През 2023 г. броят на загиналите лица вследствие на възникнали

През 2023 година броят на починалите лица в резултат на зародили бедствия, повреди, произшествия и рецесии е 667 души, или 10 на 100 000 души от популацията на страната, оповестяват от Националния статистически институт (НС).

През 2023 година зародилите спешни събития – общо бедствия, повреди, произшествия и рецесии – са 14 850, като се усилват с 1% по отношение на миналата година. Най-много са пожарите с произтекли от тях материални вреди – 50,4%, следвани от пътнотранспортните катастрофи с потърпевши лица – 47,2%. Най-голяма е концентрацията на катастрофи в огромните области, като първенци са столицата (1649), Пловдив (1548) и Варна (1339).

Данните на Национален статистически институт демонстрират, че броят на злополуките е повишен по отношение на 2022 година с близо 6%. Най-много са пътнотранспортните катастрофи със починали и ранени в областите Пловдив (838), София (751) и Варна (703).

Ранените през 2023 година са общо 9415, или 146 на 100 000 души от популацията на страната. Най-голям брой потърпевши са регистрирани при транспортни произшествия – 9125 лица, и пожари – 289 лица. На районно равнище най-вече са ранените в областите Пловдив – 1132 лица, София (столица) – 905 лица, и Варна – 871 лица.

През 2023 година спешните събития в страната, за които е оповестено бедствено състояние, са 104 – с 55 повече (112% нарастване) по отношение на миналата година. От тях максимален дял заемат наводненията, бурите, суровите зимни условия и горските пожари. В съпоставяне с 2022 година се е нараснал броят на наводненията – с 62,5%, и горските пожари – с 85,7%.  Най-много бедствия са регистрирани в общините в областите Варна, София и Враца. В засегнатите от бедствията територии живеят над 1,3 млн. души, или 20,5% от популацията на страната.

По оценка на Национален статистически институт през 2023 година изразходваните обществени средства за подготвеност, предварителна защита, реагиране и възобновяване от спешни събития са 850,977 млн. лв., или 0,46% от Брутният вътрешен продукт на страната.

Разходите за спешни събития през 2023 година понижават доста по отношение на предходните две години, през които са регистрирани и средствата, свързани с преодоляването на пандемията от COVID-19 и последствията от военния спор в Украйна през 2022 г.

Най-много средства през 2023 година са изразходвани за подготвеност (78,6%) и предварителна защита (12,7%), до момента в който през 2021 година и 2022 година повече пари са харчени за възобновяване и реагиране. По-голямата част от средствата са изразходени от централната изпълнителна власт, като министерствата и ведомствата са похарчили над 627,5 млн. лева за противопожарна защита, ръководство на държавния запас и военновременните ресурси и други. Общините са харчили повече за възобновяване (65,4 млн. лева.) и предварителна защита (48,66 млн. лева.).

През 2023 година 98,2% от изразходените средства за спешни събития са обезпечени от държавния бюджет, а останалите 1,8% от Европейски Съюз. 19,2% от общите разноски за спешни събития през предходната година са изхарчени за действия, свързани със отбрана на популацията при стихийни бедствия и повреди (164 млн. лева от общо 851 млн. лева.). Те нарастват с 6,3% по отношение на миналата година и с 10,8% по отношение на 2021 г.