Над 21 на сто от населението на страната е било под прага на бедност през 2025 г., сочат данни на НСИ
През 2025 година линията на беднотия общо за страната e 866,67 лева средномесечно на разположение от домакинство, а под нея са били 1 368 700 души или 21,2 на 100 от популацията на страната. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ), оповестени през днешния ден.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13,5 на 100, а относителният дял на бедното население понижава с 0,5 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Данните за 2025 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 21,2 до 29 на 100, или със 7,8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45,4 на 100, или с 24,2 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от популацията е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (55,1 на 100 за 2025 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 5,8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2025 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18-64 години понижава по отношение на миналата година с 0,3 процентни пункта - до 11,8 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално обучение и без обучение - 47,2 на 100. С повишаване на просветителното ниво, относителният дял на бедните измежду работещите понижава повече от четири пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 4,3 на 100.
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката „ Европа 2030 " от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели. Показателят включва хора, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност. Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2025 година 29 на 100 от популацията, или 1 868 900 души, са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора понижава с 1,3 процентни пункта по отношение на 2024 година, като при мъжете понижението е с 1,4 процентни пункта, а при дамите с 1,2 процентни пункта.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 13,5 на 100, а относителният дял на бедното население понижава с 0,5 процентни пункта.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността, показват от Национален статистически институт. Данните за 2025 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 21,2 до 29 на 100, или със 7,8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45,4 на 100, или с 24,2 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от популацията е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (55,1 на 100 за 2025 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 5,8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2025 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18-64 години понижава по отношение на миналата година с 0,3 процентни пункта - до 11,8 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално обучение и без обучение - 47,2 на 100. С повишаване на просветителното ниво, относителният дял на бедните измежду работещите понижава повече от четири пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 4,3 на 100.
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката „ Европа 2030 " от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели. Показателят включва хора, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност. Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2025 година 29 на 100 от популацията, или 1 868 900 души, са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора понижава с 1,3 процентни пункта по отношение на 2024 година, като при мъжете понижението е с 1,4 процентни пункта, а при дамите с 1,2 процентни пункта.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ