България първа в ЕС по дял на хора, които са нямали възможност да поддържат домовете си топли през 2024 г.
През 2024 година 9,2% от популацията на Европейски Съюз не е било в положение да поддържа домовете си съответно топли, сочат данните на Евростат по отношение на жилищата в Европа. Все отново данните демонстрират, че това е усъвършенстване с 1,4% спрямо 2023 година.
Най-високият дял на хората, които не са в положение да поддържат домовете си съответно топли, е следен в България и Гърция - и в двете по 19,0%, следвани от Литва - 18,0%, и Испания - 17,5%. От друга страна, Финландия - 2,7%, Полша и Словения - и в двете по 3,3%, както и Естония и Люксембург - и в двете по 3,6%, регистрират най-ниските дялове.
Според данните на Евростат през 2024 година 68% от популацията в Европейски Съюз има лично жилище, до момента в който останалите 32% са живели чартърен.
Най-високите дялове на благосъстоятелност са регистрирани в Румъния - 94% от популацията е живяло в домакинство, притежаващо лично жилище, Словакия - 93%, Унгария - 92%, и Хърватия - 91%.
Във всички страни на Европейски Съюз е по-разпространено притежанието на лично жилище, с изключение на в Германия, където 53% от популацията са наематели, следвана от Австрия - 46%, и Дания - 39%.
Относно типа на жилището - къща, апартамент или друго , данни сочат, че през 2024 година в Европейски Съюз 51% от популацията е живяло в къща, до момента в който 48% са живели в апартамент, а 1% са живели в други жилища, като да вземем за пример плаващи къщи и микробуси.
Къщите са най-разпространени в две трети от страните от Европейски Съюз. Ирландия е записала най-голям дял на популацията, живеещо в къща - 90%, следвана от Нидерландия и Белгия - и двете по 77%, както и Хърватия - 76%. Най-високите дялове на жилищата са следени в Испания - 65%, Латвия - 64%, и Малта - 63%.
В градовете 73% от популацията на Европейски Съюз е живяло в апартамент и 27% - в къща. За градовете и предградията пропорциите са били 57% от хората са живеели в къща, и 43% в апартамент, до момента в който в селските региони 83% от популацията живее в къща и единствено 16% в апартамент.
За размера на жилищата Евростат показва, че през 2024 година в Европейски Съюз на човек се е падало приблизително по 1,7 стаи. Най-голям брой е регистриран в Малта - 2,2 стаи на човек, следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия - 2,1 стаи. С минимум стаи на индивида са Словакия и Румъния - и двете по 1,1 стаи, Полша и Латвия - и двете приблизително по 1,2 стаи на човек.
Свързан индикатор е броят на хората на домакинство. През 2024 година в Европейски Съюз е имало приблизително 2,3 души на домакинство. Сред страните от Европейски Съюз този брой варира от 3,1 души в Словакия, 2,9 в Полша, 2,7 в Хърватия и Ирландия до 2,0 души в Германия, Дания и Швеция и 1,9 души във Финландия и Литва.
Във връзка с това към 17% от популацията на Европейски Съюз живее в пренаселено жилище, като този дял е бил 19% през 2010 година. Евростат акцентира, че това е един от методите да се мери качеството на живот на хората.
Най-високите равнища на претъпканост са следени в Румъния - 41%, Латвия - 39%, и България - 34%, а най-ниските в Кипър - 2%, Малта - 4%, и Нидерландия - 5%.
Противоположното на претъпкан дом е незадоволително населяваният дом, което значи, че той се смята за прекомерно огромен за потребностите на семейството, живеещо в него. Класическата причина за незадоволително обитаване са възрастните хора или двойките, които остават в дома си, откакто децата им са пораснали и са го напуснали.
В Европейски Съюз през 2024 година една трета от популацията - 33%, е живяло в незадоволително населяван дом, като този дял е относително постоянен от 2010 година насам.
Най-високите дялове на незадоволително населявани домове са регистрирани в Кипър - 70%, Ирландия - 67%, и Малта - 64%, а най-ниските в Румъния - 7%, Латвия - 10%, и Гърция - 13%.
В Европейски Съюз 6% от популацията се усеща дискриминирано в търсеното на жилище. Испания и Словения - и двете по 9%, са записали най-голям дял, до момента в който Хърватия, Унгария, Италия и Румъния - всички под 1%, са имали най-ниски дялове.
На равнище Европейски Съюз делът на тези, които са се чувствали дискриминирани, е бил два пъти по-висок за хората, изложени на риск от беднотия - 10%, спрямо тези, които не са изложени на риск - 5%.
Делът на тези, изложени на риск от беднотия, е бил по-висок във всички страни от Европейски Съюз, като се изключи Малта, Гърция, Хърватия и Литва. Най-големите разлики са следени в Кипър - 17% за тези, изложени на риск от беднотия, спрямо 2% за тези, които не са изложени на риск, Белгия - 17% спрямо 6%, и Чехия - 11% спрямо 2%.
Относно въздействието на жилищното строителство върху околната среда Евростат отбелязва, че част от излъчванията на парникови газове идват от семействата при изгаряне на изкопаеми горива за отопление на домовете им, подготвяне на топла вода, готвене и климатизация.
Това съставлява 607 кг на глава от популацията в Европейски Съюз през 2023 година, спрямо 921 кг през 2010 година Сред страните от Европейски Съюз през 2023 година Люксембург (1257 кг на глава от населението) е с най-висока стойност, следван от Белгия (1104) и Ирландия (1007). Най-ниските стойности са открити в Швеция (29), Малта (77) и Финландия (117).
Цените на жилищата
Между 2010 и 2024 година цените на жилищата в Европейски Съюз се покачват с 53% Увеличения са следени във всички страни от Европейски Съюз като се изключи Италия и Кипър. Най-големите нараствания са следени в Унгария - с 231%, Естония - 228%) и Литва - 179%.
За същия интервал в Европейски Съюз наемите са се усили с 25%. Увеличение се следи във всички страни като се изключи Гърция, където се регистрира понижение с 16%.
Най-големи нараствания са регистрирани в Естония - с 208%, Литва - 177%, Ирландия - 108%, и Унгария - 107%.
Относно инфлацията Евростат отбелязва, че сред 2010 и 2024 година в Европейски Съюз тя е била 39%. През този интервал е имало инфлация във всички страни от Европейски Съюз.
Най-високи стойности са регистрирани в Унгария - 86%, Естония - 76%, и Румъния - 71%. В другия завършек на диапазона са Гърция - 20%, Кипър - 23%, и Ирландия - 24%.
Разходите за жилище, в това число вода, електричество, газ и други горива, в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз се разграничават доста сред страните от Европейски Съюз.
Най-високите разноски за жилище през 2024 година в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз са открити в Ирландия - 87% над междинното за Европейски Съюз, Дания - 86%, и Люксембург - 78%.
Най-ниските, въпреки това, са следени в България - 38% под междинното за Европейски Съюз, Хърватия - 44%, и Полша - 49%.
Разглеждайки развиването сред 2010 година и 2024 година, равнищата на цените на жилищата в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз са се нараснали в 17 страни от Европейски Съюз и са намалели в 10. Най-голямо нарастване е следено в Ирландия - от 17% над до 87% над междинното за Европейски Съюз, а най-голямо понижение - в Гърция - от 8% под до 29% под междинното за Европейски Съюз.
През 2024 година показателят на цените на производителите в строителството в Европейски Съюз, или разноските за създаване на нови жилищни здания, е бил 122,7, което съставлява нарастване с 22,7% спрямо базовата 2021 година
Между 2010 и 2024 година цените на производителите в строителството в Европейски Съюз са се повишили с 56%, като нарастването е записано във всички страни от Европейски Съюз.
Най-голямо повишаване е следено в Унгария (172%), България (145%) и Румъния (137%), а минимум в Гърция (6%), Италия (23%) и Кипър (25%).
Претоварването с разноски за жилища е най-високо в градовете. В Европейски Съюз през 2024 година съвсем 10% от популацията в градовете е живяло домакинство, където общите разноски за жилище съставляват повече от 40% от разполагаемия приход, до момента в който съответният % за селските региони е бил 6%.
Най-високите равнища на претоварване с разноски за жилища в градовете са следени в Гърция - 29%, и Дания - 23%, а най-ниските в Кипър и Хърватия - и двете по 3%. В селските региони те са най-високи още веднъж в Гърция - 28%, и Германия - 11%, а най-ниските в Кипър - 1%.
Претоварването с разноски за жилища е по-високо в градовете, в сравнение с в селските региони в 23 страни от Европейски Съюз, и по-ниско в 4.
Друг метод да се види дали жилищата са налични е посредством каузи на разноските за жилище в общия размер. Средно през 2024 година семействата в Европейски Съюз са изразходвали 19% от разполагаемия си приход за жилище.
Най-високите дялове са в Гърция - 36%, Дания - 26%, Швеция и Германия - и двете по 25%, до момента в който Кипър - 11%, е регистриран най-нисък дял.
В Европейски Съюз през 2024 година 9% от популацията е живяло с домакинство с с просрочени отговорности по ипотека, наем или комунални услуги.
Сред страните от Европейски Съюз, Гърция - 43%, е имала най-голям дял, следвана от България - 19%, и Румъния - 15%. Най-ниските дялове са открити в Чехия - 3%, следвана от Нидерландия и Полша - и двете по 4%.
Въпреки че цените на жилищата са се нараснали през интервала от 2010 до 2024 година, делът на хората, живеещи в семейства с просрочени отговорности по ипотека, наем или сметки за комунални услуги, е намалял в Европейски Съюз от 12% през 2010 година до 9% през 2024 година
Дяловете са намалели в 20 страни от Европейски Съюз и са се нараснали в 7. Най-голямо понижение е следено в Хърватия - от 30% през 2010 година до 9% през 2024 година, до момента в който най-голямо нарастване е открито в Гърция - от 31% до 43%.
Относно строителния бранш в Европейски Съюз, Евростат отбелязва, че той е постоянен. През 2024 година строителният бранш съставлява 5,5% от БДС за целия Европейски Съюз.
Румъния с 8,8% записва максимален дял, следвана от Словакия с 8,6% и Хърватия със 7,7%. По-малки дялове са регистрирани в Гърция - 2,2%, Ирландия - 2,7%, и Малта - 3,8%.
Между 2010 година и 2024 година делът е намалял в 13 страни от Европейски Съюз, нараснал се е в 12 и е останал постоянен в Белгия и Австрия. Най-голямото нарастване е записано в Хърватия - от 5,4% на 7,7%, а най-голямото понижение е записано в Испания - от 9,1% на 5,7%.
През 2024 година хората в Европейски Съюз са вложени 5,3% от Брутният вътрешен продукт в жилищно строителство. Този дял се разграничава в другите страни от Европейски Съюз, варирайки от 8,0% в Кипър, 6,8% в Италия, 6,2% в Германия до 2,2% в Полша, 2,5% в Латвия и 2,6% в Гърция.
Издадените строителни позволения през годината са за за 1,5 милиона жилища. Полша е издала максимален брой - 287 000, следвана компактно от Франция с 284 000. В другия завършек на скалата е Люксембург с 3 900.
Разглеждайки строителните разрешителни за жилища в Европейски Съюз сред 2010 и 2024 година, броят им се е увеличавал всяка година от 2014 година насам, като се изключи спад от 5% през 2020 година През 2021 година той се е нараснал с 16%, достигайки пик от близо 2 милиона. След това е намалял до 1,9 милиона през 2022 година и е понижен в допълнение до 1,5 милиона през 2023 и 2024 година
Като цяло, сред 2010 и 2024 година е имало нарастване от 5% на броя на строителните разрешителни за жилища в Европейски Съюз. Сред страните от Европейски Съюз броят се е нараснал в 18 страни от Европейски Съюз и е намалял в 9. Най-голямото нарастване е в България - 211%, следвана от Малта - 98%, Испания - 96%. Наблюдава се понижение в Италия - с 50%, Финландия - 49%, и Франция - 36%.
В умозаключение Евростат слага въпроса дали огромна част от Европейски Съюз е формиран от жилищни региони, като показва, че през 2022 година 74% от земята в Европейски Съюз е била употребена за земеделие и горско стопанство, до момента в който единствено 3% е била употребена за жилищно строителство, в това число жилищни градини.
Трите най-големи района в Европейски Съюз през 2022 година с максимален дял земя, употребена за жилищни региони, са немските градски райони Бремен - 34%, и Хамбург - 33%, следвани от белгийския столичен район Брюксел - 32%.
За разлика от това, Арагон в Испания записва най-нисък дял с 0,3%, следван от Övre Norrland в Швеция и Comunidad Floral de Navarra в Испания - и двете по 0,4%.
Най-високият дял на хората, които не са в положение да поддържат домовете си съответно топли, е следен в България и Гърция - и в двете по 19,0%, следвани от Литва - 18,0%, и Испания - 17,5%. От друга страна, Финландия - 2,7%, Полша и Словения - и в двете по 3,3%, както и Естония и Люксембург - и в двете по 3,6%, регистрират най-ниските дялове.
Според данните на Евростат през 2024 година 68% от популацията в Европейски Съюз има лично жилище, до момента в който останалите 32% са живели чартърен.
Най-високите дялове на благосъстоятелност са регистрирани в Румъния - 94% от популацията е живяло в домакинство, притежаващо лично жилище, Словакия - 93%, Унгария - 92%, и Хърватия - 91%.
Във всички страни на Европейски Съюз е по-разпространено притежанието на лично жилище, с изключение на в Германия, където 53% от популацията са наематели, следвана от Австрия - 46%, и Дания - 39%.
Относно типа на жилището - къща, апартамент или друго , данни сочат, че през 2024 година в Европейски Съюз 51% от популацията е живяло в къща, до момента в който 48% са живели в апартамент, а 1% са живели в други жилища, като да вземем за пример плаващи къщи и микробуси.
Къщите са най-разпространени в две трети от страните от Европейски Съюз. Ирландия е записала най-голям дял на популацията, живеещо в къща - 90%, следвана от Нидерландия и Белгия - и двете по 77%, както и Хърватия - 76%. Най-високите дялове на жилищата са следени в Испания - 65%, Латвия - 64%, и Малта - 63%.
В градовете 73% от популацията на Европейски Съюз е живяло в апартамент и 27% - в къща. За градовете и предградията пропорциите са били 57% от хората са живеели в къща, и 43% в апартамент, до момента в който в селските региони 83% от популацията живее в къща и единствено 16% в апартамент.
За размера на жилищата Евростат показва, че през 2024 година в Европейски Съюз на човек се е падало приблизително по 1,7 стаи. Най-голям брой е регистриран в Малта - 2,2 стаи на човек, следвана от Белгия, Люксембург и Нидерландия - 2,1 стаи. С минимум стаи на индивида са Словакия и Румъния - и двете по 1,1 стаи, Полша и Латвия - и двете приблизително по 1,2 стаи на човек.
Свързан индикатор е броят на хората на домакинство. През 2024 година в Европейски Съюз е имало приблизително 2,3 души на домакинство. Сред страните от Европейски Съюз този брой варира от 3,1 души в Словакия, 2,9 в Полша, 2,7 в Хърватия и Ирландия до 2,0 души в Германия, Дания и Швеция и 1,9 души във Финландия и Литва.
Във връзка с това към 17% от популацията на Европейски Съюз живее в пренаселено жилище, като този дял е бил 19% през 2010 година. Евростат акцентира, че това е един от методите да се мери качеството на живот на хората.
Най-високите равнища на претъпканост са следени в Румъния - 41%, Латвия - 39%, и България - 34%, а най-ниските в Кипър - 2%, Малта - 4%, и Нидерландия - 5%.
Противоположното на претъпкан дом е незадоволително населяваният дом, което значи, че той се смята за прекомерно огромен за потребностите на семейството, живеещо в него. Класическата причина за незадоволително обитаване са възрастните хора или двойките, които остават в дома си, откакто децата им са пораснали и са го напуснали.
В Европейски Съюз през 2024 година една трета от популацията - 33%, е живяло в незадоволително населяван дом, като този дял е относително постоянен от 2010 година насам.
Най-високите дялове на незадоволително населявани домове са регистрирани в Кипър - 70%, Ирландия - 67%, и Малта - 64%, а най-ниските в Румъния - 7%, Латвия - 10%, и Гърция - 13%.
В Европейски Съюз 6% от популацията се усеща дискриминирано в търсеното на жилище. Испания и Словения - и двете по 9%, са записали най-голям дял, до момента в който Хърватия, Унгария, Италия и Румъния - всички под 1%, са имали най-ниски дялове.
На равнище Европейски Съюз делът на тези, които са се чувствали дискриминирани, е бил два пъти по-висок за хората, изложени на риск от беднотия - 10%, спрямо тези, които не са изложени на риск - 5%.
Делът на тези, изложени на риск от беднотия, е бил по-висок във всички страни от Европейски Съюз, като се изключи Малта, Гърция, Хърватия и Литва. Най-големите разлики са следени в Кипър - 17% за тези, изложени на риск от беднотия, спрямо 2% за тези, които не са изложени на риск, Белгия - 17% спрямо 6%, и Чехия - 11% спрямо 2%.
Относно въздействието на жилищното строителство върху околната среда Евростат отбелязва, че част от излъчванията на парникови газове идват от семействата при изгаряне на изкопаеми горива за отопление на домовете им, подготвяне на топла вода, готвене и климатизация.
Това съставлява 607 кг на глава от популацията в Европейски Съюз през 2023 година, спрямо 921 кг през 2010 година Сред страните от Европейски Съюз през 2023 година Люксембург (1257 кг на глава от населението) е с най-висока стойност, следван от Белгия (1104) и Ирландия (1007). Най-ниските стойности са открити в Швеция (29), Малта (77) и Финландия (117).
Цените на жилищата
Между 2010 и 2024 година цените на жилищата в Европейски Съюз се покачват с 53% Увеличения са следени във всички страни от Европейски Съюз като се изключи Италия и Кипър. Най-големите нараствания са следени в Унгария - с 231%, Естония - 228%) и Литва - 179%.
За същия интервал в Европейски Съюз наемите са се усили с 25%. Увеличение се следи във всички страни като се изключи Гърция, където се регистрира понижение с 16%.
Най-големи нараствания са регистрирани в Естония - с 208%, Литва - 177%, Ирландия - 108%, и Унгария - 107%.
Относно инфлацията Евростат отбелязва, че сред 2010 и 2024 година в Европейски Съюз тя е била 39%. През този интервал е имало инфлация във всички страни от Европейски Съюз.
Най-високи стойности са регистрирани в Унгария - 86%, Естония - 76%, и Румъния - 71%. В другия завършек на диапазона са Гърция - 20%, Кипър - 23%, и Ирландия - 24%.
Разходите за жилище, в това число вода, електричество, газ и други горива, в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз се разграничават доста сред страните от Европейски Съюз.
Най-високите разноски за жилище през 2024 година в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз са открити в Ирландия - 87% над междинното за Европейски Съюз, Дания - 86%, и Люксембург - 78%.
Най-ниските, въпреки това, са следени в България - 38% под междинното за Европейски Съюз, Хърватия - 44%, и Полша - 49%.
Разглеждайки развиването сред 2010 година и 2024 година, равнищата на цените на жилищата в съпоставяне със междинното за Европейски Съюз са се нараснали в 17 страни от Европейски Съюз и са намалели в 10. Най-голямо нарастване е следено в Ирландия - от 17% над до 87% над междинното за Европейски Съюз, а най-голямо понижение - в Гърция - от 8% под до 29% под междинното за Европейски Съюз.
През 2024 година показателят на цените на производителите в строителството в Европейски Съюз, или разноските за създаване на нови жилищни здания, е бил 122,7, което съставлява нарастване с 22,7% спрямо базовата 2021 година
Между 2010 и 2024 година цените на производителите в строителството в Европейски Съюз са се повишили с 56%, като нарастването е записано във всички страни от Европейски Съюз.
Най-голямо повишаване е следено в Унгария (172%), България (145%) и Румъния (137%), а минимум в Гърция (6%), Италия (23%) и Кипър (25%).
Претоварването с разноски за жилища е най-високо в градовете. В Европейски Съюз през 2024 година съвсем 10% от популацията в градовете е живяло домакинство, където общите разноски за жилище съставляват повече от 40% от разполагаемия приход, до момента в който съответният % за селските региони е бил 6%.
Най-високите равнища на претоварване с разноски за жилища в градовете са следени в Гърция - 29%, и Дания - 23%, а най-ниските в Кипър и Хърватия - и двете по 3%. В селските региони те са най-високи още веднъж в Гърция - 28%, и Германия - 11%, а най-ниските в Кипър - 1%.
Претоварването с разноски за жилища е по-високо в градовете, в сравнение с в селските региони в 23 страни от Европейски Съюз, и по-ниско в 4.
Друг метод да се види дали жилищата са налични е посредством каузи на разноските за жилище в общия размер. Средно през 2024 година семействата в Европейски Съюз са изразходвали 19% от разполагаемия си приход за жилище.
Най-високите дялове са в Гърция - 36%, Дания - 26%, Швеция и Германия - и двете по 25%, до момента в който Кипър - 11%, е регистриран най-нисък дял.
В Европейски Съюз през 2024 година 9% от популацията е живяло с домакинство с с просрочени отговорности по ипотека, наем или комунални услуги.
Сред страните от Европейски Съюз, Гърция - 43%, е имала най-голям дял, следвана от България - 19%, и Румъния - 15%. Най-ниските дялове са открити в Чехия - 3%, следвана от Нидерландия и Полша - и двете по 4%.
Въпреки че цените на жилищата са се нараснали през интервала от 2010 до 2024 година, делът на хората, живеещи в семейства с просрочени отговорности по ипотека, наем или сметки за комунални услуги, е намалял в Европейски Съюз от 12% през 2010 година до 9% през 2024 година
Дяловете са намалели в 20 страни от Европейски Съюз и са се нараснали в 7. Най-голямо понижение е следено в Хърватия - от 30% през 2010 година до 9% през 2024 година, до момента в който най-голямо нарастване е открито в Гърция - от 31% до 43%.
Относно строителния бранш в Европейски Съюз, Евростат отбелязва, че той е постоянен. През 2024 година строителният бранш съставлява 5,5% от БДС за целия Европейски Съюз.
Румъния с 8,8% записва максимален дял, следвана от Словакия с 8,6% и Хърватия със 7,7%. По-малки дялове са регистрирани в Гърция - 2,2%, Ирландия - 2,7%, и Малта - 3,8%.
Между 2010 година и 2024 година делът е намалял в 13 страни от Европейски Съюз, нараснал се е в 12 и е останал постоянен в Белгия и Австрия. Най-голямото нарастване е записано в Хърватия - от 5,4% на 7,7%, а най-голямото понижение е записано в Испания - от 9,1% на 5,7%.
През 2024 година хората в Европейски Съюз са вложени 5,3% от Брутният вътрешен продукт в жилищно строителство. Този дял се разграничава в другите страни от Европейски Съюз, варирайки от 8,0% в Кипър, 6,8% в Италия, 6,2% в Германия до 2,2% в Полша, 2,5% в Латвия и 2,6% в Гърция.
Издадените строителни позволения през годината са за за 1,5 милиона жилища. Полша е издала максимален брой - 287 000, следвана компактно от Франция с 284 000. В другия завършек на скалата е Люксембург с 3 900.
Разглеждайки строителните разрешителни за жилища в Европейски Съюз сред 2010 и 2024 година, броят им се е увеличавал всяка година от 2014 година насам, като се изключи спад от 5% през 2020 година През 2021 година той се е нараснал с 16%, достигайки пик от близо 2 милиона. След това е намалял до 1,9 милиона през 2022 година и е понижен в допълнение до 1,5 милиона през 2023 и 2024 година
Като цяло, сред 2010 и 2024 година е имало нарастване от 5% на броя на строителните разрешителни за жилища в Европейски Съюз. Сред страните от Европейски Съюз броят се е нараснал в 18 страни от Европейски Съюз и е намалял в 9. Най-голямото нарастване е в България - 211%, следвана от Малта - 98%, Испания - 96%. Наблюдава се понижение в Италия - с 50%, Финландия - 49%, и Франция - 36%.
В умозаключение Евростат слага въпроса дали огромна част от Европейски Съюз е формиран от жилищни региони, като показва, че през 2022 година 74% от земята в Европейски Съюз е била употребена за земеделие и горско стопанство, до момента в който единствено 3% е била употребена за жилищно строителство, в това число жилищни градини.
Трите най-големи района в Европейски Съюз през 2022 година с максимален дял земя, употребена за жилищни региони, са немските градски райони Бремен - 34%, и Хамбург - 33%, следвани от белгийския столичен район Брюксел - 32%.
За разлика от това, Арагон в Испания записва най-нисък дял с 0,3%, следван от Övre Norrland в Швеция и Comunidad Floral de Navarra в Испания - и двете по 0,4%.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ