Пресметнато от икономистите: 44% от брутната ни заплата през 2026 г. ще отиват за данъци
През 2025 година общата осигурителна тежест върху труда е към 32% от брутната заплата. Последните официално се разделят на такива за сметка на служащия и за сметка на работодателя, само че в действителност и двете се поемат от работодателя с наемането на служащия. Анализът по тематиката е на икономистите от ИПИ, представени от " Фокус " .
Това не е всичко, тъй като с изключение на с осигуровки трудът се полза и с налог върху приходите от 10%.
Taкa общата тежест на облагането на приходите от труд в България през 2025 година е от порядъка на към 42% върху брутната заплата по контракт , или към 35% от общия разход на работодателя за наемане на служащия.
Правителството си мисли, че като вдигне осигуровките с 2 процентни пункта ще реши някакъв проблем с приходите на Национален осигурителен институт. Това, обаче, въобще не е по този начин.
Национален осигурителен институт разгласява всяка година Актюерски отчет. В този за 2024 година се показва, че:
" При настоящото законодателство, размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3%, а на необходимата – 37,5%. Този забележителен раздор е резултат от това, че щедростта на системата е повишена с темпове, които не подхождат напълно на демографските действителности, на динамичността на обезпечените лица и осигурителните им приходи, както и на възрастовата конструкция на обезпечените в ДОО лица, в която доминират лица, осигуряващи се с по-нисък размер на вноската заради това, че се обезпечават и в УнПФ. Възможностите за привличане в държавния бюджет на по-големи неданъчни доходи в изискванията на COVID-19 и на по-големи доходи от косвени налози в изискванията на висока инфлация, сътвориха спомагателни тласъци да бъдат вземани политически решения, които доведоха до нарастване на разноските за пенсии и финансирането им посредством прехвърляния от централния бюджет, а не от осигурителни доходи. “
С други думи, съгласно изчисленията на Национален осигурителен институт, с цел да няма въобще недостиг е належащо вноската за пенсия да е 37,5%, а настрана към нея би трябвало да се прибавят здравната вноска и вноските за фонд " Безработица “, фонд " Трудова акцидент и професионална болест “, т.е. общата осигурителна тежест ще стане 45,5% и по-късно да се заплати и 10% налог върху приходите. Изземването на повече от половината приход няма по какъв начин да работи и просто ще докара до сив бранш и освобождение на служащи, по тази причина и никой не мисли, че с високи осигуровки може да се покрие дефицитът на пенсионната система.
България е имала сходно високо данъчно-осигурително задължение и резултатът беше скръбен – насърчи се голяма сива стопанска система, бюджетните дефицити бяха непрекъснати и растящи, стопанската система стагнираше, безработицата се усилваше, непознати вложения ни подминаваха. На процедура това би се получило още веднъж в случай че се тръгне в посока увеличение на облагането.
Почвата за повдигане на здравната осигуровка от 8% на 10% се приготвя ударно – здравни специалисти, представители на лечебни заведения и на лекарите настояват, че 11 милиарда лева (5,6 милиарда евро) разноски на НЗОК, планувани за 2026 година няма да са задоволителни за системата.
Равносметката:
– Обща данъчна тежест върху труда за 2025 година – 42% върху брутната заплата
– Предложена обща данъчна тежест върху труда за 2026 година – 44%
– Очаквана обща данъчна тежест върху труда за 2027 година – 46%
Какво в действителност би трябвало да се прави?
Национален осигурителен институт го е споделил, непосредствено:
" Щедростта на системата е повишена с темпове, които не подхождат напълно на демографските действителности “ – т.е., би трябвало да се понижи щедростта на пенсионната система като се ограничат всевъзможни благоприятни условия за ранно пенсиониране, предварително пенсиониране, приемане на инвалидни пенсии от хора, които не са с увреждания и други сходни.
" Динамиката на обезпечените лица “ – т.е., би трябвало повече хора да работят (по последни данни, около 600 хиляди лица у нас не работят и не търсят работа), а това се подтиква и с ниска данъчна тежест, т.е. трябва да се понижат осигуровките.
" Осигурителните приходи “ – приходите би трябвало да порастват. Това се случва със претовареност и вложения, а не с по-високи налози.
Нищо от това не се планува в бюджет 2026 година
Ефектът от повдигането на осигуровките върху икономическия напредък би бил не просто отрицателен, само че и дълготраен с продължителни негативни последствия върху благосъстоянието на българските жители. Вдигането на осигуровките не е решение, а основава спомагателен проблем пред стопанската система и заетостта. А без растяща стопанска система и претовареност проблемите на пенсионната система ще се усилват прогресивно.
Това не е всичко, тъй като с изключение на с осигуровки трудът се полза и с налог върху приходите от 10%.
Taкa общата тежест на облагането на приходите от труд в България през 2025 година е от порядъка на към 42% върху брутната заплата по контракт , или към 35% от общия разход на работодателя за наемане на служащия.
Правителството си мисли, че като вдигне осигуровките с 2 процентни пункта ще реши някакъв проблем с приходите на Национален осигурителен институт. Това, обаче, въобще не е по този начин.
Национален осигурителен институт разгласява всяка година Актюерски отчет. В този за 2024 година се показва, че:
" При настоящото законодателство, размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3%, а на необходимата – 37,5%. Този забележителен раздор е резултат от това, че щедростта на системата е повишена с темпове, които не подхождат напълно на демографските действителности, на динамичността на обезпечените лица и осигурителните им приходи, както и на възрастовата конструкция на обезпечените в ДОО лица, в която доминират лица, осигуряващи се с по-нисък размер на вноската заради това, че се обезпечават и в УнПФ. Възможностите за привличане в държавния бюджет на по-големи неданъчни доходи в изискванията на COVID-19 и на по-големи доходи от косвени налози в изискванията на висока инфлация, сътвориха спомагателни тласъци да бъдат вземани политически решения, които доведоха до нарастване на разноските за пенсии и финансирането им посредством прехвърляния от централния бюджет, а не от осигурителни доходи. “
С други думи, съгласно изчисленията на Национален осигурителен институт, с цел да няма въобще недостиг е належащо вноската за пенсия да е 37,5%, а настрана към нея би трябвало да се прибавят здравната вноска и вноските за фонд " Безработица “, фонд " Трудова акцидент и професионална болест “, т.е. общата осигурителна тежест ще стане 45,5% и по-късно да се заплати и 10% налог върху приходите. Изземването на повече от половината приход няма по какъв начин да работи и просто ще докара до сив бранш и освобождение на служащи, по тази причина и никой не мисли, че с високи осигуровки може да се покрие дефицитът на пенсионната система.
България е имала сходно високо данъчно-осигурително задължение и резултатът беше скръбен – насърчи се голяма сива стопанска система, бюджетните дефицити бяха непрекъснати и растящи, стопанската система стагнираше, безработицата се усилваше, непознати вложения ни подминаваха. На процедура това би се получило още веднъж в случай че се тръгне в посока увеличение на облагането.
Почвата за повдигане на здравната осигуровка от 8% на 10% се приготвя ударно – здравни специалисти, представители на лечебни заведения и на лекарите настояват, че 11 милиарда лева (5,6 милиарда евро) разноски на НЗОК, планувани за 2026 година няма да са задоволителни за системата.
Равносметката:
– Обща данъчна тежест върху труда за 2025 година – 42% върху брутната заплата
– Предложена обща данъчна тежест върху труда за 2026 година – 44%
– Очаквана обща данъчна тежест върху труда за 2027 година – 46%
Какво в действителност би трябвало да се прави?
Национален осигурителен институт го е споделил, непосредствено:
" Щедростта на системата е повишена с темпове, които не подхождат напълно на демографските действителности “ – т.е., би трябвало да се понижи щедростта на пенсионната система като се ограничат всевъзможни благоприятни условия за ранно пенсиониране, предварително пенсиониране, приемане на инвалидни пенсии от хора, които не са с увреждания и други сходни.
" Динамиката на обезпечените лица “ – т.е., би трябвало повече хора да работят (по последни данни, около 600 хиляди лица у нас не работят и не търсят работа), а това се подтиква и с ниска данъчна тежест, т.е. трябва да се понижат осигуровките.
" Осигурителните приходи “ – приходите би трябвало да порастват. Това се случва със претовареност и вложения, а не с по-високи налози.
Нищо от това не се планува в бюджет 2026 година
Ефектът от повдигането на осигуровките върху икономическия напредък би бил не просто отрицателен, само че и дълготраен с продължителни негативни последствия върху благосъстоянието на българските жители. Вдигането на осигуровките не е решение, а основава спомагателен проблем пред стопанската система и заетостта. А без растяща стопанска система и претовареност проблемите на пенсионната система ще се усилват прогресивно.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ