Гъделите на визионерството
През 2024 година Съединени американски щати ще изпратят астронавти на Луната и " ще ги оставят там " за несъмнено време. Така рече американският вицепрезидент Майк Пенс в изявление за Си Би Ес. Ако единствено преди 100 години някой международен водач беше го споделил, щеше да е сензация. Сега известието мина през организации и медии като вест за следващото наводняване или атентат - при сдържан % интерес. Това, несъмнено, е тъй като на Луната човек към този момент се е качвал. Хем преди половин век още. Помня случката много незадълбочено, бях още дете. Летувах на море с родителите си и на черно-белия ефирен екран видяхме мътни фрагменти от американската разходка по лунната повърхнина. На събитието бе отделено нужното внимание, само че без необикновен самоувереност от коментаторите, тъй като течеше конкуренция сред двата съществени политически лагера. И на Земята, и в Космоса. И триумфът на американците доказваше, че
са постигнали величествен реванш след 1:0 за нас при гола на Гагарин през 1961 г.
Това несъмнено беше 1:1, от фамозния Армстронг и тайфа, през 1969-а, в случай че ни е разрешено да го съпоставяме с футбола. Беше и доказателство, че командната руска система, способна елементарно да активизира съвсем безплатния труд на милиони, отстъпва софтуерно пред високоплатения, само че построен върху свободната конкуренция труд на съперника.
Допускам, че и до Марс ще стигнем скоро. Ако се има вяра на Пенс, то ще е скоро след обещания престой на Луната през 2024-та. Самият Пенс изрече вяра, че щял да е жив да го види. Лично аз ще се веселя да се случи, даже се надявам и аз да го видя, на пъстър и по-качествен екран от оня през 1969-а...
Както обаче се досещате, не пиша това току-тъй. Всъщност нещо в новината и " визионерството " на Пенс ми се видя някак " дежавю ", непредизвикващо у мен задоволително екстаз. Зачудих се за какво ли. И като рекох " визионерство " - фешън в този момент дума, се сетих и за новоизбрания началник на Еврокомисията - Урсула фон дер Лайен. И нея, симпатична другояче жена, я подлагаха на критика към този момент, освен това кой ли не, за " неналичието на визионерство ". Тоест ставала за всичко и обещавала каквото би трябвало, само че не знаела накъде отиваме и за какво.
Та въпросното " визионерство " на Пенс - по какъв начин ще се качим отново на Луната, само че с преспиване, по какъв начин сетне ще се качим и на Марс, а след това и на други места, ми се видя проекция на остарели колонизаторски стандарти из напълно нови дестинации и времена. Нещо друго, нещо по-важно и по-фантастично като че ли ще се случи с човечеството, а не нормално линейно напълзяване на планетите от новите ни галактически колумбовци. Така ми се коства.
Впрочем възприятието ми при думите на Пенс е покрай това, което изпитах преди време, когато прочетох " Ян Бибиян на Луната " от Елин Пелин. То ще да се е случило почти по времето, когато
Армстронг и компания кацнаха там фактически
Нека кажа, че обичам творчеството на писателя Елин Пелин и че познавам това творчество сносно. Детската му фантастика обаче считам за слаба. Да караш днешните деца след " Хари Потър " да четат фентъзито с Ян Бибиян, ми се вижда контрапродуктивен педагогичен метод. Нещо в лексиката, нещо в приключенията, нещо във " визионерството ", в случай че щете, ми е прекомерно архаично, доста бързо остаряващо. Ян Бибиян, тоя фентъзи воин, и другарят му Калчо са артикул на свят, в който новото време и технологии изпреварват даже артикулацията на фантазиите им. Бибиян да вземем за пример, до момента в който въздиша по Луната, се чуди какво ще работи, а Калчо му предлага да изучи грънчарския занаят като него. И да си отворят двамата работилница. Забележете, че грънчарският поминък даже през въпросната 1934 година, когато излиза детският разказ на Елин Пелин, е към този момент жертван занаят; машини вършат керамиката даже тогава по доста страни от света. На самата Луна пък, където Бибиян въпреки всичко стига с " машина ", лунаги летят на " летящи магарета ", има цар и кралица, лунни моми има и впрочем байловски показа за мирозданието.
Както и да е, да повторя, че оценявам Елин Пелин високо, само че силата му, както прочее и тази на Иван Вазов с единствения му приказен роман, не е във " визионерството ". Нито във футуроложката прозорливост. Струва ми се, че някакви по-съдбовни промени се случват и ще се случат преди или по време на линейното напълзяване на космоса от нас, индивидите.
Всъщност самата дума " индивиди " ми наподобява не напълно на място. Ние като върховен, еволюирал примат, обсебил планетата и популяризирал сполучливо типа си на всички места, към този момент поносим, а евентуално скоро ще претърпим още по-големи физически и ментални промени. Очаквам - прочее и много учени и футуролози, че такива неща като раждане и гибел с техните биологични и обществени параметри скоро ще станат обект на огромни трансформации. Очаквам биологичната основа на живота ни да се промени - биологическото евентуално няма да изчезне, или най-малко не изведнъж, само че ще претърпи форми на сериозна редукция. Чисто джендърните кавги и идеологии през днешния ден са единствено демонстрация на също идни съществени промени за функциите и значимостта на пола - както в областта на възпроизводството,
по този начин и в областта на фамилните и публичните взаимоотношения
Т.нар. концепции за " бъдещо праноядство " (живот без храна), за " извънматочно забременяване и раждане " и впрочем настоящи към този момент, въпреки и дискусионни практики, са единствено знак за това допустимо бъдеще.
С две думи казано - имам възприятието, че за знанията и достиженията, които предстоят, индивидът ще заплати - или ще му бъде платено, с революционни промени в личната му досегашна биологична същина.
Това е евентуално, " Луната ", на която ни следва да кацнем - за пръв път. Или пък не.
Визионерството е рисков гъдел.
са постигнали величествен реванш след 1:0 за нас при гола на Гагарин през 1961 г.
Това несъмнено беше 1:1, от фамозния Армстронг и тайфа, през 1969-а, в случай че ни е разрешено да го съпоставяме с футбола. Беше и доказателство, че командната руска система, способна елементарно да активизира съвсем безплатния труд на милиони, отстъпва софтуерно пред високоплатения, само че построен върху свободната конкуренция труд на съперника.
Допускам, че и до Марс ще стигнем скоро. Ако се има вяра на Пенс, то ще е скоро след обещания престой на Луната през 2024-та. Самият Пенс изрече вяра, че щял да е жив да го види. Лично аз ще се веселя да се случи, даже се надявам и аз да го видя, на пъстър и по-качествен екран от оня през 1969-а...
Както обаче се досещате, не пиша това току-тъй. Всъщност нещо в новината и " визионерството " на Пенс ми се видя някак " дежавю ", непредизвикващо у мен задоволително екстаз. Зачудих се за какво ли. И като рекох " визионерство " - фешън в този момент дума, се сетих и за новоизбрания началник на Еврокомисията - Урсула фон дер Лайен. И нея, симпатична другояче жена, я подлагаха на критика към този момент, освен това кой ли не, за " неналичието на визионерство ". Тоест ставала за всичко и обещавала каквото би трябвало, само че не знаела накъде отиваме и за какво.
Та въпросното " визионерство " на Пенс - по какъв начин ще се качим отново на Луната, само че с преспиване, по какъв начин сетне ще се качим и на Марс, а след това и на други места, ми се видя проекция на остарели колонизаторски стандарти из напълно нови дестинации и времена. Нещо друго, нещо по-важно и по-фантастично като че ли ще се случи с човечеството, а не нормално линейно напълзяване на планетите от новите ни галактически колумбовци. Така ми се коства.
Впрочем възприятието ми при думите на Пенс е покрай това, което изпитах преди време, когато прочетох " Ян Бибиян на Луната " от Елин Пелин. То ще да се е случило почти по времето, когато
Армстронг и компания кацнаха там фактически
Нека кажа, че обичам творчеството на писателя Елин Пелин и че познавам това творчество сносно. Детската му фантастика обаче считам за слаба. Да караш днешните деца след " Хари Потър " да четат фентъзито с Ян Бибиян, ми се вижда контрапродуктивен педагогичен метод. Нещо в лексиката, нещо в приключенията, нещо във " визионерството ", в случай че щете, ми е прекомерно архаично, доста бързо остаряващо. Ян Бибиян, тоя фентъзи воин, и другарят му Калчо са артикул на свят, в който новото време и технологии изпреварват даже артикулацията на фантазиите им. Бибиян да вземем за пример, до момента в който въздиша по Луната, се чуди какво ще работи, а Калчо му предлага да изучи грънчарския занаят като него. И да си отворят двамата работилница. Забележете, че грънчарският поминък даже през въпросната 1934 година, когато излиза детският разказ на Елин Пелин, е към този момент жертван занаят; машини вършат керамиката даже тогава по доста страни от света. На самата Луна пък, където Бибиян въпреки всичко стига с " машина ", лунаги летят на " летящи магарета ", има цар и кралица, лунни моми има и впрочем байловски показа за мирозданието.
Както и да е, да повторя, че оценявам Елин Пелин високо, само че силата му, както прочее и тази на Иван Вазов с единствения му приказен роман, не е във " визионерството ". Нито във футуроложката прозорливост. Струва ми се, че някакви по-съдбовни промени се случват и ще се случат преди или по време на линейното напълзяване на космоса от нас, индивидите.
Всъщност самата дума " индивиди " ми наподобява не напълно на място. Ние като върховен, еволюирал примат, обсебил планетата и популяризирал сполучливо типа си на всички места, към този момент поносим, а евентуално скоро ще претърпим още по-големи физически и ментални промени. Очаквам - прочее и много учени и футуролози, че такива неща като раждане и гибел с техните биологични и обществени параметри скоро ще станат обект на огромни трансформации. Очаквам биологичната основа на живота ни да се промени - биологическото евентуално няма да изчезне, или най-малко не изведнъж, само че ще претърпи форми на сериозна редукция. Чисто джендърните кавги и идеологии през днешния ден са единствено демонстрация на също идни съществени промени за функциите и значимостта на пола - както в областта на възпроизводството,
по този начин и в областта на фамилните и публичните взаимоотношения
Т.нар. концепции за " бъдещо праноядство " (живот без храна), за " извънматочно забременяване и раждане " и впрочем настоящи към този момент, въпреки и дискусионни практики, са единствено знак за това допустимо бъдеще.
С две думи казано - имам възприятието, че за знанията и достиженията, които предстоят, индивидът ще заплати - или ще му бъде платено, с революционни промени в личната му досегашна биологична същина.
Това е евентуално, " Луната ", на която ни следва да кацнем - за пръв път. Или пък не.
Визионерството е рисков гъдел.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ