Лъчезар Борисов: Националното предателство със закриването на държавната въглищна енергетика струва повече, отколкото всички приходи по Плана за възстановяване и устойчивост
През 2023 година България ще би трябвало да се оправи освен с световните провокации и риска от световна криза, а ще би трябвало да преодолее и голям брой вреди, нанесени на вътрешно равнище.Недалновидно ръководство и изменничество на национални ползи вещаят спомагателни стопански компликации за страната ни.
Според Кристалина Георгиева и МВФ 2023 гoдинa щe бъдe тpyднa зa гoлямa чacт oт глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa. Πpичинaтa са ocнoвнитe двигaтeли нa глoбaлния pacтeж - CAЩ, Eвpoпa и Kитaй, които изпитвaт oтcлaбвaнe нa aĸтивнocттa. Очаква се половината страни от Европейски Съюз да изпаднат в криза. Тези прогнози в избрана степен са предизвикани и от провежданата антиинфлационна политика от централните банки и Федералния запас, които лимитират паричното предложение, а от там достъпа до финансиране и ограничение на вложенията в структурата на икономическия напредък.
България като дребна отворена стопанска система сигурно ще се сблъска с провокациите на световната среда. За страдание обстановката в България е допустимо да бъде още по-тежка, тъй като с изключение на негативите от външната среда, страната ни би трябвало да се оправи и с вътрешни провокации. Освен с външните макроикономически проблеми държавните управления и Народното събрание в България би трябвало да се оправят и с нанесените вреди от недалновидната макроикономическа политика, извършена през последната една година и половина.
Външните проблеми ще бъдат усетени най-малкото по две линии:
• Ограничаване на опциите за важен растеж в частните вложения, заради затрудняването на достъпа до финансиране.
• Свиване на евентуалните опциите за експорт, заради прогнозата на Европейската централна банка за закъснение на вноса на еврозоната през 2023 година
На фона на задаващата се криза, която ще засегне Европа през идващите няколко тримесечия, България ще би трябвало да се оправя с редица вътрешни проблеми и стопански вреди, които са основани през последната една година и половина в областта на ръководството на обществените финанси, опциите за покриване на непрекъснати бюджетни разноски, възобновяване на изгубените вложения в структурата на Брутният вътрешен продукт, инфлацията, която остава доста по-висока от междинната в Европейски Съюз и измяната на националните ползи в областта на енергетиката.
По-конкретно:
• Данните на Министерството на финансите сочат, че единствено по последните две дребни излъчвания на облигации на външните пазари лихвите, които следва да бъдат плащани са съвсем 200 млн. лева годишно или 2 милиарда лева за идващите 10 години. Лихвените проценти по този дълг доближават 4.63% и са с към 70% по-високи от тези в Хърватска, Литва и Полша. Нещо повече в тези лихвени заплащания не се включва издаденият дълг на вътрешния пазар, при който лихвите доближават до към 6%, както и новият дълг, който ще би трябвало да бъде изтеглен в интервала 2023 – 2026 година, с цел да могат да бъдат покривани непрекъснатите разноски на хазната. Тези задължения могат да доближат 11-15 милиарда лева годишно. Недалновидното и несвоевременно издаване на държавния дълг, както и на прекратяване на дейните дейности за участие в еврозоната изправят България пред обстановката да емитира доста по-скъп дълг на финансовите пазари, а финансовата общественост да ни дава слаба оценка за протичащото се в страната.
• Тежко е и наследството с високата инфлация, с което на фона на влошената световна среда, Народното събрание и държавните управления ще би трябвало да се оправят. Независимо от забавящите се годишни темпове на инфлация, повишаването в България остава доста по-високо от средноевропейското. Годишната инфлация в България през ноември 2022 година е 16.9%, до момента в който в еврозоната е едвам 10.1%, което е разлика от съвсем 70%. Най-засегнати остават нискодоходните групи, защото България е и измежду водачите по най-висока инфлация при храните. По най-голям растеж на цените на храните в Европейски Съюз през ноември преди България и Словакия (сходни равнища на инфлация при храните) са само Унгария, Литва и Латвия. България е и в топ 30 в света по най-голям растеж на цените на храните.
• Друг вътрешен проблем пред страната ни, който би трябвало да бъде преодолян през 2023 година, взаимно с световните провокации, свързани с евентуалната криза е сривът на вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт. Последните данни на Национален статистически институт от годишната информация за макроикономическите индикатори сочат важен действителен срив на вложенията през последните четири тримесечия. Изменението на бруто образуването в главен капитал е:
o -10.9% през 4-то тримесечие на 2021 година
o -9% през 1-во тримесечие н а 2022 година
o -9.5% през 2-ро тримесечие на 2022 година
o -6.1% през 3-то тримесечие на 2022 година
Всичко това е доказателство за неуспеха в капиталовата политика и за срив в осъществяването на инфраструктурни планове от страна на страната. Липсват и вложени средства в тези интервали по Плана за възобновяване и резистентност.
• На фона на заканите от световната криза България през 2023 година ще би трябвало да реши и проблемите с националното изменничество в бранш енергетика. Сектор енергетика в България и в частност електроенергетиката беше най-важния буфер по време на инфлационната рецесия, като се реализираше извънреден напредък на производството и износа, като се генерираше добавена стойност и БВП. Компенсациите за високите цени на силата бяха изплатени на бизнеса точно от бранш електроенергетика. Производството на електрическа енергия, добива на въглища и производството на военнопромишления комплекс бяха главните браншове запазили растежа в страната и довели до растежи на индустриалното произвеждане.
Независимо от това се оказа, че с един автограф върху Плана за възобновяване и резистентност е предадено бъдещето на бранша, избавил България през най-тежките месеци и държавната въглищна енергетика ще би трябвало да бъде закрита през идващите години, започвайки още от 2023 година Това национално изменничество коства повече, в сравнение с всички доходи по Плана за възобновяване и резистентност, тъй като генерираните облаги и доходи на бранша през последните години надвишават средствата по проекта. Народното събрание и държавните управления ще би трябвало незабавно да предоговорят проекта, съгласно новата икономическа и световна среда и да не трансформират бъдещето на енергетиката и стопанската система в пленник на лобистки планове.
Според Кристалина Георгиева и МВФ 2023 гoдинa щe бъдe тpyднa зa гoлямa чacт oт глoбaлнaтa иĸoнoмиĸa. Πpичинaтa са ocнoвнитe двигaтeли нa глoбaлния pacтeж - CAЩ, Eвpoпa и Kитaй, които изпитвaт oтcлaбвaнe нa aĸтивнocттa. Очаква се половината страни от Европейски Съюз да изпаднат в криза. Тези прогнози в избрана степен са предизвикани и от провежданата антиинфлационна политика от централните банки и Федералния запас, които лимитират паричното предложение, а от там достъпа до финансиране и ограничение на вложенията в структурата на икономическия напредък.
България като дребна отворена стопанска система сигурно ще се сблъска с провокациите на световната среда. За страдание обстановката в България е допустимо да бъде още по-тежка, тъй като с изключение на негативите от външната среда, страната ни би трябвало да се оправи и с вътрешни провокации. Освен с външните макроикономически проблеми държавните управления и Народното събрание в България би трябвало да се оправят и с нанесените вреди от недалновидната макроикономическа политика, извършена през последната една година и половина.
Външните проблеми ще бъдат усетени най-малкото по две линии:
• Ограничаване на опциите за важен растеж в частните вложения, заради затрудняването на достъпа до финансиране.
• Свиване на евентуалните опциите за експорт, заради прогнозата на Европейската централна банка за закъснение на вноса на еврозоната през 2023 година
На фона на задаващата се криза, която ще засегне Европа през идващите няколко тримесечия, България ще би трябвало да се оправя с редица вътрешни проблеми и стопански вреди, които са основани през последната една година и половина в областта на ръководството на обществените финанси, опциите за покриване на непрекъснати бюджетни разноски, възобновяване на изгубените вложения в структурата на Брутният вътрешен продукт, инфлацията, която остава доста по-висока от междинната в Европейски Съюз и измяната на националните ползи в областта на енергетиката.
По-конкретно:
• Данните на Министерството на финансите сочат, че единствено по последните две дребни излъчвания на облигации на външните пазари лихвите, които следва да бъдат плащани са съвсем 200 млн. лева годишно или 2 милиарда лева за идващите 10 години. Лихвените проценти по този дълг доближават 4.63% и са с към 70% по-високи от тези в Хърватска, Литва и Полша. Нещо повече в тези лихвени заплащания не се включва издаденият дълг на вътрешния пазар, при който лихвите доближават до към 6%, както и новият дълг, който ще би трябвало да бъде изтеглен в интервала 2023 – 2026 година, с цел да могат да бъдат покривани непрекъснатите разноски на хазната. Тези задължения могат да доближат 11-15 милиарда лева годишно. Недалновидното и несвоевременно издаване на държавния дълг, както и на прекратяване на дейните дейности за участие в еврозоната изправят България пред обстановката да емитира доста по-скъп дълг на финансовите пазари, а финансовата общественост да ни дава слаба оценка за протичащото се в страната.
• Тежко е и наследството с високата инфлация, с което на фона на влошената световна среда, Народното събрание и държавните управления ще би трябвало да се оправят. Независимо от забавящите се годишни темпове на инфлация, повишаването в България остава доста по-високо от средноевропейското. Годишната инфлация в България през ноември 2022 година е 16.9%, до момента в който в еврозоната е едвам 10.1%, което е разлика от съвсем 70%. Най-засегнати остават нискодоходните групи, защото България е и измежду водачите по най-висока инфлация при храните. По най-голям растеж на цените на храните в Европейски Съюз през ноември преди България и Словакия (сходни равнища на инфлация при храните) са само Унгария, Литва и Латвия. България е и в топ 30 в света по най-голям растеж на цените на храните.
• Друг вътрешен проблем пред страната ни, който би трябвало да бъде преодолян през 2023 година, взаимно с световните провокации, свързани с евентуалната криза е сривът на вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт. Последните данни на Национален статистически институт от годишната информация за макроикономическите индикатори сочат важен действителен срив на вложенията през последните четири тримесечия. Изменението на бруто образуването в главен капитал е:
o -10.9% през 4-то тримесечие на 2021 година
o -9% през 1-во тримесечие н а 2022 година
o -9.5% през 2-ро тримесечие на 2022 година
o -6.1% през 3-то тримесечие на 2022 година
Всичко това е доказателство за неуспеха в капиталовата политика и за срив в осъществяването на инфраструктурни планове от страна на страната. Липсват и вложени средства в тези интервали по Плана за възобновяване и резистентност.
• На фона на заканите от световната криза България през 2023 година ще би трябвало да реши и проблемите с националното изменничество в бранш енергетика. Сектор енергетика в България и в частност електроенергетиката беше най-важния буфер по време на инфлационната рецесия, като се реализираше извънреден напредък на производството и износа, като се генерираше добавена стойност и БВП. Компенсациите за високите цени на силата бяха изплатени на бизнеса точно от бранш електроенергетика. Производството на електрическа енергия, добива на въглища и производството на военнопромишления комплекс бяха главните браншове запазили растежа в страната и довели до растежи на индустриалното произвеждане.
Независимо от това се оказа, че с един автограф върху Плана за възобновяване и резистентност е предадено бъдещето на бранша, избавил България през най-тежките месеци и държавната въглищна енергетика ще би трябвало да бъде закрита през идващите години, започвайки още от 2023 година Това национално изменничество коства повече, в сравнение с всички доходи по Плана за възобновяване и резистентност, тъй като генерираните облаги и доходи на бранша през последните години надвишават средствата по проекта. Народното събрание и държавните управления ще би трябвало незабавно да предоговорят проекта, съгласно новата икономическа и световна среда и да не трансформират бъдещето на енергетиката и стопанската система в пленник на лобистки планове.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ