Близо 23% от българите остават под линията на бедност през 2022 г.
През 2022 година линията на беднотия за страната e 525,92 лева средномесечно на човек от домакинство, заяви Националният статистически институт, представен от Българска телеграфна агенция. При този размер на линията под прага на беднотия са 1,571 млн. души, или 22,9 на 100 от популацията на страната.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 4,3 на 100, а относителният дял на бедното население нараства с 0,8 процентни пункта. Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността.
Данните за 2022 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22,9 до 30,3 на 100, или със 7,4 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44,2 на 100, или с 21,3 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (56,9 на 100 за 2022 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2022 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18-64 години остава неизменен по отношение на миналата година - 10 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3,2% по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68,5 на 100. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за хората с главно обучение и над седем пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 3,2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с човек на възраст над 65 години (61,3 на 100 за 2022 г.) и един човек в домакинство - жена (56,2 на 100 за 2022 г.).
Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 21,9 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее един човек над 65 години, рискът от беднотия е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години.
През 2022 година най-голям е относителният дял на бедните измежду хората, самоопределили се от ромската етническа група - 63,2 на 100, а най-нисък - измежду самоопределили се от българската етническа група - 17,3 на 100.
През 2022 година 18,7 на 100 от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения - с 0,4 процентни пункта по-малко спрямо 2021 година.
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката " Европа 2030 " от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели.
Показателят включва хора, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност.
Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2022 година 32,2 на 100 от популацията, или 2,206 млн. души са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора нараства с 0,5 процентни пункта по отношение на 2021 година, като при мъжете се резервира на същото равнище, а при дамите нараства с 0,9 процентни пункта.
През 2022 година 25,9 на 100 от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1,7 процентни пункта повече по отношение на 2021 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 15 процентни пункта.
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение.
През 2022 година осем от 10 деца (78,4 на сто), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4,3 на 100, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.
Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
През 2022 година относителният дял на децата с материални ограничения е 32,8 на 100, а за 2,5 на 100 от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.
Близо една трета от децата (27,4 на сто) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 24,8 на 100, и постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 21,5 на 100.
През 2022 година 43,5 на 100 от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
През 2022 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Монтана - надлежно по 373 лева, а най-високата - в област София (столица) (832 лева.), следвана от областите Стара Загора (625 лева.), Варна (601 лева.) и Перник (595 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора - 33,9 на 100, Добрич - 27 на 100, Ловеч - 26,8 на 100, и Перник - 25,5 на 100. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12,9 на 100, Велико Търново - 15,8 на 100, Силистра - 16,1 на 100, и Търговище - 16,2 на 100.
Линията на беднотия за 2022 година нараства по отношение на 2021 година в множеството области.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 4,3 на 100, а относителният дял на бедното население нараства с 0,8 процентни пункта. Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността.
Данните за 2022 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22,9 до 30,3 на 100, или със 7,4 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 44,2 на 100, или с 21,3 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните (56,9 на 100 за 2022 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2022 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18-64 години остава неизменен по отношение на миналата година - 10 на 100, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.
Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3,2% по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68,5 на 100. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за хората с главно обучение и над седем пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 3,2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с човек на възраст над 65 години (61,3 на 100 за 2022 г.) и един човек в домакинство - жена (56,2 на 100 за 2022 г.).
Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 21,9 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее един човек над 65 години, рискът от беднотия е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее един човек под 65 години.
През 2022 година най-голям е относителният дял на бедните измежду хората, самоопределили се от ромската етническа група - 63,2 на 100, а най-нисък - измежду самоопределили се от българската етническа група - 17,3 на 100.
През 2022 година 18,7 на 100 от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения - с 0,4 процентни пункта по-малко спрямо 2021 година.
Във връзка с поставените цели по основни области в тактиката " Европа 2030 " от проучването на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) се пресмята смесен индикатор за регулярен мониторинг на напредъка на страните при осъществяване на националните подцели.
Показателят включва хора, живеещи в риск от беднотия, с материални и обществени ограничения и в семейства на безработни или с невисок интензитет на икономическа интензивност.
Комбинирането на трите индикатора демонстрира, че през 2022 година 32,2 на 100 от популацията, или 2,206 млн. души са били в риск от беднотия и обществено изключване. Стойността на индикатора нараства с 0,5 процентни пункта по отношение на 2021 година, като при мъжете се резервира на същото равнище, а при дамите нараства с 0,9 процентни пункта.
През 2022 година 25,9 на 100 от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия, или с 1,7 процентни пункта повече по отношение на 2021 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 15 процентни пункта.
Достигнатата просветителна степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. По-високото просветително ниво дава опция за по-широк достъп до пазара на труда и надлежно до по-високо възнаграждение.
През 2022 година осем от 10 деца (78,4 на сто), чиито родители са с начално или без обучение, живеят в беднотия. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4,3 на 100, са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия.
Рискът от беднотия при децата в семейства с родители със приблизително обучение е три пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
През 2022 година относителният дял на децата с материални ограничения е 32,8 на 100, а за 2,5 на 100 от децата нито една нужда не може да бъде задоволена заради финансови аргументи.
Близо една трета от децата (27,4 на сто) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.); екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 24,8 на 100, и постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други - 21,5 на 100.
През 2022 година 43,5 на 100 от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия.
През 2022 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Видин и Монтана - надлежно по 373 лева, а най-високата - в област София (столица) (832 лева.), следвана от областите Стара Загора (625 лева.), Варна (601 лева.) и Перник (595 лева).
Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия за региона в областите Стара Загора - 33,9 на 100, Добрич - 27 на 100, Ловеч - 26,8 на 100, и Перник - 25,5 на 100. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12,9 на 100, Велико Търново - 15,8 на 100, Силистра - 16,1 на 100, и Търговище - 16,2 на 100.
Линията на беднотия за 2022 година нараства по отношение на 2021 година в множеството области.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ