Защо Тодоровден е познат като Конски Великден?
През 2023 година Тодоровден, прочут като Конски Великден, е на 4 март – ден след националния ни празник
Един от първите пролетни празници, трансформирали се в част от църковния и националния календар, в традиция, съхранена през вековете, честваме през първата събота след Сирни заговезни. Тодоров ден (Конски Великден) няма точна и закрепена дата, на която се празнува, защото зависи от това по кое време се падат Великденските пости и по традиция се чества в първата събота от тях. Така празникът може да бъде както през месец март, по този начин и през февруари през другите години. През 2023 година Тодоровден, прочут като Конски Великден, е на 4 март – ден след националния ни празник. В някои краища може да срещнете празника още като Тудорица или Тодорица с изключение на с публично познатите имена – Тодоровден, Конски Великден, написа.
Защо празникът е наименуван Тодоровден?
Според църквата ни има шестима светци, носещи името Тодор. В националната памет и съгласно преданията Тодоровден е кръстен по този метод в чест на Свети Тодор, който, качен на кон, обикалял плодородните земи напролет, с цел да нагледа посевите и да ги благослови. Тодоровден е обвързван с очакванията на нашите прародители за богата годишна продукция от земята, която ги изхранвала. Те били мощно подвластни от времето, сезона и от това дали годината ще е плодородна и богата, защото очаквали да преживеят и изхранят огромната си челяд точно от посевите си и от културите, които сами отглеждали. Легендата споделя и че светецът връзвал коня си на копието си, забито в нивите, събличал девет кожуха – знак на деветте студени месеци (есен, зима и пролет, без трите летни) и отивал да измоли Бог да пристигна лятото, с цел да се радват хората на изобилие и на храна, родена от земята. Тодоровден бил един от най-значимите празници в националните обичаи. Съхранен и до през днешния ден, той продължава да се празнува по остарели традиции в редица краища от страната ни, като доста от обредите, отдадени на празника, се следват и извършват, както в тези далечни времена. Защо обаче Свети Тодор е на кон и каква е ролята на коня в преданията? Защо празникът на светеца – Тодоровден го назовават и Конски Великден?
Конски Великден – за какво Тодоровден е прочут и по този начин?
По остарели обичаи празникът е обвързван и с конете и по-точно със здравето им. Обредните пити също са свързани с това извънредно значимо за българите в тези години животно. Те нормално се правили с форма на подкова, а по-сръчните домакини се стремели питата им да наподоби самото животно, и от тях се слагало парче, намазано с мед, в хранилките на конете. Любопитен бит, вероятно и леко занимателен, изпълняван в някои елементи от страната от дамите, е скачането им като коне и цвиленето, до момента в който раздават от обредните пити. Правят го, с цел да е здрав добитъкът и за плодовитост на кобилите. За да не боледуват пък конете, по традиция е неразрешена потреблението на лук на този ден.
Тодоровден е наименуван Конски Великден и поради кушиите. Докато дамите приготвяли обредни хлябове и ястия, миели косите си с вода със плява от конската ясла и слагали трапезата, мъжете кичели най-хубавите коне и се приготвяли за надпреварване с тях – така наречен кушии, които са познати и през днешния ден на Тодоровден. Те имат прабългарски корени и произлизат от тези далечни времена, през които конят е бил свещено животно и най-важното за народа ни, защото точно конят е бил пръв другар и асистент както в борбите, по този начин и в делника и труда на хората.
Кой чества на Тодоровден?
Освен конете, които явно заемат централно място в празника и с които са свързани доста от обичаите и традициите на Тодоровден, на този ден честват и всички, чието име е производно на Тодор – Дора, Теодора, Тошо, Дарка, Доротея, Дарина. Неочаквано за нас имен ден имат и носещите имената Божидар, Божанка и прочие. Да са живи и здрави именниците!
Един от първите пролетни празници, трансформирали се в част от църковния и националния календар, в традиция, съхранена през вековете, честваме през първата събота след Сирни заговезни. Тодоров ден (Конски Великден) няма точна и закрепена дата, на която се празнува, защото зависи от това по кое време се падат Великденските пости и по традиция се чества в първата събота от тях. Така празникът може да бъде както през месец март, по този начин и през февруари през другите години. През 2023 година Тодоровден, прочут като Конски Великден, е на 4 март – ден след националния ни празник. В някои краища може да срещнете празника още като Тудорица или Тодорица с изключение на с публично познатите имена – Тодоровден, Конски Великден, написа.
Защо празникът е наименуван Тодоровден?
Според църквата ни има шестима светци, носещи името Тодор. В националната памет и съгласно преданията Тодоровден е кръстен по този метод в чест на Свети Тодор, който, качен на кон, обикалял плодородните земи напролет, с цел да нагледа посевите и да ги благослови. Тодоровден е обвързван с очакванията на нашите прародители за богата годишна продукция от земята, която ги изхранвала. Те били мощно подвластни от времето, сезона и от това дали годината ще е плодородна и богата, защото очаквали да преживеят и изхранят огромната си челяд точно от посевите си и от културите, които сами отглеждали. Легендата споделя и че светецът връзвал коня си на копието си, забито в нивите, събличал девет кожуха – знак на деветте студени месеци (есен, зима и пролет, без трите летни) и отивал да измоли Бог да пристигна лятото, с цел да се радват хората на изобилие и на храна, родена от земята. Тодоровден бил един от най-значимите празници в националните обичаи. Съхранен и до през днешния ден, той продължава да се празнува по остарели традиции в редица краища от страната ни, като доста от обредите, отдадени на празника, се следват и извършват, както в тези далечни времена. Защо обаче Свети Тодор е на кон и каква е ролята на коня в преданията? Защо празникът на светеца – Тодоровден го назовават и Конски Великден?
Конски Великден – за какво Тодоровден е прочут и по този начин?
По остарели обичаи празникът е обвързван и с конете и по-точно със здравето им. Обредните пити също са свързани с това извънредно значимо за българите в тези години животно. Те нормално се правили с форма на подкова, а по-сръчните домакини се стремели питата им да наподоби самото животно, и от тях се слагало парче, намазано с мед, в хранилките на конете. Любопитен бит, вероятно и леко занимателен, изпълняван в някои елементи от страната от дамите, е скачането им като коне и цвиленето, до момента в който раздават от обредните пити. Правят го, с цел да е здрав добитъкът и за плодовитост на кобилите. За да не боледуват пък конете, по традиция е неразрешена потреблението на лук на този ден.
Тодоровден е наименуван Конски Великден и поради кушиите. Докато дамите приготвяли обредни хлябове и ястия, миели косите си с вода със плява от конската ясла и слагали трапезата, мъжете кичели най-хубавите коне и се приготвяли за надпреварване с тях – така наречен кушии, които са познати и през днешния ден на Тодоровден. Те имат прабългарски корени и произлизат от тези далечни времена, през които конят е бил свещено животно и най-важното за народа ни, защото точно конят е бил пръв другар и асистент както в борбите, по този начин и в делника и труда на хората.
Кой чества на Тодоровден?
Освен конете, които явно заемат централно място в празника и с които са свързани доста от обичаите и традициите на Тодоровден, на този ден честват и всички, чието име е производно на Тодор – Дора, Теодора, Тошо, Дарка, Доротея, Дарина. Неочаквано за нас имен ден имат и носещите имената Божидар, Божанка и прочие. Да са живи и здрави именниците!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ