Резервът на пазара на труда показва, че експанзията на заетостта става все по-трудна
През 2023 година България реализира най-ниския размер на индикатора за последните 15 години
Предлагането на труд в България остава извънредно свито на фона на рекордното търсене, а достигането до останалия свободен запас наподобява все по-трудно. Това е главният извод от оповестените тази седмица данни на Евростат за общия свободен запас на пазара на труда в страните от Европейски Съюз.
Оценката на " запасите " (labor market slack) за 2023 година е забавна по две аргументи. От една страна данните включват разширено разбиране за население в дейна възраст - 15-74 годишни вместо по-често обсъжданата група на лица от 15 до 64 години, което признава все по-важната роля на възрастните хора на пазара на труда на фона, движена от застаряването и свиването на предлагането. От друга страна понятието е оптимално обхватно, като включва както безработните, по този начин и неактивните, които са склонни да работят и хората, работещи на повърхностен работен ден - с други думи, показан е цялостният капацитет за агресия на пазара на труда.
Разпределението на общите запаси сочат, че в страните от Европейски Съюз и след пандемията пазарите на труд работят на доста скорости, като в редица страни - Испания, Италия, Гърция, Швеция, Финландия - те надвишават 15% от популацията на 15-74 години. От другата страна са най-вече централноевропейски страни, където високото търсене и сполучливи политики за активиране и преквалификация са съумели съвсем да изчерпят свободния запас - такива образци са Полша, Малта, Унгария, Чехия, където запасите са от порядъка на 5-6%. България е покрай тези стойности, със 7,1% запас.
Интересно е да отбележим, че характерът на запасите е доста друг измежду другите страни - в някои (Унгария, Полша) водеща е безработицата, при други, изключително в Западна Европа (Нидерландия, Ирландия, Франция) се следи висок дял на ненапълно заетите, а при трети (Италия, Чехия, Германия) с най-голяма относителна тежест са неактивните, които са склонни да работят. Това акцентира обстоятелството, че преносът на политики и практики в границите на Европейски Съюз е сложен поради доста другите особености на националните стопански системи и в частност пазари на труд.
През 2023 година България реализира най-ниския размер на запасите на пазара на труда за последните 15 години. Докато след световната рецесия цената на индикатора доближава пика си от 21%, най-много поради забележителния дял безработни лица, само че и значително подготвени да стартират работа неактивни лица, то през 2023 година той към този момент е 7,1%. Водеща роля още веднъж играе безработицата, (4,2%), както и готовите да работят неактивни (2,1%), а другите две групи са доста дребни - ненапълно заети са едвам 0,3% от популацията на 15-74 години, а търсещи работа, само че не в положение да стартират незабавно да работят са 0,5%.
Това систематизиране и динамичност дават ясна тенденция на политиките за агресия на пазара на труда у нас. Известни запаси има, както в групата на безработните, по този начин и измежду склонните да работят неактивни лица. Фактът, че те не съумяват да се осъществят на фона на нарасналото търсене на труд обаче значи, че има обилни спънки пред това - ниска подготовка и умения, разположение в райони с малко свободни работни места при ниска подвижност, липса на насочване. Именно тези бариери би трябвало да бъдат преодолени - с фокус върху квалификацията и уменията, разширение на образованието на възрастните, разглеждане на самостоятелните потребности и провокации на неактивните и безработните*.
* Човешкият капитал е измежду главните фокуси на новопубликуваната " Бяла книга на ИПИ: Отключване на растежа ". Още ограничения за образованието, пазара на труда и обществената политика могат да бъдат открити в съответната глава на изданието.
* работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Предлагането на труд в България остава извънредно свито на фона на рекордното търсене, а достигането до останалия свободен запас наподобява все по-трудно. Това е главният извод от оповестените тази седмица данни на Евростат за общия свободен запас на пазара на труда в страните от Европейски Съюз.
Оценката на " запасите " (labor market slack) за 2023 година е забавна по две аргументи. От една страна данните включват разширено разбиране за население в дейна възраст - 15-74 годишни вместо по-често обсъжданата група на лица от 15 до 64 години, което признава все по-важната роля на възрастните хора на пазара на труда на фона, движена от застаряването и свиването на предлагането. От друга страна понятието е оптимално обхватно, като включва както безработните, по този начин и неактивните, които са склонни да работят и хората, работещи на повърхностен работен ден - с други думи, показан е цялостният капацитет за агресия на пазара на труда.
Разпределението на общите запаси сочат, че в страните от Европейски Съюз и след пандемията пазарите на труд работят на доста скорости, като в редица страни - Испания, Италия, Гърция, Швеция, Финландия - те надвишават 15% от популацията на 15-74 години. От другата страна са най-вече централноевропейски страни, където високото търсене и сполучливи политики за активиране и преквалификация са съумели съвсем да изчерпят свободния запас - такива образци са Полша, Малта, Унгария, Чехия, където запасите са от порядъка на 5-6%. България е покрай тези стойности, със 7,1% запас.
Интересно е да отбележим, че характерът на запасите е доста друг измежду другите страни - в някои (Унгария, Полша) водеща е безработицата, при други, изключително в Западна Европа (Нидерландия, Ирландия, Франция) се следи висок дял на ненапълно заетите, а при трети (Италия, Чехия, Германия) с най-голяма относителна тежест са неактивните, които са склонни да работят. Това акцентира обстоятелството, че преносът на политики и практики в границите на Европейски Съюз е сложен поради доста другите особености на националните стопански системи и в частност пазари на труд.
През 2023 година България реализира най-ниския размер на запасите на пазара на труда за последните 15 години. Докато след световната рецесия цената на индикатора доближава пика си от 21%, най-много поради забележителния дял безработни лица, само че и значително подготвени да стартират работа неактивни лица, то през 2023 година той към този момент е 7,1%. Водеща роля още веднъж играе безработицата, (4,2%), както и готовите да работят неактивни (2,1%), а другите две групи са доста дребни - ненапълно заети са едвам 0,3% от популацията на 15-74 години, а търсещи работа, само че не в положение да стартират незабавно да работят са 0,5%.
Това систематизиране и динамичност дават ясна тенденция на политиките за агресия на пазара на труда у нас. Известни запаси има, както в групата на безработните, по този начин и измежду склонните да работят неактивни лица. Фактът, че те не съумяват да се осъществят на фона на нарасналото търсене на труд обаче значи, че има обилни спънки пред това - ниска подготовка и умения, разположение в райони с малко свободни работни места при ниска подвижност, липса на насочване. Именно тези бариери би трябвало да бъдат преодолени - с фокус върху квалификацията и уменията, разширение на образованието на възрастните, разглеждане на самостоятелните потребности и провокации на неактивните и безработните*.
* Човешкият капитал е измежду главните фокуси на новопубликуваната " Бяла книга на ИПИ: Отключване на растежа ". Още ограничения за образованието, пазара на труда и обществената политика могат да бъдат открити в съответната глава на изданието.
* работи по тематиките за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и районното развиване. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му активност е върху въздействието на икономическото развиване и динамичност върху изборните резултати и доверието в ръководещите партии.
Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ