Бизнесът отчита плах ръст на икономиката за 2024 г., песимизмът за 2025 г. преобладава
През 2024 година стопанската система на България стартира страхливо да пораства, само че остава надалеч от равнищата, достигнати през 2017 година За 2025 година бизнесът чака по-скоро опазване или утежняване на икономическите индикатори, в сравнение с положително развиване. Това демонстрират данните от изследването „ 2024 година през погледа на бизнеса “, което Българската стопанска камара (БСК) показва всяка година. Целта е да се изследва положението на бизнеса в актуалните макроикономически условия, а анкетата с компании от разнообразни сфери на стопанската система е извършена сред 5 ноември и 6 декември 2024 г.
„ Настоящата анкета удостоверява за следващ път отрицателните трендове в българската стопанска система и промишленост, дължащи се не толкоз на икономическите оператори, а на вътрешните и външните рецесии, които сме очевидци през последните 2-3 години “, сподели Добри Митрев, ръководител на Управителния съвет на БСК при представянето на данните.
Традиционно, сред 30 и 40 % от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система, регистрира и тазгодишното изследване на организацията. 41 на 100 от интервюираните чакат стопански спад през 2025 година, а други 21% не чакат смяна. Все отново се следи известно повишаване на оптимизма – 33% чакат растеж на стопанската система през идната година при 24% от интервюираните година по-рано. Рискове пред развиването на бизнеса болшинството от интервюираните виждат в растежа на цените на силата и суровините, инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, цените на труда.
Митрев обърна внимание, че анкетата е извършена преди внасянето на проектобюджета за 2025 г.
„ Моето персонално съмнение е, че в случай че сътрудниците бяха видели това, което се предлага с бюджета (за 2025 г.) и като приходни, и като разходни ограничения, резултатите нямаше да са толкоз оптимистични “, сподели той.
„ Бюджетът, който е възложен, е като надписана сметка за ресторант. Когато видите, че не е вярна, те ви споделят: „ Да, вярна е. Вие видяхте едни цени в менюто, не поръчахте тези неща, които са написани в сметката, само че още по-вярно е, че би трябвало да ги платите “. Това е ужасяващо, тъй като и българските граждании, българският бизнес са се разплатили задоволително добре към хазната – приходите от налози и осигуровки порастват сензитивно, с 10-15%. Нито българските жители, нито българските компании са длъжници и би трябвало да поемат тежестта на несъответстващите и нездравословни политически решения, които бяха взети в последните няколко Народни събрания “, сподели Добри Митрев.
Той акцентира смисъла инфлацията да се резервира на ниски стойности, което е значимо освен за участието в евозоната, а за финансовата непоклатимост на страната.
Ако до момента забелязвахме неустойчивост в съвсем всички сфери на стопанската система, такава непоклатимост имаше най-малко в областта на финансите, с бюджета за идната година съзираме опасност и за финансовата непоклатимост на нашата страна, сподели Митрев. Той акцентира, заложените приходни ограничения няма по какъв начин да бъдат осъществени, изключително в тези мащаби, в които са планувани.
„ Ако бюджетните доходи по този начин, както са заложени, бъдат утвърдени от българския парламент, това ще значи нова инфлация, ново обезценяване на това, което към този момент имаме, и ново обедняване “, сподели Митрев.
„ Може да е мъчно [партиите] да се схванат за сформиране на постоянно държавно управление, само че това не значи, че би трябвало да хвърлят страната в безпорядък и да слагат началото на стремителното рухване на българската страна “, акцентира той.
Едва 15% от предприятията правят оценка позитивно положението на бизнес климата в България – минимално усъвършенстване с 1 процентен пункт по отношение на предходната година. Оценките на предприятията за личното им положение са доста по-добри – 24% означават усъвършенстване. Според Митрев това се дължи на обстоятелството, че българските бизнесмени са се научили да разчитат най-вече на личните си благоприятни условия.
Данните за настройките на бизнеса демонстрират съществено съмнение в Народното събрание и правосъдната власт, които получават надлежно 0% и 1% утвърждение. За сметка на това президентската институция, общинската и данъчната администрация се употребяват с утвърждение сред 36-40%.
Бизнесът към момента не е разпознат от институциите като най-естествения сътрудник за насърчаване на стопанската система и промишлеността, регистрира Митрев.
„ Правилното е страната да има ясна тактика кои са стратегическите браншове за стопанската система и да направи проект по какъв начин те да бъдат подкрепени. Държавата би трябвало да има идентичен метод към всички стопански оператори, към всички данъкоплатци и той не би трябвало да бъде на правилото на моркова и тоягата, а с метода на грижата на добър собственик “, сподели той.
„ Настоящата анкета удостоверява за следващ път отрицателните трендове в българската стопанска система и промишленост, дължащи се не толкоз на икономическите оператори, а на вътрешните и външните рецесии, които сме очевидци през последните 2-3 години “, сподели Добри Митрев, ръководител на Управителния съвет на БСК при представянето на данните.
Традиционно, сред 30 и 40 % от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на стопанската система, регистрира и тазгодишното изследване на организацията. 41 на 100 от интервюираните чакат стопански спад през 2025 година, а други 21% не чакат смяна. Все отново се следи известно повишаване на оптимизма – 33% чакат растеж на стопанската система през идната година при 24% от интервюираните година по-рано. Рискове пред развиването на бизнеса болшинството от интервюираните виждат в растежа на цените на силата и суровините, инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, цените на труда.
Митрев обърна внимание, че анкетата е извършена преди внасянето на проектобюджета за 2025 г.
„ Моето персонално съмнение е, че в случай че сътрудниците бяха видели това, което се предлага с бюджета (за 2025 г.) и като приходни, и като разходни ограничения, резултатите нямаше да са толкоз оптимистични “, сподели той.
„ Бюджетът, който е възложен, е като надписана сметка за ресторант. Когато видите, че не е вярна, те ви споделят: „ Да, вярна е. Вие видяхте едни цени в менюто, не поръчахте тези неща, които са написани в сметката, само че още по-вярно е, че би трябвало да ги платите “. Това е ужасяващо, тъй като и българските граждании, българският бизнес са се разплатили задоволително добре към хазната – приходите от налози и осигуровки порастват сензитивно, с 10-15%. Нито българските жители, нито българските компании са длъжници и би трябвало да поемат тежестта на несъответстващите и нездравословни политически решения, които бяха взети в последните няколко Народни събрания “, сподели Добри Митрев.
Той акцентира смисъла инфлацията да се резервира на ниски стойности, което е значимо освен за участието в евозоната, а за финансовата непоклатимост на страната.
Ако до момента забелязвахме неустойчивост в съвсем всички сфери на стопанската система, такава непоклатимост имаше най-малко в областта на финансите, с бюджета за идната година съзираме опасност и за финансовата непоклатимост на нашата страна, сподели Митрев. Той акцентира, заложените приходни ограничения няма по какъв начин да бъдат осъществени, изключително в тези мащаби, в които са планувани.
„ Ако бюджетните доходи по този начин, както са заложени, бъдат утвърдени от българския парламент, това ще значи нова инфлация, ново обезценяване на това, което към този момент имаме, и ново обедняване “, сподели Митрев.
„ Може да е мъчно [партиите] да се схванат за сформиране на постоянно държавно управление, само че това не значи, че би трябвало да хвърлят страната в безпорядък и да слагат началото на стремителното рухване на българската страна “, акцентира той.
Едва 15% от предприятията правят оценка позитивно положението на бизнес климата в България – минимално усъвършенстване с 1 процентен пункт по отношение на предходната година. Оценките на предприятията за личното им положение са доста по-добри – 24% означават усъвършенстване. Според Митрев това се дължи на обстоятелството, че българските бизнесмени са се научили да разчитат най-вече на личните си благоприятни условия.
Данните за настройките на бизнеса демонстрират съществено съмнение в Народното събрание и правосъдната власт, които получават надлежно 0% и 1% утвърждение. За сметка на това президентската институция, общинската и данъчната администрация се употребяват с утвърждение сред 36-40%.
Бизнесът към момента не е разпознат от институциите като най-естествения сътрудник за насърчаване на стопанската система и промишлеността, регистрира Митрев.
„ Правилното е страната да има ясна тактика кои са стратегическите браншове за стопанската система и да направи проект по какъв начин те да бъдат подкрепени. Държавата би трябвало да има идентичен метод към всички стопански оператори, към всички данъкоплатци и той не би трябвало да бъде на правилото на моркова и тоягата, а с метода на грижата на добър собственик “, сподели той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ