През 2025 г.: Произвели сме повече житни и тютюн, но по-малко плодове
През 2025 година: Произвели сме повече житни и тютюн, само че по-малко плодове
През 2025 година се регистрира нарастване на производството на всички съществени есенни култури: пшеница – с 8,3%, ечемик – със 7,8%, рапица – с 68,1%, ръж – с 12,3% и тритикале – с 3,5%. Нарастването на продукцията е в следствие както на повече реколтирани площи, по този начин и на по-високи междинни добиви по отношение на предходния сезон.
Това сочат окончателните оперативни данни на Министерство на земеделието и храните за миналата стопанска година.
Прибраното количество слънчоглед от годишна продукция 2025 е с 3,6% над равнището от миналата година. Същевременно продукцията от царевица за зърно се свива с 34,7%
заради значително понижение и на реколтираните площи, и на междинния рандеман от декар.
Благодарение на доста по-големия размер засадени площи, през 2025 година производството на тютюн вид „ Бърлей “ бележи над 60-процентен растеж на годишна база. Събраното количество тютюн вид „ Виржиния “ също нараства, въпреки и минимално (с 0,9%). Единствено при продукцията от
„ Ориенталски тютюн “ се регистрира спад (16,2%), главно в резултат на по-малко реколтирани площи.
През 2025 година се записва съществено покачване на производството на пъпеши (+16,8%), зеле (+21,2%) и краставици навън (+64,4%) по отношение на миналата година. При пъпешите и зелето това се дължи най-много на нарастване на площите, до момента в който при краставиците е реализирана и значително по-висока работливост от декар. По-малко на годишна база
са прибраните количества пипер (-0,5%), картофи (-6,7%), домати навън (-22,8%) и дини (-31%).
Общото произвеждане на оранжерийни домати през 2025 година е с 13,7% над регистрираното година по-рано, а това на оранжерийни краставици – с 1,8%.
Особено неподходящите метеорологични условия през 2025 година –
късни снеговалежи, рисково ниски температури и слани напролет, доведоха до извънредно
огромен размер пропаднали площи с овощни насаждения
и намаляване на междинните добиви от декар. В резултат на това производството на малини, ябълки, праскови, круши, вишни, орехи, сливи, череши и кайсии бележи спад в границите от 11,7% (малини) до 94,4% (кайсии) по отношение на година по-рано.
Свиват се и прибраните количества десертно (-6,6%) и винено грозде (-14,9%).
Окончателните оперативни данни за 2025 година демонстрират значително по-ниска продукция от маслодайна роза (-24,6%) и лавандула (-35,5%) на годишна база. И при двете етеричномаслени култури се записва понижение както на реколтираните площи, по този начин и на междинния рандеман.
По-малко импорт и експорт на жито и ечемик
По предварителни данни на Национален статистически институт през интервала юли-октомври 2025 година от страната са изнесени 1792 хиляди тона пшеница, 493,1 хиляди тона ечемик и 99,1 хиляди тона рапица. Експортът на пшеница и ечемик
понижава надлежно с 29,5% и 21% по отношение на регистрирания година по-рано,
до момента в който този на рапица е с 61,1% повече. Внесеното количество пшеница в границите на първите четири месеца на пазарната 2025/2026 година е 15,3 хиляди тона, с 56,9% под равнището отпреди една година. Доставките на рапица също понижават, само че по-умерено – с 4,6%, до 62 хиляди тона. Макар и с 25,5% повече на годишна база, вносът на ечемик остава стеснен – 947 тона.
Най-много са вкарани вносни пиперки и краставици
В рамките на интервала януари-октомври 2025 година е осъществен импорт на 248,3 хиляди тона пресни зеленчуци и 327 хиляди тона пресни плодове, което съставлява нарастване надлежно със 7,1% и 3,3% на годишна база.
Повишението на общия импорт на пресни зеленчуци е обвързвано главно с
по-големите доставки на сладки пиперки (с 5,3 хиляди тона, или 21,7%), лукови зеленчуци (с 4,9 хиляди тона, или 22,6%) и краставици и корнишони (с 3,2 хиляди тона, или 16,4%). Повече са и влезлите в страната количества зеле (с 3,1%), картофи (със 7,3%), тиквички (с 9,6%),
патладжани (с 19,2%) и марули (с 24,8%). Импортът на моркови и репи понижава с 1%, а този на гъби – с 0,8%.
За първите 10 месеца на 2025 година износът на пресни зеленчуци нараства с 19,7% на годишна база, достигайки 30,9 хиляди тона. Изнесеното количество пресни плодове за интервала възлиза на 55,3 хиляди тона, с 9,1% под равнището отпреди една година.
Най-голям принос за нарастването на общия износ на пресни зеленчуци има
разширената реализация на сладки пиперки (с 3,7 хиляди тона, или 68,8%) и краставици и корнишони (с 1,1 хиляди тона, или 21,2%). Значително по-големи са и ориентираните към външни пазари размери зеле (с 32,2%), тиквички (с 32,6%), лук и шалот (с 36,9%), гъби (с 45,4%) и сладка царевица (с нееднократен ръст), до момента в който понижение се следи при доматите (с 10,1%), морковите (с 33,4%) и фасула (с 90%).
През 2025 година се регистрира нарастване на производството на всички съществени есенни култури: пшеница – с 8,3%, ечемик – със 7,8%, рапица – с 68,1%, ръж – с 12,3% и тритикале – с 3,5%. Нарастването на продукцията е в следствие както на повече реколтирани площи, по този начин и на по-високи междинни добиви по отношение на предходния сезон.
Това сочат окончателните оперативни данни на Министерство на земеделието и храните за миналата стопанска година.
Прибраното количество слънчоглед от годишна продукция 2025 е с 3,6% над равнището от миналата година. Същевременно продукцията от царевица за зърно се свива с 34,7%
заради значително понижение и на реколтираните площи, и на междинния рандеман от декар.
Благодарение на доста по-големия размер засадени площи, през 2025 година производството на тютюн вид „ Бърлей “ бележи над 60-процентен растеж на годишна база. Събраното количество тютюн вид „ Виржиния “ също нараства, въпреки и минимално (с 0,9%). Единствено при продукцията от
„ Ориенталски тютюн “ се регистрира спад (16,2%), главно в резултат на по-малко реколтирани площи.
През 2025 година се записва съществено покачване на производството на пъпеши (+16,8%), зеле (+21,2%) и краставици навън (+64,4%) по отношение на миналата година. При пъпешите и зелето това се дължи най-много на нарастване на площите, до момента в който при краставиците е реализирана и значително по-висока работливост от декар. По-малко на годишна база
са прибраните количества пипер (-0,5%), картофи (-6,7%), домати навън (-22,8%) и дини (-31%).
Общото произвеждане на оранжерийни домати през 2025 година е с 13,7% над регистрираното година по-рано, а това на оранжерийни краставици – с 1,8%.
Особено неподходящите метеорологични условия през 2025 година –
късни снеговалежи, рисково ниски температури и слани напролет, доведоха до извънредно
огромен размер пропаднали площи с овощни насаждения
и намаляване на междинните добиви от декар. В резултат на това производството на малини, ябълки, праскови, круши, вишни, орехи, сливи, череши и кайсии бележи спад в границите от 11,7% (малини) до 94,4% (кайсии) по отношение на година по-рано.
Свиват се и прибраните количества десертно (-6,6%) и винено грозде (-14,9%).
Окончателните оперативни данни за 2025 година демонстрират значително по-ниска продукция от маслодайна роза (-24,6%) и лавандула (-35,5%) на годишна база. И при двете етеричномаслени култури се записва понижение както на реколтираните площи, по този начин и на междинния рандеман.
По-малко импорт и експорт на жито и ечемик
По предварителни данни на Национален статистически институт през интервала юли-октомври 2025 година от страната са изнесени 1792 хиляди тона пшеница, 493,1 хиляди тона ечемик и 99,1 хиляди тона рапица. Експортът на пшеница и ечемик
понижава надлежно с 29,5% и 21% по отношение на регистрирания година по-рано,
до момента в който този на рапица е с 61,1% повече. Внесеното количество пшеница в границите на първите четири месеца на пазарната 2025/2026 година е 15,3 хиляди тона, с 56,9% под равнището отпреди една година. Доставките на рапица също понижават, само че по-умерено – с 4,6%, до 62 хиляди тона. Макар и с 25,5% повече на годишна база, вносът на ечемик остава стеснен – 947 тона.
Най-много са вкарани вносни пиперки и краставици
В рамките на интервала януари-октомври 2025 година е осъществен импорт на 248,3 хиляди тона пресни зеленчуци и 327 хиляди тона пресни плодове, което съставлява нарастване надлежно със 7,1% и 3,3% на годишна база.
Повишението на общия импорт на пресни зеленчуци е обвързвано главно с
по-големите доставки на сладки пиперки (с 5,3 хиляди тона, или 21,7%), лукови зеленчуци (с 4,9 хиляди тона, или 22,6%) и краставици и корнишони (с 3,2 хиляди тона, или 16,4%). Повече са и влезлите в страната количества зеле (с 3,1%), картофи (със 7,3%), тиквички (с 9,6%),
патладжани (с 19,2%) и марули (с 24,8%). Импортът на моркови и репи понижава с 1%, а този на гъби – с 0,8%.
За първите 10 месеца на 2025 година износът на пресни зеленчуци нараства с 19,7% на годишна база, достигайки 30,9 хиляди тона. Изнесеното количество пресни плодове за интервала възлиза на 55,3 хиляди тона, с 9,1% под равнището отпреди една година.
Най-голям принос за нарастването на общия износ на пресни зеленчуци има
разширената реализация на сладки пиперки (с 3,7 хиляди тона, или 68,8%) и краставици и корнишони (с 1,1 хиляди тона, или 21,2%). Значително по-големи са и ориентираните към външни пазари размери зеле (с 32,2%), тиквички (с 32,6%), лук и шалот (с 36,9%), гъби (с 45,4%) и сладка царевица (с нееднократен ръст), до момента в който понижение се следи при доматите (с 10,1%), морковите (с 33,4%) и фасула (с 90%).
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ