През 2024 г. средната продължителност на живота при мъжете достига

През 2024 година междинната дълготрайност на живота при мъжете доближава 71,9 години, а при дамите – 79,3 години, което е с 7,4 години повече. В съпоставяне с 2014 година мъжете живеят приблизително с 0,7 години по-дълго, а дамите – с 1 година повече.

 

Наред с това демографската картина остава тревожна. През 2024 година популацията на България е намаляло с 8121 души и в края на годината страната е с 6 437 360 поданици – към 1,4% от популацията на Европейския съюз.

 

Докладът регистрира осъществяване на ограничения за поощряване на раждаемостта, възстановяване на здравословното положение на популацията, понижаване на детската и майчината смъртност, както и политики за претовареност, ограничение на бедността и адаптиране на обществените системи към застаряващото население. Акцент е подложен върху въздействието върху главните демографски индикатори – раждаемост, смъртност и миграция, както и върху развиването на качеството на човешките запаси.

 

Особено внимание е отделено на поддръжката за фамилиите и децата. През 2024 година еднократни помощи за възпитаници са изплатени за близо 250 000 деца. За компенсации за бременност и майчинство са разходвани над 669 млн. лева, а по Закона за фамилните помощи за деца – над 662 млн. лева, оповестяват от Министерския съвет.

 

Данните демонстрират и засилена външна миграция към страната. През 2024 година 52 189 души са трансформирали нормалното си местоживеене от чужбина към България. От тях 51,5% са жители на страни отвън Европейски Съюз, 34,9% са български жители, а 13,6% – жители на страни от Европейския съюз.

 

Така демографската картина обрисува явен абсурд: българите живеят все по-дълго, само че популацията на страната продължава да се свива – наклонност, която слага съществени въпроси пред обществените системи, пазара на труда и бъдещото развиване на страната.