През 2024 г. България е на второ място и остава в

През 2024 г. България е на второ място и остава в първата тройка по смъртност в Европейски Съюз дружно с Румъния и Гърция. През 2024 година у нас са регистрирани 74 смъртни случая на милион поданици, до момента в който междинната стойност за Европейски Съюз е 45. Това е посочено в отчет, който разгласява през днешния ден Европейската комисия, с цел да наблюдава напредъка към задачата на Европейски Съюз за понижаване на половина на смъртните случаи и тежките пострадвания по пътищата до 2030 година Въпреки че е реализиран прогрес в намаляването на смъртните случаи по пътищата, той демонстрира, че актуалният ритъм не е задоволителен.

Броят на смъртните случаи по пътищата в България, Румъния и Гърция към момента е доста над междинното за Европейски Съюз и това демонстрира нуждата от повече дейности в тези страни, се показва в отчетът на Европейската комисия.

В съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз разпределението на смъртните случаи в България демонстрира релативно висок дял на пасажерите в коли и на смъртните случаи, настъпили по селски пътища. Смъртните случаи и тежките пострадвания при пътнотранспортни катастрофи обаче са намалели за всички прегледани групи, като най-голямо понижение сред 2019 година и 2023 г. е регистрирано при починалите велосипедисти, пешеходци и смъртните случаи в градските региони.

Въз основа на данните за 2024 г. спрямо 2019 г., която е базовата година за реализиране на задачата за 2030 г., заложена в тактиката за пътната сигурност, е записано понижение на броя на смъртните случаи по пътищата.През 2023 г. броят на тежко ранените е намалял със 7 % спрямо 2019  По-специално през 2024 г. броят на смъртните случаи е намалял с 24 % спрямо 2019 г. Следователно България е на път да реализира задачата за 2030 г. за понижаване на половина на броя на смъртните случаи по пътищата, регистрират специалистите, изготвили отчета.

Фигура 4.1 Коефициенти на смъртност по страни, 2024 г.

Източници: база данни CARE за пътнотранспортни произшествия; данни за популацията от Евростат.

България стартира от ниско равнище в две области на пътната сигурност, свързани с ръководство на пътната сигурност, и от приблизително равнище при законодателството в региона на пътната сигурност. През 2024 г. осъществяването на ограниченията, свързани с бюджета и законодателството в региона на пътната сигурност, е забавено, до момента в който ограниченията, свързани с националния орган по пътна сигурност, се извършват по проект. Следва да се означи, че не са планувани ограничения за региона на националната работа за наблюдаване на пътната сигурност.

Държавната организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ (ДАБДП) действа от 5 години, а през 2020 г. беше направена и призната нова тактика за сигурност на придвижването по пътищата за интервала 2021—2030 г. Координацията и взаимоотношението сред институциите са се подобрили след основаването на ДАБДП, защото организацията рационализира процеса на обмисляне, осъществяване, оценка и отчитане въз основа на непрекъснат разбор и методически инструкции за съответните администрации с подготвеност в региона на пътната сигурност.

Първият тригодишен проект за деяние в региона на пътната сигурност (2021—2023 г.) беше незадоволително финансиран заради неналичието на средства, предопределени за пътна сигурност. Вторият тригодишен проект за деяние в региона на пътната сигурност (2024—2026 г.) също е привързан с закрепено бюджетно финансиране, без да са налице основни усъвършенствания в разпределението на целевите средства за пътна сигурност. Този въпрос се акцентира от ДАБДП в годишния ѝ отчет за пътната сигурност.

През последните няколко години бяха въведени някои значими законодателни промени (вкл. Законът за придвижването по пътищата, законодателството по отношение на процедурите за ръководство на сигурността на пътната инфраструктура), които слагат основите за възстановяване на цялостното законодателство в региона на пътната сигурност. Други значими промени са в ход и в развой на правене.

19 940 души бяха убити по пътищата на Европа през 2024 година

Това съставлява понижение с 12 % от 2019 година насам, само че е доста по-малко от годишното понижение от 4,6 %, належащо за реализиране на задачите за 2030 година Пътнотранспортните катастрофи не престават да водят до големи разноски за стопанската система на Европейски Съюз, оценени на почти 2 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който всяка година до 100 000 души претърпяват пострадвания, които трансформират живота им. 

Само Белгия, Дания, Литва, Малта, Полша и Словения са напът да реализират задачата за понижаване на броя на пътните катастрофи с 50 на 100 до 2030 година, като в тази група с добра переспектива отчетът слага и България. Причината е, че при приблизително 45 смъртни случая при произшествия на един милион души население в Европейски Съюз за 2025 година, у нас са регистрирани 74; за 2019 година за Европейски Съюз междинната стойност е била 51, а у нас - към 90 на 1 млн. души население.

„ Всяка гибел по пътищата е покруса. Въпреки че постигнахме забележителен прогрес, би трябвало да ускорим напъните си и да действаме по-бързо и с по-голяма увереност. Действията, които представяме през днешния ден, ще оказват помощ на страните членки да спасят живота на хиляди хора, да понижат тежката икономическа и обществена цена на пътнотранспортните катастрофи и да подсигуряват, че Европа продължава да бъде международен водач в региона на автомобилната сигурност и нововъведенията “,заяви Апостолос Цицикостас,европейски комисар по въпросите на устойчивия превоз и туризма.

Какво предлага Брюксел

Докладът показва упорит набор от дейности, изискващи координирани старания от страна на институциите на Европейски Съюз, страните членки и локалните органи за ускорение на животоспасяващите интервенции. Комисията ще предприеме ограничения в пет предпочитани области, в това число сигурността на инфраструктурата и интелигентните транспортни системи; подкрепяне на по-строгото използване на разпоредбите за придвижване по пътищата и въздържане на неприятното държание по пътищата; реализиране на прогрес във внедряването на технологии за сигурност на транспортните средства; справяне с новите форми на мобилност; и предоставяне на приоритет на научните проучвания в региона на пътната сигурност.

В прегледа се признават трайните поведенчески рискови фактори — несъразмерна скорост, шофиране в нетрезво положение, разпръскване и неносене на защитни колани — наред със систематичните провокации, в това число непълен потенциал за правоприлагане, лимитирано финансиране и фрагментирани структури на ръководство. Появиха се и нови провокации, в това число разпространяването на електрически скутери и устройства за персонална подвижност, демографските промени със застаряването на популацията и последователното въвеждане на автоматизирани транспортни средства.

В отчета също по този начин се акцентират сполучливите национални интервенции, които демонстрират какво може да се реализира с политически ангажимент и целенасочени вложения. Полша, Литва и Словения са постигнали 33—35 % понижение на смъртните случаи по пътищата от 2019 година насам, което ги слага на път да реализират задачите за 2030 година Сред забележителните триумфи са националното ограничаване на скоростта от 30 км/ч в Испания в градските центрове, всеобхватната мрежа от автоматизирани камери за придвижване във Франция и учредените на обстоятелства акции на Дания за повишение на осведомеността (вж. също: отчети по държави).

Освен това Комисията приканва страните членки да обезпечат добре функциониращи структури за ръководство и съгласуваност на пътната сигурност, да дават уместно финансиране и да се ангажират с постоянен мониторинг и докладване на напредъка. След първата си оценка на сигурността на пътните мрежи страните членки се приканват да ползват систематична стратегия за унищожаване на черните точки. Местните и районните управляващи се приканват да възприемат всеобхватни подходи, интегриращи сигурността в планирането на земеползването и превоза, да обезпечат подобаваща инфраструктура за уязвимите участници в пътното движение; и насърчаване на качества за реагиране при изключителни обстановки.

Европейските производители на коли и техните мрежи от снабдители са водещи в създаването на модерни технологии за сигурност, а Европейски Съюз си сложи цел до 2050 година повече да няма смъртни случаи при пътни катастрофи, се регистрира в документа. В заключенията е записано, че провокациите пред пътната сигурност стават все по-сложни, повлияни от демографските промени, софтуерния преход, изменението на околната среда и в методите за напредване.

Източник: Българска телеграфна агенция.

Следващи стъпки за България

В Стратегията на България за сигурност на придвижването по пътищата до 2030 г. са сложени цели за понижаване на броя на смъртните случаи и тежките пострадвания по пътищата до 2030 г. Налице е също по този начин мощен ангажимент да се работи за реализиране на „ нулева смъртност “ (до 2050 г. смъртните случаи по пътищата да бъдат сведени съвсем до нула). Първият проект за деяние за интервала 2021—2023 г. включва 176 мерки за пътна сигурност, разпределени по стратегически цели в 6 тематични стълба.

През 2024 г. България е втората страна с най-лоши индикатори в Европейския съюз във връзка с броя на смъртните случаи на глава от популацията. В съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз разпределението на смъртните случаи в България демонстрира релативно висок дял на пасажерите в коли и на смъртните случаи, настъпили по селски пътища.

Що се отнася до осъществяването на дейностите за пътна сигурност, планувани в националната тактика за интервала 2021—2024 г., реализиран е напредък — въз основа на самооценката — единствено в няколко области на пътната сигурност, до момента в който в множеството прегледани области се регистрира закъснение. По-голямата част от плануваните ограничения по стълбовете за безвредни пътища, безвредни транспортни средства и грижи след пътнотранспортни катастрофи се смятат за забавени.

Ограниченията във финансирането са главният самоотчетен пропуск в осъществяването на Стратегическия проект за пътна сигурност на България. Освен това закъсненията в промените на законодателството се дължат на честите смени на държавните управления, като се оповестява и за пропуски, свързани с техническите запаси и събирането на данни.

В умозаключение в отчета е посочено, че въпреки понастоящем България да е на път да реализира задачата в региона на пътната сигурност за 2030 г., към момента е належащо да постави повече старания, с цел да усъвършенства своите резултати в тази област. Възможните способи за справяне включват:

- изследване на нови финансови запаси за осъществяване на забавени ограничения за пътна сигурност с акцент върху строителството на пътна инфраструктура както в градските региони, по този начин и отвън тях;

- превъзмогване на всички законодателни спънки, които попречват или забавят осъществяването на тактиката за сигурност на придвижването по пътищата, и ускорение на осъществяването на плануваните ограничения за пътна безопасност;

-проучване на всички други свързани действия, с акцент върху обвързваните с предотвратяването на тежки пострадвания.

Европейската комисия ще работи в тясно съдействие с страните членки и ще даде засилена техническа и финансова поддръжка в подтекста на идната многогодишна финансова рамка, е посочено в отчета. Редовният мониторинг посредством базата данни CARE и Европейската обсерватория за пътна сигурност ще наблюдава напредъка към постигането на задачите за 2030 година и в последна сметка „ Нулева смъртност “ — премахването на смъртните случаи по пътищата — до 2050 г.

Неотдавнашните начинания на ниво Европейски Съюз, ориентирани към пътната сигурност, включват обновени условия за свидетелствата за ръководство на МПС и по-добро трансгранично използване на разпоредбите за придвижване по пътищата, както и предложение за възстановяване на техническата редовност на транспортните средства. Пътната сигурност също е главен детайл на неотдавнашните начинания на политиката на Европейски Съюз в региона на подвижността, в това число Стратегията за устойчива и умна подвижност, новия Регламент за TEN-T и Рамката за градска подвижност, както и Европейската декларация по отношение на велосипедниятранспорт.