)
Разходите за пожарна безопасност в ЕС и България нарастват
През 2024 година в Европейски Съюз е имало 390 600 професионални пожарникари, което съставлява 0,19 на 100 от общата претовареност в блока, демонстрират най-новите данни на европейската статистическа организация Евростат, публикувани през днешния ден на страницата ѝ. В съпоставяне с 2023 година броят на пожарникарите се е нараснал с 28 200 души.
Сред 20-те страни от Европейски Съюз с налични данни най-голям дял на пожарникарите от общата претовареност е регистриран в Хърватия - 0,45 на 100, следвана от Гърция – с 0,41 на 100 и Чехия с 0,34 на 100.
Най-ниски дялове са регистрирани в Нидерландия - 0,07 на 100, Дания – 0,08 на 100 и Швеция – 0,1 на 100.
Данните на Евростат демонстрират, че пожарникарите в България са 7000 души от близо 3 милиона работещи в страната, което съставлява 0,24 на 100 от общата претовареност. Това представлява слаб растеж по отношение на 2023 година, когато пожарникарите в страната ни са били 6500 души или 0,22 на 100 от общата претовареност.
На равнище Европейски Съюз пожарникарите на възраст 15-49 години съставляват 75,2 на 100 от всички пожарникари в общността. Това е видимо по-млада работна мощ по отношение на общата претовареност в общността, където единствено 64,8 на 100 от работещите попадат в тази възрастова група.
Правителствата на страните от Европейски Съюз са похарчили 40,6 милиарда евро за услуги за противопожарна отбрана през 2023 година.
През 2023 година общите държавни разноски за пожарна сигурност в 27-те страни от Европейски Съюз възлизат на 40,6 милиарда евро, което отразява нарастване от 8,5 на 100 по отношение на 2022 година или 37,4 милиарда евро.
Делът на общите бюджетни разноски в Европейски Съюз, предопределени за услуги в региона на пожарната отбрана, е приблизително 0,5 на 100. Като цяло държавните разноски пожарна сигурност остават постоянни, запазвайки равнището си от общите разноски от 2017 година до момента.
През 2023 г. Румъния отчете най-голям дял на тези разноски - 0,9 на 100 от общите разноски на държавното управление, следвана от Естония и Гърция с по 0,7 на 100.
Дания е отчела най-нисък дял на тези разноски - 0,1 на 100, следвана от Малта – с 0,2 на 100 и Португалия и Австрия - с по 0,3 на 100.
В България за тази активност през 2023 година са заделени 229,1 милиона евро или 0,6 на 100 от общите държавни разноски по отношение на 197,4 милиона евро през 2022 година (също 0,6 на 100 от общите държавни разходи), сочат данни, оповестени от Евростат.
