Какъв процент от населението на България живее под линията на бедност
П рез 2024 година линията на беднотия общо за страната e 763.83 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 401.3 хиляди лица, или 21.7% от популацията на страната.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 19.7%, а относителният дял на бедното население се усилва с 1.1 процентни пункта.
Данните на Национален статистически институт за 2024 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 21.7 до 30.0%, или с 8.3 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 46.1%, или с 24.4 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията на България, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
В последните четири години от 2020 до 2024 година, относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (58.7% за 2024 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12.7 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2024 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства по отношение на миналата година с 0.4 процентни пункта - до 12.1%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица.
Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 56.3%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава съвсем два пъти за лицата с главно обучение и пет пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 4.8%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (47.0% за 2024 г.) и от един родител с деца (40.0% за 2024 година).
Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 3.6 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 16.7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2024 година 16.6% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения, или с 1.4 процентни пункта по-малко спрямо 2023 година.
През 2024 година седем от 10 деца (72.5%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 10 пъти по-малко, или 7.1%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.
През 2024 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Силистра - надлежно 524 и 550 лева, а най-високата - в област София (столица) – 1183 лева, следвана от областите Перник (897 лева.), Варна (875 лева.), Кюстендил (834 лева.) и Стара Загора (818 лева).
Не пропускайте още от Vesti.bg:
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 19.7%, а относителният дял на бедното население се усилва с 1.1 процентни пункта.
Данните на Национален статистически институт за 2024 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 21.7 до 30.0%, или с 8.3 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 46.1%, или с 24.4 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията на България, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
В последните четири години от 2020 до 2024 година, относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (58.7% за 2024 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12.7 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2024 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 – 64 години нараства по отношение на миналата година с 0.4 процентни пункта - до 12.1%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица.
Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 56.3%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава съвсем два пъти за лицата с главно обучение и пет пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 4.8%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (47.0% за 2024 г.) и от един родител с деца (40.0% за 2024 година).
Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 3.6 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 16.7 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2024 година 16.6% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения, или с 1.4 процентни пункта по-малко спрямо 2023 година.
През 2024 година седем от 10 деца (72.5%), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 10 пъти по-малко, или 7.1%, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.
През 2024 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Силистра - надлежно 524 и 550 лева, а най-високата - в област София (столица) – 1183 лева, следвана от областите Перник (897 лева.), Варна (875 лева.), Кюстендил (834 лева.) и Стара Загора (818 лева).
Не пропускайте още от Vesti.bg:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ