Равнището на заетост в ЕС и България е нараснало през миналата година
През 2024 година нивото на претовареност измежду хората в трудоспособна възраст в Европейския съюз (20-64 години) е с 2,2 процентни пункта (пр. п.) под задачата на общността от 78 на 100, избрана според Плана за деяние по Европейския дирек на обществени права за 2030 година. Все отново заетостта бележи растеж от 0,5 прочие п. по отношение на 2023 година, сочат най-новите данни на Евростат, оповестени през днешния ден.
Най-голям дял на заетите измежду районите на Европейски Съюз през 2024 година е регистриран във финландските Оландски острови, където 86,4 на 100 от трудоспособното население е било заето, следвани от столичния район към Варшава, Полша, (86,2 на сто), регионът към словашката столица Братислава (85,4 на сто), унгарският столичен район Будапеща (85,3 на сто), нидерландският район Утрехт (85,3 на сто) и чешкият столичен район Прага (85,1 на сто).
Почти половината (46,5 на сто) от всички райони (113 от 243 региона) в Европейски Съюз са имали равнище на претовареност, равно или над 78 на 100 – целевото ниво за претовареност в Европейски Съюз за 2030 година Тези райони са съсредоточени най-вече в Чехия (всичките осем региона), Дания (всичките пет региони), Германия (35 от 38 региона), Ирландия (всички 3 региона). Нидерландия (всички 12 региона), Словакия (3 от 4 региона) и Швеция (всички 8 региона), като към тази група се включени също Естония, Кипър и Малта.
На другия завършек на скалата, в два района в Южна Италия по-малко от половината от популацията е било заето - в Калабрия (48,5 на сто), Кампания (49,4 на сто) и Кампания (47,3 на сто), а в Сицилия малко над половината население е било заето (50,7 на сто).
В България заетостта през 2024 година е достигнала 76,8 на 100 от трудоспособното население на възраст сред 16 и 64 години. Това съставлява покачване с 0,6 прочие п. по отношение на равнището на претовареност през 2023 година (76,2 на сто).
Югозападният район, включващ и столицата София, е бил с най-голямо равнище на претовареност в България през 2024 година – 79,9 на 100, което обаче съставлява спад с 0,6 процентни пункта спрямо 2023 година (80,5 на сто).
Най-нисък дял на заетите е регистриран в Северозападния регион на страната - 69,3 на 100, което съставлява нарастване с 2,1 процентни пункта по отношение на нивото през 2023 година.
Много от районите с релативно ниски равнища на претовареност са били селски, едва обитаеми или райони в периферията на Европейски Съюз. Тази наклонност е изключително явна в южните райони на Испания и Италия, огромна част от Гърция, някои райони в Румъния и най-отдалечените райони на Франция.
Друга група райони, характеризиращи се с релативно ниски равнища на претовареност, са някогашни индустриални центрове, които не са се приспособили стопански. Някои от тях са претърпели негативното влияние на глобализацията върху обичайните браншове на своите стопански системи (като въгледобив, производството на стомана или текстил). Примерите включват група райони, разпростряли се от Североизточна Франция до белгийския район Валония.
Най-голям дял на заетите измежду районите на Европейски Съюз през 2024 година е регистриран във финландските Оландски острови, където 86,4 на 100 от трудоспособното население е било заето, следвани от столичния район към Варшава, Полша, (86,2 на сто), регионът към словашката столица Братислава (85,4 на сто), унгарският столичен район Будапеща (85,3 на сто), нидерландският район Утрехт (85,3 на сто) и чешкият столичен район Прага (85,1 на сто).
Почти половината (46,5 на сто) от всички райони (113 от 243 региона) в Европейски Съюз са имали равнище на претовареност, равно или над 78 на 100 – целевото ниво за претовареност в Европейски Съюз за 2030 година Тези райони са съсредоточени най-вече в Чехия (всичките осем региона), Дания (всичките пет региони), Германия (35 от 38 региона), Ирландия (всички 3 региона). Нидерландия (всички 12 региона), Словакия (3 от 4 региона) и Швеция (всички 8 региона), като към тази група се включени също Естония, Кипър и Малта.
На другия завършек на скалата, в два района в Южна Италия по-малко от половината от популацията е било заето - в Калабрия (48,5 на сто), Кампания (49,4 на сто) и Кампания (47,3 на сто), а в Сицилия малко над половината население е било заето (50,7 на сто).
В България заетостта през 2024 година е достигнала 76,8 на 100 от трудоспособното население на възраст сред 16 и 64 години. Това съставлява покачване с 0,6 прочие п. по отношение на равнището на претовареност през 2023 година (76,2 на сто).
Югозападният район, включващ и столицата София, е бил с най-голямо равнище на претовареност в България през 2024 година – 79,9 на 100, което обаче съставлява спад с 0,6 процентни пункта спрямо 2023 година (80,5 на сто).
Най-нисък дял на заетите е регистриран в Северозападния регион на страната - 69,3 на 100, което съставлява нарастване с 2,1 процентни пункта по отношение на нивото през 2023 година.
Много от районите с релативно ниски равнища на претовареност са били селски, едва обитаеми или райони в периферията на Европейски Съюз. Тази наклонност е изключително явна в южните райони на Испания и Италия, огромна част от Гърция, някои райони в Румъния и най-отдалечените райони на Франция.
Друга група райони, характеризиращи се с релативно ниски равнища на претовареност, са някогашни индустриални центрове, които не са се приспособили стопански. Някои от тях са претърпели негативното влияние на глобализацията върху обичайните браншове на своите стопански системи (като въгледобив, производството на стомана или текстил). Примерите включват група райони, разпростряли се от Североизточна Франция до белгийския район Валония.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ