Край на делата-шамари? Докъде е България с приемането на европейската анти-SLAPP директива
През 2022 година уеб сайтът Mediapool разгласява, с която обръща внимание на риска за изключване на България от системата „ Зелена карта “ поради проблеми със отговорности, свързани със застрахователната компания „ Лев инс “. В нея се цитира публична, обществено налична стенограма от съвещание на Министерски съвет. Преди обявата медията изпраща въпроси до компанията и получава следния отговор:
„ На заложените тенденциозни въпроси ще Ви бъде даден отговор в съда “.
Заради въпросния текст “Лев инс ” заведе против Mediapool гражданско дело за повредена известност с рекордния размер на желае от 1 милион лв..
Това се трансформира в най-емблематично SLAPP-дело в най-новата история на българските медии. Но не и единственото. От дела-шамари пострадаха още редица публицисти и самостоятелните издания, измежду които, „ Капитал “, “Сега ”, BIRD, „ Биволъ “ и др.
Какво е SLAPP дело?
Макар да аплайват за статут на дело за клюка, делата-шамари, или така наречен SLAPP каузи ( " стратегически каузи против обществено присъединяване " ) са злоумишлени правосъдни искове, най-често заведени от фигури, концентриращи въздействие. Основното им оръжие е финансовият напън. Преди всичко SLAPP делата целят да изтощят финансово ответника със скъпи и продължителни правосъдни процеси и резултатът им е широкообхватен.
Когато против публицист или медия се заведе иск за 1 млн. лева, това не е просто алегорична рекламация. Още първоначално ответникът би трябвало да наеме юристи, да написа отговори, да събира доказателства, да върви по съвещания, да заплаща експертизи, преводи, пътувания, такси и да отделя голямо време. Делото може да мине през три инстанции и да продължи години. За дребна самостоятелна медия това значи пари, хора и внимание, извадени от журналистическата работа.
Големият размер на желае има още един резултат: той основава риск. Дори в случай че медията има вяра, че е права, постоянно има неустановеност по какъв начин ще реши съдът. При иск за 1 млн. лева възможна загуба може да значи финансов провал. Освен това върху такава сума могат да се натрупат разходи и лихви. Тоест опасността не е единствено " ще ви съдим ", а " можем да ви унищожим финансово ".
Затова въпросът не е единствено дали ищецът ще завоюва. Дори журналистът да завоюва след 3-4 години, той отново към този момент е платил цена - пари, време, стрес и пропусната работа. А останалите медии виждат това и стартират да си споделят: " По-добре да не пипаме тази тематика. " Това е смразяващият резултат.
Още по-тънък миг е " отвързването на ръце " за налагане безотговорно на запор при съществуване на иск.
България на челни места в тревожни ранглисти
През 2023 година Антикорупционният фонд (АКФ) показа първия последователен разбор, който сподели, че в България броят на SLAPP делата прогресивно нараства. преглежда 65 правосъдни производства против публицисти и цивилен деятели в интервала 2000-2023 година, със средна продължителност от около 3 години.
Тази година пък България отстъпи с едно място в Индекса за независимост на словото на и се подреди на 71-во място от общо 180 страни. В рамките на Европейски Съюз само Унгария и Гърция се класират по-назад от нас.
Анализът им регистрира общо утежняване на средата за публицистика в международен мащаб, като над половината страни попадат в категориите „ мъчно “ или „ доста съществено “ състояние. SLAPP делата са измежду главните посочени проблеми.
Европейската анти-SLAPP инструкция
В продължение на години Европейският съюз се отнася към правосъдните разногласия, свързани с репутацията и клеветата като към въпрос, касаещ вътрешното националното правораздаване на всяка страна членка.
Големият поврат в мисленето на Брюксел настъпи след един съответен проблем.
“Законът Дафне ”
През октомври 2017 година малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която разследваше корупция по високите етажи на властта в Малта, беше убита при атентат с кола-бомба. Беше открито, че все още на гибелта си Дафне Галиция е обект на 47 висящи цивилен и наказателни каузи за клюка, заведени против нея от локални политици, предприемачи и министри. По това време част от исковете са заведени в чужбина, където правосъдните такси и адвокатските възнаграждения са непостижимо високи.
В нейна памет Европейският парламент (ЕП) стартира да назовава бъдещите законодателни ограничения за отбрана на публицистите - „ Закона Дафне “.
През 2020 година Европейската комисия (ЕК) за първи път включи битката против SLAPP делата като приоритет в своя “ ”. Четири години по-късно след дълги договаряния анти-SLAPP директивата беше публично призната от Европейския парламент и Съвета.
Тя трансформира няколко основни момента в правосъдната процедура в Европейски Съюз, само че на първо място цели следното: съдът да разпознава злоупотребата в точния момент и да обезврежда механизмите на напън.
Държавите членки разполагаха с двугодишен период да внедрят този принцип в националното си законодателство. У нас той изтече на 7 май тази година.
Докъде е България?
България посрещна основната дата 7 май с софтуерно забавяне, само че с готов проект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), направен от експертна работна група към Министерство на правораздаването. Той беше оповестен за публично разискване на Портала за публични съвещания () на 16 април, като срокът за изпращане на мнения по него завърши при започване на тази седмица - на 18 май.
Всичко това стана по времето на служебния министър Андрей Янкулов.
АЕЖ (Асоциация на европейските журналисти) и ПДИ (Програма достъп до информация) бяха измежду основните участници в работната група. В тяхно приканиха “за бързо внасяне на оферти законопроект в Народното събрание, след обобщаване на получените мнения ” и обявиха:
Макар планът да не взема решение всички вероятни форми на корист със правосъдни процедури, той съставлява основна първа крачка към ограничение на натиска против публицисти, медии и цивилен деятели в България.
Какво планува бъларският законопроект?
Промените плануват основаването на напълно нова процедура за SLAPP каузи, като за пръв път категорично са написани механизми за тяхното ранно различаване и ограничение.
Една от основните промени е опцията искът да бъде отритнат още при започване на правосъдния развой. Ако ответникът твърди, че против него е заведено дело-шамар, съдът ще би трябвало в къс период да ревизира дали претенцията е неоснователна. Така при подозрения за корист тежестта се измества към ищеца, който би трябвало да обоснове за какво искът не съставлява опит за заплашване. В случай че не успее, съдът ще може да приключи делото още в закрито съвещание.
Проектът планува и съответни критерии, по които съдът дефинира дали става дума за SLAPP дело или не. Някои от тях са прекомерен размер на желае, неравнопоставеност между страните, водене на голям брой паралелни каузи против един и същи ответник, както и опити за дискредитиране посредством медийни офанзиви или политически напън.
Предвижда се и финансова отбрана за ответниците. Съдът ще може да задължи ищеца авансово да внесе гаранция за предстоящите правосъдни разходи, като при несъблюдение делото ще се приключва.
Допълнително се лимитира опцията точно по Граждански процесуален кодекс да бъдат налагани запори върху имущество и банкови сметки на публицисти и деятели без съществени доказателства.
Незабавни последващи стъпки
Приемането на анти-SLAPP поправките в българското законодателство не е въпрос на политическа воля или преценка от страна на родните държавни институции.
Директивата на Европейски Съюз има напълно наложителен темперамент за транспониране. Това произтича от фундаменталния принцип, че европейското право е с наднационален темперамент и има примат пред националното законодателство на страните членки.
С други думи, в случай че България не вкара поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Европейска комисия има право да започва наказателна процедура против страната, която обикновено се показва в тежки финансови наказания.
Затова, въпреки със забавяне, Министерството на правораздаването е длъжно да придвижи законопроекта към Народното събрание. Дали и по кое време ще го стори, следва да видим…
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
„ На заложените тенденциозни въпроси ще Ви бъде даден отговор в съда “.
Заради въпросния текст “Лев инс ” заведе против Mediapool гражданско дело за повредена известност с рекордния размер на желае от 1 милион лв..
Това се трансформира в най-емблематично SLAPP-дело в най-новата история на българските медии. Но не и единственото. От дела-шамари пострадаха още редица публицисти и самостоятелните издания, измежду които, „ Капитал “, “Сега ”, BIRD, „ Биволъ “ и др.
Какво е SLAPP дело?
Макар да аплайват за статут на дело за клюка, делата-шамари, или така наречен SLAPP каузи ( " стратегически каузи против обществено присъединяване " ) са злоумишлени правосъдни искове, най-често заведени от фигури, концентриращи въздействие. Основното им оръжие е финансовият напън. Преди всичко SLAPP делата целят да изтощят финансово ответника със скъпи и продължителни правосъдни процеси и резултатът им е широкообхватен.
Когато против публицист или медия се заведе иск за 1 млн. лева, това не е просто алегорична рекламация. Още първоначално ответникът би трябвало да наеме юристи, да написа отговори, да събира доказателства, да върви по съвещания, да заплаща експертизи, преводи, пътувания, такси и да отделя голямо време. Делото може да мине през три инстанции и да продължи години. За дребна самостоятелна медия това значи пари, хора и внимание, извадени от журналистическата работа.
Големият размер на желае има още един резултат: той основава риск. Дори в случай че медията има вяра, че е права, постоянно има неустановеност по какъв начин ще реши съдът. При иск за 1 млн. лева възможна загуба може да значи финансов провал. Освен това върху такава сума могат да се натрупат разходи и лихви. Тоест опасността не е единствено " ще ви съдим ", а " можем да ви унищожим финансово ".
Затова въпросът не е единствено дали ищецът ще завоюва. Дори журналистът да завоюва след 3-4 години, той отново към този момент е платил цена - пари, време, стрес и пропусната работа. А останалите медии виждат това и стартират да си споделят: " По-добре да не пипаме тази тематика. " Това е смразяващият резултат.
Още по-тънък миг е " отвързването на ръце " за налагане безотговорно на запор при съществуване на иск.
България на челни места в тревожни ранглисти
През 2023 година Антикорупционният фонд (АКФ) показа първия последователен разбор, който сподели, че в България броят на SLAPP делата прогресивно нараства. преглежда 65 правосъдни производства против публицисти и цивилен деятели в интервала 2000-2023 година, със средна продължителност от около 3 години.
Тази година пък България отстъпи с едно място в Индекса за независимост на словото на и се подреди на 71-во място от общо 180 страни. В рамките на Европейски Съюз само Унгария и Гърция се класират по-назад от нас.
Анализът им регистрира общо утежняване на средата за публицистика в международен мащаб, като над половината страни попадат в категориите „ мъчно “ или „ доста съществено “ състояние. SLAPP делата са измежду главните посочени проблеми.
Европейската анти-SLAPP инструкция
В продължение на години Европейският съюз се отнася към правосъдните разногласия, свързани с репутацията и клеветата като към въпрос, касаещ вътрешното националното правораздаване на всяка страна членка.
Големият поврат в мисленето на Брюксел настъпи след един съответен проблем.
“Законът Дафне ”
През октомври 2017 година малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, която разследваше корупция по високите етажи на властта в Малта, беше убита при атентат с кола-бомба. Беше открито, че все още на гибелта си Дафне Галиция е обект на 47 висящи цивилен и наказателни каузи за клюка, заведени против нея от локални политици, предприемачи и министри. По това време част от исковете са заведени в чужбина, където правосъдните такси и адвокатските възнаграждения са непостижимо високи.
В нейна памет Европейският парламент (ЕП) стартира да назовава бъдещите законодателни ограничения за отбрана на публицистите - „ Закона Дафне “.
През 2020 година Европейската комисия (ЕК) за първи път включи битката против SLAPP делата като приоритет в своя “ ”. Четири години по-късно след дълги договаряния анти-SLAPP директивата беше публично призната от Европейския парламент и Съвета.
Тя трансформира няколко основни момента в правосъдната процедура в Европейски Съюз, само че на първо място цели следното: съдът да разпознава злоупотребата в точния момент и да обезврежда механизмите на напън.
Държавите членки разполагаха с двугодишен период да внедрят този принцип в националното си законодателство. У нас той изтече на 7 май тази година.
Докъде е България?
България посрещна основната дата 7 май с софтуерно забавяне, само че с готов проект за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), направен от експертна работна група към Министерство на правораздаването. Той беше оповестен за публично разискване на Портала за публични съвещания () на 16 април, като срокът за изпращане на мнения по него завърши при започване на тази седмица - на 18 май.
Всичко това стана по времето на служебния министър Андрей Янкулов.
АЕЖ (Асоциация на европейските журналисти) и ПДИ (Програма достъп до информация) бяха измежду основните участници в работната група. В тяхно приканиха “за бързо внасяне на оферти законопроект в Народното събрание, след обобщаване на получените мнения ” и обявиха:
Макар планът да не взема решение всички вероятни форми на корист със правосъдни процедури, той съставлява основна първа крачка към ограничение на натиска против публицисти, медии и цивилен деятели в България.
Какво планува бъларският законопроект?
Промените плануват основаването на напълно нова процедура за SLAPP каузи, като за пръв път категорично са написани механизми за тяхното ранно различаване и ограничение.
Една от основните промени е опцията искът да бъде отритнат още при започване на правосъдния развой. Ако ответникът твърди, че против него е заведено дело-шамар, съдът ще би трябвало в къс период да ревизира дали претенцията е неоснователна. Така при подозрения за корист тежестта се измества към ищеца, който би трябвало да обоснове за какво искът не съставлява опит за заплашване. В случай че не успее, съдът ще може да приключи делото още в закрито съвещание.
Проектът планува и съответни критерии, по които съдът дефинира дали става дума за SLAPP дело или не. Някои от тях са прекомерен размер на желае, неравнопоставеност между страните, водене на голям брой паралелни каузи против един и същи ответник, както и опити за дискредитиране посредством медийни офанзиви или политически напън.
Предвижда се и финансова отбрана за ответниците. Съдът ще може да задължи ищеца авансово да внесе гаранция за предстоящите правосъдни разходи, като при несъблюдение делото ще се приключва.
Допълнително се лимитира опцията точно по Граждански процесуален кодекс да бъдат налагани запори върху имущество и банкови сметки на публицисти и деятели без съществени доказателства.
Незабавни последващи стъпки
Приемането на анти-SLAPP поправките в българското законодателство не е въпрос на политическа воля или преценка от страна на родните държавни институции.
Директивата на Европейски Съюз има напълно наложителен темперамент за транспониране. Това произтича от фундаменталния принцип, че европейското право е с наднационален темперамент и има примат пред националното законодателство на страните членки.
С други думи, в случай че България не вкара поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Европейска комисия има право да започва наказателна процедура против страната, която обикновено се показва в тежки финансови наказания.
Затова, въпреки със забавяне, Министерството на правораздаването е длъжно да придвижи законопроекта към Народното събрание. Дали и по кое време ще го стори, следва да видим…
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ