна. Ръководството на Хелм включвало описания на всевъзможни типове бомби.
Сред другите способи той поучава обсаждащите армии да намерят котка от обсадения град. Към нея било належащо да привържат бомба. Теоретично видяно, котката трябвало да се върне в дома си, там да се взриви и да изгори целия град. За същата цел били подобаващи и гълъби.
Няма исторически доказателства някой най-малко един път да се е опитал да приложи на процедура тази истинска концепция на Хелм. Но в случай че това станело, най-вероятният резултат щял да бъде изгорелият лагер на самите обсадители.
Тройната аркобалиста
Изобретена и усъвършенствана по времето на антична Гърция и Древен Рим, балистата всъщност съставлява великански арбалет, инсталиран на каруца. Но дъгата й не се огъвала както при елементарния арбалет. Вместо това, сред усукани въжета се пъхали дървени лостове. Лостовете се завъртали и намотавали въжета, които опъвали краищата на дъгата.
Това било доста мощно оръжие, само че на китайците не им стигал единствено един лък. Те желали три едновременно. Еволюцията на многолъковата аркобалиста била постепенна – тя почнала от династията Тан с арбалет, който употребявал два лъка за спомагателна мощ. Хроники от този интервал демонстрират, че този лък можел да изстреля къса желязна стрела (наричана по-късно „ болт “) на 1100 метра, което е три пъти по-далеч от другите обсадни арбалети.
Така се стигнало до концепцията за три лъка в аркобалистата – която концепция била осъществена по времето на монголската окупация на Китай.
