Вече 35 години от космоса идва редовен сигнал и никой не знае какъв е той
През 2023 година откриватели разпознават обект, наименуван GPM J1839-10, който изпраща импулси на радиоенергия на всеки 22 минути. Това е необикновено постепенно спрямо други източници на пулсиращи радиовълни.
Освен това, се разкриват доказателства за обекта, датиращи от 1988 година Сигналът на обекта остава неусетен, тъй като учените не са знаели по какъв начин да търсят необикновеното му държание.
Този обект се държи малко като пулсар, само че астрофизиците са озадачени. Подробности за работата им са оповестени в списание Nature.
GPM J1839-10 бе открит по време на търсене на транзиенти (преходни обекти). Това са обекти, които варират бързо по бляскавост или позиция в небето, като да вземем за пример свръхнови, звездни изригвания и други бързо движещи се метеорити. GPM J1839-10 обаче се появява по малко необикновен метод. Всъщност той се появява два пъти като временен детайл по време на една нощ на наблюдаване.
Освен това, вместо да доставя къс, само че натоварен прилив на сила, неговите сигнали са доста по-слаби и не престават за интервал от към тридесет до триста секунди. Когато е деен, интензитетът на GPM J1839-10 също може да варира с доста подимпулси в границите на главния сигнал. Справка в архивни данни сподели, че сигнали са засечени още през 1988 година Така че този обект към този момент не е тъкмо транзиент, само че тогава какво тъкмо е той?
Най-очевидният аналог на GPM J1839-10 е пулсарът - извънредно плътна неутронна звезда (резултат от гравитационния колапс на солидна звезда в края на нейния живот), която излъчва постоянно електромагнитно излъчване под формата на тесни лъчи радиация, до момента в който се върти бързо към себе си. От наша позиция, тези лъчи сила от време на време минават през Земята в регулярен темп, като морски фар в нощта.
Но импулсите на тези пулсари нормално се повтарят доста бързо, всяка секунда или няколко милисекунди. Освен това, и по-важно, не забравяме, че магнитното поле, което зарежда производството на радиовълни, се генерира от въртенето на звездата. Ако този пулсар стартира да се върти прекомерно постепенно, тогава магнитното поле ще спадне до точка, в която към този момент не може да генерира забележими радиоизлъчвания. С други думи, в случай че се забави, потъмнява. Ето за какво до момента астрономите не са разпознали пулсари, които да излъчват своите радиосигнали на всеки няколко минути. А този обект ни изпраща сигнали на всеки 22 минути.
Не бива да забравяме и магнетарната догадка, различен съответен вид неутронна звезда, отличаваща се със своето извънредно мощно магнитно поле (най-интензивното, следено във Вселената). Тези детонации обаче генерират и по-високо енергийни фотони. В този случай обаче откривателите не са уловили нито един подобен. Освен това се счита, че магнетарите се въртят по-бързо, в сравнение с допуска това 22-минутно противоречие.
Друга опция е бяло джудже с извънредно мощно магнитно поле. Това в действителност са доста по-големи обекти и затова е нужно доста повече време да направи завъртане към оста си от неутронна звезда. Но въпреки астрономите да са следили хиляди от тях в Млечния път, те в никакъв случай не са се държали по този начин.
Разбира се, също е допустимо да е някакъв тип другоземен обект, който към момента не е открит. Най-добрият метод да се разбере, е да усилят наблюденията. За страдание, това няма да е елементарно, защото ще би трябвало да се следи всяка област от космоса в продължение на няколко часа, с цел да е несъмнено, че може да се засекат няколко от тези събития. Това обаче би включвало ангажиране на прекалено много техника.
В умозаключение, откриването на обекта GPM J1839-10 слага доста въпроси пред астрофизиците. Въпреки че споделя някои характерности с пулсарите, неговата 22-минутна честота остава невиждана и необяснима с актуалните модели.
Хипотезите за пулсар, магнетар или бяло джудже не наподобяват изцяло приемливи за пояснение на това неповторимо държание.
Идеята, че това може да е някакъв тип другоземен обект, който не е бил прочут до момента, акцентира значимостта на продължаването на проучването и наблюдението на Вселената.
Бъдещите наблюдения, макар техническите провокации, които слагат, ще бъдат от решаващо значение за разкриването на мистериите на този вълнуващ и евентуално революционен обект за нашето схващане на астрофизиката.
Освен това, се разкриват доказателства за обекта, датиращи от 1988 година Сигналът на обекта остава неусетен, тъй като учените не са знаели по какъв начин да търсят необикновеното му държание.
Този обект се държи малко като пулсар, само че астрофизиците са озадачени. Подробности за работата им са оповестени в списание Nature.
GPM J1839-10 бе открит по време на търсене на транзиенти (преходни обекти). Това са обекти, които варират бързо по бляскавост или позиция в небето, като да вземем за пример свръхнови, звездни изригвания и други бързо движещи се метеорити. GPM J1839-10 обаче се появява по малко необикновен метод. Всъщност той се появява два пъти като временен детайл по време на една нощ на наблюдаване.
Освен това, вместо да доставя къс, само че натоварен прилив на сила, неговите сигнали са доста по-слаби и не престават за интервал от към тридесет до триста секунди. Когато е деен, интензитетът на GPM J1839-10 също може да варира с доста подимпулси в границите на главния сигнал. Справка в архивни данни сподели, че сигнали са засечени още през 1988 година Така че този обект към този момент не е тъкмо транзиент, само че тогава какво тъкмо е той?
Най-очевидният аналог на GPM J1839-10 е пулсарът - извънредно плътна неутронна звезда (резултат от гравитационния колапс на солидна звезда в края на нейния живот), която излъчва постоянно електромагнитно излъчване под формата на тесни лъчи радиация, до момента в който се върти бързо към себе си. От наша позиция, тези лъчи сила от време на време минават през Земята в регулярен темп, като морски фар в нощта.
Но импулсите на тези пулсари нормално се повтарят доста бързо, всяка секунда или няколко милисекунди. Освен това, и по-важно, не забравяме, че магнитното поле, което зарежда производството на радиовълни, се генерира от въртенето на звездата. Ако този пулсар стартира да се върти прекомерно постепенно, тогава магнитното поле ще спадне до точка, в която към този момент не може да генерира забележими радиоизлъчвания. С други думи, в случай че се забави, потъмнява. Ето за какво до момента астрономите не са разпознали пулсари, които да излъчват своите радиосигнали на всеки няколко минути. А този обект ни изпраща сигнали на всеки 22 минути.
Не бива да забравяме и магнетарната догадка, различен съответен вид неутронна звезда, отличаваща се със своето извънредно мощно магнитно поле (най-интензивното, следено във Вселената). Тези детонации обаче генерират и по-високо енергийни фотони. В този случай обаче откривателите не са уловили нито един подобен. Освен това се счита, че магнетарите се въртят по-бързо, в сравнение с допуска това 22-минутно противоречие.
Друга опция е бяло джудже с извънредно мощно магнитно поле. Това в действителност са доста по-големи обекти и затова е нужно доста повече време да направи завъртане към оста си от неутронна звезда. Но въпреки астрономите да са следили хиляди от тях в Млечния път, те в никакъв случай не са се държали по този начин.
Разбира се, също е допустимо да е някакъв тип другоземен обект, който към момента не е открит. Най-добрият метод да се разбере, е да усилят наблюденията. За страдание, това няма да е елементарно, защото ще би трябвало да се следи всяка област от космоса в продължение на няколко часа, с цел да е несъмнено, че може да се засекат няколко от тези събития. Това обаче би включвало ангажиране на прекалено много техника.
В умозаключение, откриването на обекта GPM J1839-10 слага доста въпроси пред астрофизиците. Въпреки че споделя някои характерности с пулсарите, неговата 22-минутна честота остава невиждана и необяснима с актуалните модели.
Хипотезите за пулсар, магнетар или бяло джудже не наподобяват изцяло приемливи за пояснение на това неповторимо държание.
Идеята, че това може да е някакъв тип другоземен обект, който не е бил прочут до момента, акцентира значимостта на продължаването на проучването и наблюдението на Вселената.
Бъдещите наблюдения, макар техническите провокации, които слагат, ще бъдат от решаващо значение за разкриването на мистериите на този вълнуващ и евентуално революционен обект за нашето схващане на астрофизиката.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ