Над 1/3 от гражданите на трети страни са живеели в пренаселени домакинства в ЕС през 2023 г.
През 2023 година малко над една трета (34,2 на сто) от жителите на Европейския съюз, които не са жители на страни от общността, са живели в пренаселени семейства. Това значи, че те не са разполагали с нужния брой стаи, подобаващ за размера на семейството, изясняват специалистите на Евростат в обява, оповестена през днешния ден на страницата на статистическата организация.
През 2022 година този дял бе малко по-нисък (32,9 на сто), сочат още данните.
В България делът на непознатите жители, живеещи в пренаселени семейства, е бил 18,5 на 100 през 2023 година, сочат данните на Евростат. В същото време 30,4 на 100 от българските жители, живеещи в друга страна от Европейски Съюз, са обитавали сходни семейства.
По отношение на жителите на страни от Европейски Съюз, които живеят в съюза, 13,7 на 100 от тях са били в пренаселени семейства през предходната година, по отношение на дял от 13,9 на 100 през 2022 година
За жителите на Европейски Съюз, пребиваващи в друга страна от съюза, делът на хората в пренаселени семейства е бил 20,8 на 100 през 2023 година по отношение на 20,5 на 100 през 2022 година
Степента на претъпканост за жители на страни отвън Европейски Съюз през 2023 година е била най-висока в Полша (53,3 на сто), Италия (50,7 на сто), Швеция (48,3 на сто) и Гърция (47,5 на сто), до момента в който най-ниска е в Кипър (4 на сто), Ирландия (9,1 на сто) и Малта (10,8 на сто), Нидерландия (17,4 на сто) и България (18,5 на сто).
За жителите на други страни от Европейски Съюз равнищата на претъпканост са били най-значителни в Италия (39,9 на сто), Гърция (33,1 на сто) и Германия (24,9 на сто). На другия завършек на скалата се нареждат Малта (0,3 на сто), Нидерландия (4,8 на сто) и Кипър (5,4 на сто).
Най-високите равнища на претъпканост са регистрирани измежду жителите на Латвия (37 на сто), Румъния (35,2 на сто) и Полша (31,5 на сто), а най-ниски в Малта (1 на сто), Кипър (1,4 на сто) и Ирландия (2 на сто).
