През 2022 г., както и през 2020 г. и 2021

През 2022 година, както и през 2020 година и 2021 година, Люксембург и Ирландия записват най-високото равнище на БВП (БВП) на глава от популацията, измерен в стандарти за покупателна дарба, със 156% и 135% над междинното за Европейски Съюз. На другата прекаленост са България с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията с 38% под междинното за Европейски Съюз, Гърция (-33%) и Словакия (-29%).

Това демонстрират данните на Евростат за предходната (2022) година, публикувани сега, като информацията за Брутният вътрешен продукт и потреблението на глава от популацията се основава на ревизирани паритети на покупателната дарба.

Данните демонстрират обилни разлики сред страните от Европейски Съюз във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, употребен за премерване на икономическата интензивност. След Люксембург и Ирландия, Дания (36% над междинното за ЕС), Нидерландия (+30%), Австрия (+24%) и Белгия (+20%) се подреждат на върха на листата с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията над 20% над междинното.

Нивата на действителното самостоятелно ползване (ДИП) на жителите на Европейския съюз също демонстрират обилни разлики с най-ниски равнища по този индикатор за България и Унгария, следвани от Хърватия, Латвия и Словакия. Това демонстрират данните на Евростат за 2022 година, които излизат в този момент.

Използвано като мярка за материалното богатство на семействата, ДИП на глава от популацията, изразен в стандарти на покупателна дарба (СПС), варира сред 69% и 138% от междинното за Европейски Съюз в страните членки.

Както и в предходните години, отново Люксембург регистрира най-високото равнище на ДИП на глава от популацията в Европейски Съюз с 38% над междинното за Европейски Съюз, следвана от Австрия и Германия (и двете с 18% над междинното за ЕС), Нидерландия (16%) и Белгия (15%). През 2022 година общо девет страни от Европейски Съюз записват ДИП на глава от популацията над междинното за Европейски Съюз.

Най-ниски равнища на ДИП на глава от популацията са регистрирани в България (31% под междинното за ЕС) и Унгария (29% под междинното за ЕС), следвани от Хърватия и Латвия (-24%) и Словакия (-23%). Същевременно България е страната от Съюза, в която равнището на ДИП се е нараснало най-вече – до 69% от междинното за Европейски Съюз през 2022 година от 60% през 2020 година В Хърватия нарастването също е доста – 76% от междинното за Европейски Съюз през 2022 година против 69% през 2020 година, в Румъния – 86% против 81% и Ирландия – 94% против 89%.

Обратно, равнищата на ДИП са намалели в 7 страни от Европейски Съюз с максимален спад регистриран в Дания – 110% от междинното за Европейски Съюз през 2022 година против 121% през 2020 година, Германия – 118% против 124% и Финландия – 109% против 114%.

Както може да се види в инфографиките на Евростат, в тях са показани данни за 9 страни отвън Европейски Съюз – Норвегия, Исландия и Швейцария – които са в Шенгенското пространство, само че не са членки на Европейски Съюз (като първите две са и страни от ЕАСТ), Турция и страните от Западните Балкани – Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина. Швейцария не е членка на Европейски Съюз или на Европейското икономическо пространство, само че е част от единния пазар на Европейски Съюз.

Норвегия, Исландия и Швейцария са с равнища и по двата индикатора (БВП и ДИП) над междинното за Европейски Съюз, до момента в който останалите шест страни са с равнища под междинните за Европейски Съюз и под огромния изоставащ – България, като се изключи Турция, която записва проценти на Брутният вътрешен продукт и ДИП под междинните за Европейски Съюз, само че над тези на България с по-нисък Брутният вътрешен продукт на глава от популацията по отношение на Унгария, само че с по-висок ДИП./Дневник