През 2023 г. светът стана свидетел на исторически пробив –

През 2023 година светът стана очевидец на исторически пробив – Англия и Съединени американски щати утвърдиха първото лекарство на база CRISPR – Casgevy. С него пациенти със сърповидно-клетъчна анемия и бета-таласемия за първи път получават късмет за естествен живот.

 

Историята на Виктория Грей, американка, която през 2019 година стана първият човек, получил сходно лекуване, демонстрира силата на технологията. Болката и непрекъснатите хоспитализации, които белязаха живота ѝ, изчезват – и тя през днешния ден живее пълноценно. Това към този момент не е научна фантастика, а факт.

Скандалът, който раздруса света

И въпреки всичко науката има и тъмна страна. През 2018 година китайският академик Хъ Цзянкуй разгласи, че е редактирал генома на две бебета, с цел да ги направи устойчиви на ХИВ. Научната общественост реагира с потрес и яд – не тъй като CRISPR е „ неразрешена магия “, а тъй като опитът беше припрян, непрогледен и етично неприемлив.

 

Този случай сподели какво се случва, когато упоритостта изпреварва отговорността.

Къде свършва науката и стартира фантастиката?

Днес можем да разделим картината на три ясно обрисувани полета:

 

* Реалност – генно редактиране за лекуване на тежки болести.
* Близко бъдеще – опция за по-висока резистентност към заболявания, удължение на живота или закъснение на стареенето.
* Фантастика – „ дизайнерски бебета “ с по-голям разсъдък, мускулна мощ или устойчивост.

Науката е надалеч от последното, а етичните загради към този момент наподобяват по-високи и от Великата китайска стена.

Етичната бомба със закъснител

Генетичният прогрес върви с въпроса: кой ще има достъп до него? Ако богатите могат да си разрешат „ генетичен тунинг “, а бедните – не, светът рискува да сътвори нова бездна, още по-дълбока от икономическите и обществени разлики през днешния ден.

Световната здравна организация и ЮНЕСКО към този момент упорстват за ясни правила. Иначе конкуренцията за „ суперчовека “ може да стартира – и да не знаем по какъв начин ще свърши.

Да, науката към този момент лекува заболявания, които до неотдавна изглеждаха нелечими. Да, генното редактиране може да промени бъдещето на милиони хора. Но „ суперчовекът “ към момента е мит – и може би би трябвало да остане подобен. Истинският въпрос не е дали можем да създадем индивида по-силен, а дали можем да създадем обществото по-справедливо, до момента в който вървим по този рисков, само че трогателен път.